Уилям Гладстон – за нас освободител, за други робовладелец

Името на една от най-важните личности за Освобождението на България – Уилям Гладстон – ще бъде махнато от една от сградите на Ливърпулския университет заради противоречивите му възгледи за робството.

Решението на университетската управа е породено от възгледите на министър-председателя на Великобритания (1868 – 1874 г., 1880 – 1885 г., 1886 и 1892 – 1894 г.) и се случва в контекста на антирасистките протести, предизвикани от смъртта на Джордж Флойд в Америка, пише Би Би Си.

Семейството на Гладстон е притежавало роби и плантации на Карибите. Поради това в отворено писмо студентите от университета пишат, че преименуването на сградата „ще покаже солидарност с отказа от репресии над чернокожите“. Студентите и екипът на образователната институция ще се спрат на „подходящо алтернативно име“.

Кампанията въпросната сграда да бъде преименувана тече вече от няколко години с основен аргумент, че университетът не бива да почита хора, възползвали се от робството.

Това е поредната историческа личност, чието наследство американци и европейци преразглеждат, след като статуя на роботърговеца Едуард Колстън бе свалена и потопена в Бристъл, монумент на империалиста Сесил Роудс бе нарочен за сваляне с петиция, а паметник на белгийския крал Леополд II ще бъде отстранен от площад в Антверпен…

Уилям Гладстон е родом от Ливърпул и е единственият човек в британската история, който четири пъти сяда на премиерското кресло. Въпреки че е либерал, се говори за „ултраконсервативните“ му възгледи и за твърдите му убеждения против премахването на робството. Когато въпреки това притежанието и търгуването с други човешки същества става незаконно, семейството на Гладстон получава 90 хил. паунда компенсация (в днешни пари тази сума се равнява на около 9,5 млн. паунда).

В отвореното писмо на студентите се казва още, че Гладстон „използва позицията си, за да защитава онези, които също като баща му са притежавали плантации в Западна Индия, обработвани от роби“.

„Не можем да си позволим да поддържаме хора като Уилям Гладстон, като наричаме кампус на негово име“, се казва в текста на писмото.

Уилям Гладстон у нас

За българите Уилям Гладстон е най-изявеният английски политик, оказал подкрепа на страната ни в особено драматични моменти от нашата история. Той е бил ангажиран с българската кауза до края на дните си, дори след Освобождението.

През 60-те години на XIX век, когато Гладстон за пръв път е министър-председател на Великобритания, той заявява подкрепата си за освобождението на българските територии. През 1876 г. използва цялото си влияние и уменията си на политик, за да заклейми зверствата, извършени от султана, и посочва моралната отговорност на британското правителство, което в този момент подкрепя Османската империя. Още през 1876 година Тодор Икономов, голям български интелектуалец и политик, пише, че Гладстон е издигнал паметник в сърцето на всеки чувствителен българин със своята намеса в Източната криза. За нашите съотечественици от онази епоха Гладстон е бил един от освободителите на България. По-сетне той се застъпва за българската кауза и по други поводи, като изразява увереност, че българите могат да управляват сами себе си по силата на своята конституция, също и когато подкрепя Съединението на Северна и Южна България в 1885 г.

България му е признателна. През 1909 г. стогодишнината от рождението на Гладстон става национален празник у нас, провеждат се тържествени чествания в Народното събрание, в Софийския университет. Паметни събирания в много градове организират военните, учителите и свещениците. За честванията във Великобритания е изпратена делегация, която поднася на паметника му огромен сребърен венец с надпис „На великия Вилям Гладстон от признателния български народ”. Когато през 1928 година в София идва неговият син виконт Хърбърт Гладстон, той е обявен за почетен гражданин на столицата, а посещението му предизвиква масови митинги и шествия в израз на благодарност. Преди 20 години, малко след началото на промените, у нас идва сър Уилям Гладстон, правнук на големия държавник, за да открие изложба в памет на британския политик. Предоставя ценни лични вещи и книги, принадлежали на великия му прадядо. Някои от тях могат да се видят в сегашната експозиция в Музея за история на София.

Днес името на Гладстон носят улици в десетки български градове и едно от най-големите и престижни училища в страната – столичното 18 СОУ.