Учени с нова хипотеза за смъртта на Рафаело

Пневмония, влошила се след медицинска грешка, вероятно е причината за смъртта на великия ренесансов художник Рафаело Санцио, твърдят историци от Миланския университет„Бикока“. Ново изследване опровергава версията, че живописецът е починал от сифилис.

Разпространената практика на кръвопускане в онези години е допринесла за кончината му, като изтощило още повече организма му, обясняват изследователите в научното списание „Вътрешна и спешна медицина“, орган на Италианското дружество по вътрешна медицина (SIMI).

Рафаело Санцио умира на 6 април 1520-а – едва на 37 години, след като прекарва силна треска. Изследователите защитават тезата си за пневмония с това, че Рафаело е страдал от „остро заболяване, характеризиращо се с висока и непрекъсната температура“, което продължило 8-10 дни. Смъртта му не настъпила веднага, Рафаело бил в достатъчна кондиция да изготви завещанието си. Поради тези причини историците от Италия изключват досегашните теории, че художникът е починал вследствие на малария, тиф или сифилис.

„Той не е страдал от чревно заболяване и заради това предположихме, че е пневмония“, казва пред „Гардиън“ Микеле Аугусто Рива, един от авторите на изследването, специалист по история на медицината в Миланския университет.

„Лекарите в онези години били свикнали да практикуват кръвопускане за лечение на различни болести, но обикновено то не се прилага за заболявания на белите дробове. В случая на Рафаело, той не е обяснил произхода на заболяването или симптомите и затова лекарят неправилно е използвал кръвопускане“, посочва Рива.

Според изследователите, „лошите описания от онова време, докладвали само за треската като причина за смъртта“ и слуховете за множеството сексуални похождения на Рафаело станали основа на мита, че творецът страдал от сифилис и че болест, предавана по полов път, е основната причина за смъртта му.

Тази теория се подхранва и от сведения в книгата „Животописи на велики художници, скулптори и архитекти“ на Джорджо Вазари – първата история на изкуството, датираща от 1550 г., с налични свидетелства от съвременника на Рафаело – херцога на Ферара Алфонсо Паолучи. В книгата се твърди, че Рафаело бил покосен от „жестока треска“ след нощ на любовни приключения. За изследването са използвани и документите, открити през XIX век от историка на изкуството Джузепе Кампори.

През 2020-а отбелязваме 500 години от смъртта на твореца, оставил завинаги следа в историята на изкуството, създавайки велики произведения като „Атинската школа“ и „Сикстинската мадона“.