Уилям Шатнър за полета си до Космоса: Не видях мистерия, само смъртта

Уилям Шатнър почувствал пътуването си до Космоса не като празник, а като погребение, споделя актьорът година след като летя в Космоса. Шатнър, въплътил легендарния Капитан Кърк в „Стар Трек“, очаквал да преживее пълен катарзис след излитането си, но вместо това се изпълнил с тъга и новооткрита възхита от красотата на нашата планета, пише той в откъс от предстоящата си книга „Boldly Go: Reflections on a Life of Awe and Wonder“ (Смело напред: Размисли върху живот, изпълнен с благоговение и удивление).

„Пътуването ми до Космоса трябваше да бъде празник, но вместо това го чувствах като погребение – пише актьорът. – Обичам мистериите на Вселената. Обичам всички въпроси, възникнали след хиляди години изследователска дейност и съставените хипотези… Но когато погледнах назад към Космоса, там нямаше мистерия, нямаше някакво могъщо усещане за благоговение. Всичко, което видях, бе смъртта.“

Точно година измина от полета на Шатнър „до ръба на Космоса“ на борда на ракетата „Blue Origin“, дело на компанията на Джеф Безос. Полетът бе предаван на живо и бе сред най-вълнуващите събития през тази година. Но всичко, което актьорът помни, е „студена, тъмна, черна пустота, дълбока, всепоглъщаща“:

„Всичко, което съм си представял, бе невярно. Всичко, което очаквах да видя, бе погрешно – продължава той. – Смятах, че излитането ми в Космоса ще предизвика пълен катарзис, ще осмисли връзките между всички живи същества, че моето присъствие там ще бъде следващата красива стъпка към разбирането на хармонията във вселената“.

При приземяването си обратно на Земята миналата година Шатнър избухна в сълзи и отдаде емоциите си на „най-дълбокото преживяване, което мога да си представя“, допълвайки, че се надява никога да не се отърси от усещането.

„Изпълнен съм с такава дълбока емоция от случилото се. Изключително е, изключително.“

Година по-късно чувствата са охладнели и Шатнър е готов с равносметката:

„Установих, че красотата не е там горе, а тук долу, сред всички нас. Оставяйки я зад себе си, моята връзка с нашата мъничка планета се задълбочи. Това бе сред най-силните пориви на тъга, с които някога съм се срещал. Контрастът между злата студенина на Космоса и топлата, захранваща сила на Земята ме изпълниха с непреодолима тъга.

Всеки ден ние се изправяме пред още повече разрушение на Земята, причинено от нашите ръце: изчезването на животински видове, на флора и фауна. Създания, които са еволюирали в продължение на 5 млрд. години, изведнъж изчезват и няма никога повече да ги видим заради намесата на човечеството. Това ме изпълва с ужас“.