Учени откриха неочаквана полза от вярата в Дявола

Когато през ХIV век Черната смърт опустошава Европа, хората масово хвърлят вината за чумната епидемия върху Дявола. През по-голямата част от човешката история болестите се обясняват със свръхестествени явления. Въпреки това, антрополозите дълго време не разполагаха с теории и данни, които могат да свържат еволюцията на духовните вярвания с обществените здравни практики. Едно ново изследване може да промени това, съобщава изданието „Сайънс Алърт”.

Голям международен екип от изследователи предлага силни статистически доказателства, свързващи разпространението на различни патогени с по-високи нива на морален витализъм – термин, с който учените обозначават вярата в силите на доброто и злото.

От древни времена до модерната епоха не липсват примери, илюстриращи как си представяме връзката между болестите и силите на злото. Дали под формата на индивидуални екзорсизми или погроми, насочени срещу цели общности, моралът и болестите отдавна се смятат за здраво свързани. А тази връзка повдига някои интересни въпроси. Може ли разпространението на болестите да повлияе на еволюцията на моралните вярвания? Могат ли моралните убеждения от своя страна да се отразят на разпространението на патогени?

За да разбере това, екипът е провел няколко проучвания, анализиращи данни в търсене на тенденции, които показват дали моралният витализъм може да намали риска от прихващане на заразна болест. С помощта на статистически модели учените сравнявали вярата в свръхестествени сили в различни култури от райони с чести заболявания – и установили здрава връзка. Те смятат, че епидемиите са допринесли за популярността на вярата, че човешкото здраве зависи от силите на доброто и злото. А от своя страна поведението на човек, вярващ в съществуването на свръхестествени сили, може наистина да намали риска от заболяване, което допълнително укрепва неговата убеденост.

В проучването са участвали около 3100 студенти от 28 държави. Оказало се, че колкото по-разпространени са в даден регион заболявания като малария, коремен тиф и вирусна треска денга, толкова по-вероятно е местните жителите да вярват в магьосничество, урочасване или дяволска намеса. Моралният витализъм е не само суеверие, а функционално поведение, носещо адаптивно предимство, заключават учените.

Изследователите подчертават, че от техните заключения изобщо не следва, че не може да има и много други влияния, формиращи отношението към свръхестествените сили и това със сигурност не означава, че в борбата с причинителите на болести ролята на суеверията може се доближи до резултатите на съвременната медицина.

Изследването е публикувано в научното издание „Proceedings of the Royal Society B.“ под заглавието „Обясняване на болестта със злото: разпространението на патогените насърчава моралния витализъм”.