И ние сме имали Уелбек

Изчетох в един плаж време „2066“ на Александър Томов. Да ме пита човек защо. Това е политическо фентъзи, което успява да бъде едновременно шовинистична, ксенофобска, дискриминационна, хомофобска, антиевропейска, нехуманна.

В книгата се развихрят всички отвратителни предразсъдъци и долни страсти, които човек може да открие, ако изтръска най-грозното и най-долните инстинкти в нечия озлобена и крайно наранена душа.

Под формата на антиутопия Томов е направил нещо като каталог на най-отблъскващото, което може да се изкопае в паралелния свят на жълтите вестници и кафявите медии-бухалки. Правителството е циганизирано. Българите – претопени. Мангалите (NB: това е пряк цитат, примерно от 78-а страница на книгата, ни най-малко не е моя лична интерпретация на авторското дело) имат своята доминираща мафия. Тв водещият Вулгин е водещото оръжие на протурската програма, която с едно щракване провокира етнически сблъсъци с правословното малцинство. Гърците въртят далавери с българите, завземайки част от Пловдив. Оцелели са само потомците на мутрите, които живеят в щастлива изолация в строго охранявания порт Търново, където издигат статуи на бащиците-първооснователи на мафията. Търговище е турски анклав, в който (актуално геополитически) е хранителната среда за най-елитната руска спецчаст Алфа. Жените се делят на елитни и обикновени курви. Абе, какво да ви разправям. Всъщност, толкова е зле, че чак е интересно.

Оказа се, че и ние сме имали Уелбек – далеч преди „Подчинение”-то (книгата на Томов е от 2011 г.). Но и нашият Уелбек, както всичко останало, е скроен според собствените си културни параметри. Т.е. патосът му е в координатната система между омраза, страх и озлобление. Не търсете рафинираност.

И това е авторът, който е написал много и разни неща – от „Елегия за птици” и „Маргарит и Маргарита” до „Ангел и демон”.

Имам и „Йешуа”. Но нямам мотивация.

Виолета Симеонова Станичич е бивш български журналист, която промени напълно кариерата си преди около 5 години, а повече от година работи и живее в чужбина. Публикуваме коментарите и пътеписите й от Фейсбук с изричното уточнение, че те отразяват личните й позиции и вкусове за приятелски кръг със същата чувствителност и нямат никаква връзка с професията и институцията й.

Всичко от Виолета Станичич в „Площад Славейков“