Софийска филхармония МЕГАБОРД

В „Площад Славейков“ пишат хора, а не изкуствен интелект.

Учени: Не е задължително да си глупав, за да вярваш в теории на конспирацията

В основата на конспиративните вярвания е нуждата от безопасност и стабилност

Хората могат да повярват на теорията, че правителството на САЩ е съпричастно към атентатите срещу Световния търговски център, но много по-трудно ще възприемат абстрактната идея, че „властта използва нечестни практики, за да оцелее“. Снимка: Уикипедия - Учени: Не е задължително да си глупав, за да вярваш в теории на конспирацията

Хората могат да повярват на теорията, че правителството на САЩ е съпричастно към атентатите срещу Световния търговски център, но много по-трудно ще възприемат абстрактната идея, че „властта използва нечестни практики, за да оцелее“. Снимка: Уикипедия

Ниската интелигентност не е основен фактор за наличие на вяра в конспиративни теории, гласи ново изследване на психолози от университета „Емори“ в САЩ, публикувано в научното издание „Psychological Bulletin“. Основният мотив за доверие в несъстоятелни теории е нуждата на хората да се чувстват в безопасност.

Не всички последователи на конспиративни теории са простодушни, психически нестабилни хора – портрет, който рутинно се рисува в популярната култура“, казва клиничният психолог Шона Боуз от университета Емори.

Според нея мнозина се обръщат към теории на конспирацията, за да осмислят страданието и тревогите си.

Учените се опират на 170 клинични проучвания, проведени в САЩ, Великобритания и Полша. Данните сочат, че вярващите в конспирации изглеждат мотивирани от нуждата да се чувстват в безопасност, да разберат средата си и да се чувстват социално защитени. Социалните заплахи са по-силно свързани с конспиративното мислене, отколкото всичко друго, казват учените.

Без значение колко сме образовани, по-вероятно е да вярваме на информация, идваща от хора, с които се идентифицираме като част от нашата собствена културна група“, казва Шона Боуз.

Психолозите са доказали също, че черти на личността като по-ниска способност за аналитично мислене и по-висока тревожност имат значителна, но не базова връзка с конспиративното мислене.

Въпреки това, както се съобщава в предишни проучвания, нарцисизмът – сред индивидите и на колективно ниво – увеличава вероятността от проява на доверие към конспиративни теории.

Хората, изложени на социални заплахи, са по-склонни да вярват на конспирации, базирани на събития, отколкото на абстрактни теории. Учените привеждат като пример събитията от 11 септември 2001 г. Според тях хората могат да повярват на теорията, че правителството на САЩ е съпричастно към атентатите срещу Световния търговски център, но много по-трудно ще възприемат абстрактната идея, че „властта използва нечестни практики, за да оцелее“.

Теорията, че в основата на конспиративното мислене се намира нуждата от безопасност и стабилност, обяснява защо подобни конспиративни заблуди се разпространяваха безконтролно по време на пандемията, когато хората се сблъскаха едновременно с финансова и здравна несигурност.

Разбирането на тези фактори е от решаващо значение, за да се помогне на хората да избегнат мисловните капани и да се ограничи вредата, която могат да причинят, смятат учените.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

kapatovo.bg