Летен сезон

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Уилям Блати, екзорсистът в литературата и киното

Създателят на „Заклинателят“, ужасил света със свирепия си драматизъм, почина на 89 години

Уилям Питър Блати започва писателската си кариера в полето на комедията, но през 70-те „Заклинателят“ убива всичко това. Снимка: ЕПА/БГНЕС - Уилям Блати, екзорсистът в литературата и киното

Уилям Питър Блати започва писателската си кариера в полето на комедията, но през 70-те „Заклинателят“ убива всичко това. Снимка: ЕПА/БГНЕС

Уилям Питър Блати, създателят на „Заклинателят“ (или „Екзорсистът“ – както е оригиналното заглавие“), почина на 89 години в четвъртък в болница в Мериленд. Блати е най-известен с романа си на ужасите от 1971 г., който разказва за дете, обладано от демон, а впоследствие и с филма по книгата, по собствения му сценарий.

Портретът на демоничната Риган е иконичен сред феновете на хорър-жанра, а романът е огромен бестселър, задържайки се в списъка с най-продаваните книги на „Ню Йорк Таймс“ в продължение на 57 поредни седмици, 17 от които начело, разказва „Гардиън“.

През 1973-а Блати печели Оскар за сценария си по „Заклинателят“, а по-късно пише и сам режисира продължение на филма – „Заклинателят 3“ от 1990-а.

Роден в Ню Йорк през 1928-а в семейство на имигранти от Ливан, Блати е отгледан от отдадената на католицизма си майка, след като баща му ги напуска, когато е на три. Завършва магистърска степен по английска литература, а сетне работи като амбулантен търговец, шофьор на камион за бира и продавач на самолетни билети – преди да бъде мобилизиран във военновъздушните сили. По-късно става редактор за Бейрут на Информационната агенция на САЩ. В края на 50-те години напуска, за да се концентрира само върху писането.

Автобиографията му от 1960-а – „Кой път е за Мека, Джак?“, е последвана от няколко хумористични романа, сред които „Аз, Били Шекспир“ (1965). Макар и добре приет от критиката (Марвин Левин от „Ню Йорк Таймс“ казва за него, че никой не пише по-забавно от талантливия виртуоз Уилям Питър Блати), комерсиалното му признание все още предстои.

През 1971 г. излиза „Заклинателят“. Въпреки че получава отлични рецензии, по-късно Блати признава, че издателите от „Харпър енд Роу“ са го сметнали за провал и че купове екземпляри от книгата са били връщани от книжарниците. Филмът по романа от 1973-а, подпалил истерична вълна от повръщане, припадъци и призляване в киносалоните по целия свят, печели два Оскара и четири „Златни глобуса“.

„Заклинателят“ от 1973-а буди вълна от ужас сред зрителите в киносалоните по цял свят.

„Заклинателят“ от 1973-а буди вълна от ужас сред зрителите в киносалоните по цял свят.

Десетилетие по-късно Блати се връща към света на екзорсизма. През 1983-а той пише продължението „Легион“. Филмово продължение на оригинала – „Заклинателят 2: Еретикът“, претърпява боксофис провал шест години по-късно, и собствената работа на Блати го игнорира изцяло, като вместо това формира основата за следващото заглавие от поредицата, „Заклинателят 3“.

В интервю през 1999 г. Питър Блати изрази съжаление, че сагата е убила напълно хумористичния му апетит:

„Истината е, че никой не иска да пиша комедии. „Заклинателят“ не само сложи край на кариерата ми, той заличи всички спомени за нейното съществуване“.

За първи път на български език „Заклинателят“ излиза след Десети ноември – през 1992-а. Двайсет години по-късно, през 2012-а, „Изток-Запад“, представиха превод на новото, ревизирано от самия Блати, издание на романа. В предговора си преводачът Любомир Николов защитава решението да запази заглавието „Заклинателят“, вместо да го смени с „Екзорсистът“. Той заявява още, че книгата, „създадена преди четири десетилетия и потресла целия свят със своя свиреп драматизъм“, в обогатената си версия е много по-ярка, действията на образите са по-логични и разбираеми, а ужасът – по-остър от когато и да било.

Откъс от него можете да прочетете тук.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

ДС

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах