Учени от БАН се обявиха против преименуването на 24 май

Новото официално име на празника на 24 май не е издържано нито от историческа, нито от съвременна гледна точка, смятат учените от два големи езикови института у нас – Кирило-Методиевския научен център при БАН и Института за български език „Проф. Л. Андрейчин“ при БАН. Те са изпратили официални становища до Народното събрание във връзка с предложените и приети на първо четене промени в името на празника 24 май, който по предложение на „Обединени патриоти” вече трябва да се нарича „Ден на българската писменост, просвета и култура”.

Вижте още: 24 МАЙ ВЕЧЕ ЩЕ БЪДЕ ПРАЗНИК НА БЪЛГАРСКАТА ПИСМЕНОСТ

Според литературоведите и историците от Кирило-Методиевския научен център „предлаганата промяна изтъква на преден план единствено ролята на България в съхраняване на делото на Кирил и Методий, а премълчава общославянската и европейската значимост на Светите Просветители, с което свежда 24 май само до национален празник, но не и до ден, на който се отбелязва памет с международна и общочовешка значимост.” Според тях преименуването, прието на първо четене от Народното събрание, ще отрече дори възприетите като верую думи на Вазов:

„че и ний сме дали нещо на светът
и на вcu словене книга да четат“.

Учените предлагат да се приеме названието „24 май – Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост“, което ще отдаде първостепенно значение на българския принос и на мястото на България в съхраняването и предаването на делото на светите братя на поколенията, както и ще отчете дължимото на общославянската му значимост.

„24 май не е само ден на кирилицата – с паметта на Светите братя ние честваме и тяхното дело, т.е. и глаголицата, и кирилицата”, казват от Кирило-Методиевския научен център.

Според Института за български език „Проф. Л. Андрейчин“ при БАН евентуалното приемане на внесения законопроект би означавало, че от историята на българската писменост и култура се откъсва Кирило-Методиевото дело, на което България безспорно е приемник.

„Поставянето на акцента само върху кирилицата и кирилските ръкописи и подценяването на ролята на св. Кирил и св. Методий като мисионери в Моравия обезсмисля честването на празника на българската просвета и култура именно на техния ден.

Създадена от братята св. Кирил и св. Методий, от техните ученици и последователи, старобългарската книжнина става основа за възникването на християнска книжнина сред други славянски народи и именно в това се състои нейното огромно международно значение”, казват учените.

На възхвала на Първоучителите и на създадената от тях писменост е посветен известният трактат на Черноризец Храбър „За буквите“, както и немалко други български литературни произведения. Поставянето на акцента само върху кирилицата и кирилските ръкописи и подценяването на ролята на св. Кирил и св. Методий като мисионери в Моравия обезсмисля честването на празника на българската просвета и култура именно на техния ден, припомнят от Института за български език.

„Светите равноапостоли Кирил и Методий от векове са смятани не само за български, но и за славянски първоучители. Ролята на Кирил и Методий и техните ученици за разпространението на славянската писменост и утвърждаването на славянската култура е научно доказана в българистиката и славистиката и не подлежи на съмнение. Повече от век и половина с отбелязването на църковния празник на светите Кирил и Методий (11 май, от 1916 г. насам – 24 май) българският народ отдава почит на двамата първоучители за заслугите им не само като български, но и в по-широк план – като славянски просветители. С предлаганото изменение тази дълголетна традиция ще бъде прекъсната”, гласи становището на учените българисти от БАН.