„Денят на бащата“ е всъщност филм за майката. Попарена внезапно от новината, че мъжът ѝ изневерява, обидена, огорчена и съсипана, тя се опитва да събере парчетата от миналите дни и да ги залепи или поне закрепи някак, за да продължи напред. Може би в следващите четири серии ще видим тази жена с друг план за бъдещия си живот, в който отмъщението към мъжа ѝ ще стане основна движеща сила, а детето – най-силното оръжие. Но първите две епизода определено бяха за деня на майката или по-точно за деня, след който нищо вече не е същото.
Сюжетът ни среща със семейството на Димо (Захари Бахаров) и Калина (Весела Бабинова) и техния 7-годишен красив като ангел син Борис (Патрик Шон Хесън), които се забавляват с приятели по случай рождения ден на детето. Всичко върви добре, като изключим необяснимото мълчание на приятелката Милена (Глория Петкова), която е на купона със съпруга си Кико (Александър Сано). Милена не може повече да крие причината за напрежението, което излъчва, и в прав текст казва на Калина, че мъжът ѝ си има любовница. Светът на Калина се разпада. Продължението го знаят всички, които са гледали в понеделник и вторник вечерта БНТ.
Сериалът не задълбава в причините, заради които се стига до тук. Не се интересува кой е виновен. Може би Калина е прекалено скучна и праволинейна. Може би е твърде уморена от грижи по детето, домакинството, вечно нестигащите пари за кредита и всекиденевните разходи. Може би Димо не е почувствал в достатъчна степен подкрепата ѝ, когато го изхвърлят несправедливо от работа и сега от разследващ журналист е диджей във втораразредно радиопредаване. Може би просто му е слаб ангелът или е решил леко да кривне, ей така да изпусне напрежението, без никакво намерение да разтрогва брака си. И сигурно щяха да си живеят своя паралелен живот, както впрочем хиляди семейства, ако не беше „услужливата“ приятелка.
„Денят на бащата“ е филм за последствията. Той търси отговор на въпросите: как се справят двама души, чийто брак е на ръба и отвъд него; докъде могат да стигнат в нагона си да отмъстят; как едно дете може да бъде превърнато в хладно оръжие? И най-вече, как се отразява разводът и битката между родителите върху психиката на самото дете?
Не очаквам сценарият да ни предложи някакъв революционен ракурс към темата. За раздялата на двама души като че ли вече всичко е казано. В световната литература има стотици произведения, половината американско кино е изградено върху сюжети с травмите в детството, които оставят отпечатък върху поведението за цял живот. И въпреки това, а всъщност именно поради това, че темата е вечна, всеки филм, дръзнал да надникне в сложните семейни отношения зад вратата на съседите, гарантира интерес. Особено когато тези отношения носят характерни белези на родната действителност – панелните блокове, маслото в смачканата опаковка, от което момченцето маже филията за закуска, бабата (Петя Силянова) като основен стълб в отглеждането на българските деца. Всичко това неусетно извиква у зрителя подозрения, съмнения, угризения. И това е мотивът, който го държи пред екрана. Защото иска да види какво ще направят тези хора, как ще постъпят, да сравни как би постъпил той на тяхно място, би ли простил, би ли надмогнал егото си, може ли щастието да бъде счупено и от парчетата да се получи нова гладка отливка?
„Денят на бащата“ разполага с всички предпоставки да бъде добър филм. Продуцентите от „Агитпроп“, начело с Мартичка Божилова, се ползват с отлично име в бранша. Сценарният екип се смята за един от най-успешните в историята на съвременните български тв сериали. Музиката на Стефан Вълдобрев е вълшебна и заживя свой собствен живот още много преди появата на филма на екран. Павел Веснаков е модерен режисьор, носител на множество награди, най-голямата от които от фестивала в Клермон Феран, и си личи почеркът на човек, който работи за големия екран. Рекламата успя да продаде продукта, както отчете пийпълметрията, на 350 000 души, гледали първия епизод. А Захари Бахаров и Весела Бабинова са безусловно най-добрият избор на актьори за двете водещи роли. Между другото, и двамата са открития на Явор Гърдев. Именно той покани Захари за първия му пълнометражен филм „Дзифт“, а миналата година направи с него мощното представление „Чамкория“. А Весела забеляза още като студентка и я взе в спектакъла си „Нощна пеперуда“ на сцената на Народния театър. Приятна винетка е, че самият Гърдев се мярка мимолетно в сериала.
Преди време по друг повод написах, че е забележителен начинът, по който Захари Бахаров съумява да управлява своя талант. Да дадеш лицето си под наем на националната лотария и в същото време да успееш да опазиш това лице от тоталното му износване, е наистина респектиращо. И в „Дзифт“, и в „Под прикритие“, и в „Игра на тронове“, и в „Чамкория“ Бахаров е перфектен, а след двете серии на „Денят на бащата“ вече съм сигурен, че този актьор може да изиграе всичко.
Весела Бабинова е една от най-талантливите ни млади актриси. Въпреки че е много добра в театъра, където вече има един „Аскеер“ за изгряваща звезда, а сега е номинирана за „Икар“, смятам, че истинската ѝ стихия е киното. Тя може да бъде и красива прелъстителка, и бизнес дама, и домакиня в пеньоар. Сменя лицата и състоянията си органично, като в съвършена ролева игра. Талантът ѝ изригна във „Вездесъщият“ и дано българското кино не се окаже неин длъжник.
По стечение на обстоятелствата в понеделник вечерта по друг канал вървеше американския филм „Раздялата“. В нея героите на Дженифър Анистън и Винс Вон превръщат семейната си раздяла в състезание по изобретателност и мръсни номерца, чиято крайност прави драмата от съсипанато им съжетелство комедия. Екипът на „Денят на бащата“ е решил да разкаже своята история бавно, мрачно и сподавено. До степен, която след първата серия ме остави разочарован с документалната си прецизност, регистраторска точност и лека отстраненост от случващото се. Сякаш някой беше разлистил бракоразводното дело на двама души и заснел юридически педантично животът им след разпада. Имаше едно движение в кръг, което те върти от утаената обида към усещането за безизходица, от което леко ти се завива свят. Имаше някаква пестеливост и икономия на енергия в тази серия, която ми отне от емоциите.
Вторият епизод леко ускори темпото, завъртя по-бързо колелото на събитията, започна да наслагва случки и чувства с по-голяма динамика. Надявам се във всяка следваща серия това да продължи, от което сериалът само би спечелил.
За да бъдем още по-добри...
За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!
Банковата ни сметка (в лева/BGN) С карта през ePay.bg
Площад Славейков ЕООД
IBAN: BG98UBBS80021093830440
BIC: UBBSBGSF
Банка: ОББ
Основание: Дарение