Уди Алън на 79: Величието не е в мен

Уди Алън е плодовит режисьор – той пуска нов филм веднъж годишно от средата на 60-те години насам. Но за интервюта – Алън изобщо не е толкова отдаден. В един от редките случаи, когато се съгласява, сяда срещу кинокритика Сам Фрагозо от Националното обществено радио на САЩ и започва да разказва за своите страхове, нещата, за които съжалява, за любовта и връзките, както и защо актьорите обичат да работят с него.

Алън коментира още връзката си със съпругата си Сун-И Превин, която среща, докато все още е с актрисата Миа Фароу. Превин всъщност е осиновената дъщеря на Фароу – и е с 35 години по-млада от режисьора.

– По-плодовит сте от останалите хора.

– Но плодовитостта не е голяма работа. Не се отнася към качеството на онова, което правиш, а към количеството. Човек като Джеймс Джойс например има само няколко творби, но те резонират далеч отвъд всичко, което аз съм направил или мечтая да направя.

– Можете ли да кажете, че Вашето качество отчасти е разредено заради количеството?

– Винаги е било така. Когато започнеш да правиш филм, имаш големи очаквания и понякога се доближаваш до тях. Когато снимах „Мач пойнт“, усещах, че съм много близо. Но никога не достигаш до това, което искаш. Винаги имам за цел да направя „Гражданинът Кейн“ или „Крадци на велосипеди“, но не се получава. Не можеш да си поставяш за цел да сътвориш шедьовър, просто трябва да правиш филми и да се надяваш да имаш късмет.

– Обмисляли ли сте да намалите темпото, да правите по един филм на няколко години?

– Не би помогнало. Не мисля, че ако имам повече време или пари, ще се справя по-добре. Опира до това да се примириш с недостатъците на собствения си талант, на характера си.

– Кои са най-големите Ви недостатъци?

– Мързелив и несъвършен съм. Стивън Спилбърг и Мартин Скорсезе биха работили по детайли до среднощ, за да ги изгладят. Що се отнася до мен, стане ли 6 следобед, искам да си отида вкъщи, да се насладя на хубава вечеря, да погледам спорт по телевизията. Правенето на филми не е единственото, за което живея. Друг недостатък е, че нямам интелекта, дълбочината, природния талант. Величието не е в мен. Когато видиш сцени във филми на Акира Куросава…, знаеш, че на снимачната площадка е стоял един луд човек. Може да има 100 коня, но всичко трябва да е перфектно. Той е бил ненормален. Аз не притежавам нищо от това.

– Не се смятате за луд?

– Не, не. Моят проблем е, че съм средна работа. Ако бях луд, може би щеше да е по-добре. Това вероятно обяснява моята продукция. Водя много разумен живот – ставам сутрин, работя, вземам децата от училище, захващам се с монотонни дейности, свиря на кларинет, разхождам се със съпругата ми. Обикновено всеки ден разходката минава по един и същ маршрут. Ако бях луд, щеше да помогне. Ако изкрещя неистово на снимачната площадка и изискам нещо, може би станало по-добре, но не го правя. Просто казвам – достатъчно добре е. Това е качество на средната класа.

– Никога ли не Ви доскучава?

– Вижте, всички ние трябва да работим, за да живеем. Да правиш филми по общия стандарт на професиите, е много добра професия. Занимаваш се с много талантливи хора. Аз работя с красиви жени и добри мъже.

– Повечето актьори искат да работят с Вас.

– Има два фактора за това. Давам им да играят добри роли, а те са артисти, не искат да продължават да снимат блокбастъри. Искат да играят в нещо. Но те искат да работят с мен, ако някой блокбастър не им е предложил нещо. Ако аз им дам оферта, а след това и „Джурасик парк“ го направи – влизат в „Джурасик парк“ заради парите.

Уди Алън с една от музите си през годините – Скарлет Йохансон.

– По начина, по който описвате снимането на кино, работата е на първо място, а страстта – на второ. Тогава къде намирате щастие?

– То не е досадно скучно. Много приятен начин да си изкарваш прехраната е. Харесва ми да свиря, да съм със семейството си, но не изпадам в моменти на екстаз. Не съм като Самюъл Тейлър Колридж. Наслаждавам се на работата. Ако е 7 часа сутринта – съм на снимачната площадка и там е Скарлет Йохансон или Ема Стоун, а от сума време се занимавам с костюми и музика… – като изкуството да правиш колажи на ръка е. Но не съм някой, който ползва хероин например.

– Експериментирал ли сте с наркотици за развлечение, или пък с творческа цел?

– Никога не съм опитвал никакви наркотици. Не съм дръпвал от цигара марихуана. Не съм гълтал екстази. Рядко ми се е случвало да изпия два „Екстра Екседрина“.

– Нито веднъж?

– Не, не съм бил и любопитен. Хората през цялото време питат не се ли чудя какво е. Но аз не съм любопитен човек. Не съм любопитен и по отношение на пътешествията, но ги предприемам само защото жена ми обича. Не ми се гледат нови места, не ми се опитват нови изживявания. Винаги ходя в едни и същи ресторанти, съпругата ми все казва: „Хайде да опитаме нещо ново“. Но на мен не ми харесва. След като „Илейнс“ отвори в Ню Йорк, ям там всяка вечер, седем дни в седмицата, от 10-11 години.

– Още съм изненадан, че не сте дръпвали дори канабис.

– Темата с наркотиците никога не ме е вълнувала – както и много други. Технологиите например. Дори нямам компютър. Не ме занимават пътуванията, нито пък популярната музика. Не мога да се насиля да ме мотивират.

– И все пак снимате сериал за онлайн публиката с „Амазон“.

– Точно така, но нямам представа каква е тя. Мисля, че „Амазон“ започват да се притесняват. Навярно ще съжаляват, че са се захванали с мен. Въпреки че давам най-доброто от себе си за тези шест епизода.

– Не са ли добри?

– Имам сериозни съмнения за тях. Мислех, че ще бъде лесна работа. Филмите не са лесни, но това също не е. А не искам да ги разочаровам.