Учени срещу употребата на „роботи убийци“ в армиите

Хиляди учени и предприемачи, специализирали в областта на изкуствения интелект, обявиха, че няма да участват в развиването и изработването на роботи, които могат да идентифицират и атакуват хора без човешка намеса, съобщава „Гардиън“.

Илон Мъск от „SpaceX“ и Демис Хасабис, управител на компанията „DeepMind“, са сред имената на повече от 2 400 души и 150 компании, оставили подписите си под искане да се спре употребата на изкуствен интелект в армиите и да не се произвеждат повече роботи, познати като „летални автономни оръжия“. Тези системи са наричани още „роботи убийци“, защото могат да идентифицират и убият човек, без да има човешка намеса, която да съблюдава цялата операция. Това повдига моралния въпрос може ли един робот да направи ясна преценка кой заслужава да умре и кой да живее, изтъква „Бизнес инсайдър“. Именно това е в основата на притесненията на подписалите петицията.

Стъпката е поредното предупреждение на учени и организации да се обърне внимание на опасностите, възникнали от факта, че животът и смъртта са оставени в ръцете на машини, упавлявани от изкуствен интелект.

Армията е главен потребител и спонсор на изкуствения интелект. Благодарение на напреднали компютърни системи, роботите могат да изпълняват мисии на вражески терен по суша, вода и въздух. В сряда британският министър на отбраната Гавин Уилямсън обяви нов план за построяването на безпилотен самолет за 2 млрд. паунда.

„Неприемането на роботи трябва да се превърне в международна норма. Човекът винаги трябва да е наоколо – казва Тоби Уелш от университета в Нови Южен Уелс, Сидни. – Не можем да спрем човек, който е решил да строи автономни оръжия, така както не можем да спрем човек, решен да строи химически оръжия. Но ако не искаме подивели държави или терористи да имат лесен достъп до автономни оръжия, трябва да сме сигурни, че те не се продават безпрепятствено от оръжейните компании.“

Изследователите могат да изберат да не работят на място, което произвежда автономни оръжия, но не могат да гарантират какво ще се случи с научните им трудове на тази тематика. Въпреки че нямат пълен контрол над това за какво се използва работата им, те могат да се намесят, когато имат притеснения, смята Люси Съчман от Ланкастърския университет.

„Ако бях изследовател на бъдещето на машините, който е подписал петицията, щях на първо място да се отдам на проследяването на употребата на моите технологии и да изкажа неодобрението си от употребата им в автоматично разпознаване на лица. И на второ място щях да откажа да участвам, да съветвам или директно да помагам да се въведе технологията в автономни оръжейни системи“, коментира тя.