Учени: Влечугите, рибите и насекомите имат съзнание и изпитват щастие

Много повече животни от приетото досега имат съзнание, твърдят водещи изследователи. Т. нар. Нюйоркска декларация за животинското съзнание, подписана от около 40 учени, разширява кръга на осъзнатите видове и твърди, че дори риби, насекоми и някои ракообразни водят съзнателен живот – заключение, до което учените стигат след резултати от множество експерименти през последните десетина години.

Декларацията бе представена за пръв път на конференция в Нюйоркския университет на 19 април и маркира ключов момент в историята на науката. В нея се заявява „реалистичната възможност“ птиците и бозайниците да са осъзнати. Същото важи за всички гръбначни животни, в това число влечуги, риби и земноводни. Не е изключено съзнание да притежават и някои видове безгръбначни животни – насекоми и ракообразни като раци и омари.

„Ако има реалистична възможност за съзнателен живот при дадено животно, безотговорно е тя да се игнорира при вземането на решения, които го засягат – се казва в декларацията. – Трябва да помислим какви са рисковете за благосъстоянието на осъзнатите видове и да използваме доказателствата, за да пригодим нашите действия така, че да не ги застрашаваме.“

В миналото учените смятали, че науката никога няма да намери категоричен отговор на въпроса дали животните имат съзнание, но това се променя през последните десетина години, изтъква Джонатан Бърч, професор по философия в Лондонското училище по икономика и политически науки. Той е един от изследователите, подписали декларацията.

„Последните десет години са истински вълнуващи по отношение на откритията ни за животинския мозък – казва той пред Ен Би Си Нюз. – Хората вече се осмеляват да изследват тази област и да допуснат възможността, че създания като пчелите, октоподите и сепиите притежават някаква форма на съзнание.“

Само в последните пет години става ясно, че пчелите обичат да побутват дървени топчета за забавление, малката синя риба чистач разпознава лика си в огледало под водата, а октоподите избягват ситуации, които свързват с болка в миналото.

Пред науката обаче все още стоят множество въпросителни – няма единна дефиниция какво представлява животинското съзнание, но най-често за съзнателен живот се възприема, когато едно животно използва сетивата си, за да очертае карта на външния свят, и да демонстрира емоции като щастие и болка. Новата декларация разчупва вековни стереотипи и пряко се противопоставя на популярното твърдение на Рене Декарт от XVII в., който казва, че животните са „material automata“ (без душа и съзнание). Това отношение се променя чак в началото на 60-те години, когато поведенческите изследвания отстъпват място на когнитивните, особено след експерименти с примати.