„Украинска, сръбска и българска кръв – значи типичен руснак”

Писателят политик Захар Прилепин от началото на войната е най-интервюираният и най-цитираният автор в Руската федерация. Известен е като защитник на войната, яростен противник на „интелектуалците либерали” и е с персонални санкции от ЕС и САЩ. Прилепин, който е бил съратник на Едуард Лимонов в партията на национал-болшевиките, лично е участвал в бойни действия в Донбас през 2014 г., когато руски военни части влизат в украински територии и разпалват сепаратисткото движение. В момента Прилепин се възприема като „гласът на руската култура”.

Именно затова интервюто с него във влиятелния сайт „Аргументи и факти” е показателно за настроенията в Русия по отношение на цялото ѝ културно развитие.

В разговора си с медията Прилепин изказва някои странни твърдения, които могат да бъдат възприети и като повод за тревога. Според него „Сергей Бондарчук има украинска, сръбска и българска кръв – тоест, той е типичен руснак”.

Странно звучи и коментарът му за руската литература. Прилепин казва:

„Нямаме нито една класическа книга с весел финал. (…) Руската литература учи – трябва да умееш да разглеждаш божественото предназначение през болката. Тези книги са ни направили непобедими. Такава беше и съветската литература. „Как се закаляваше стоманата” е житие на светец, написано почти по канона. (…) В известен смисъл това е религиозна литература. Тя учи човека да преодолява човешкото в себе си.”

Войнолюбивият писател твърди уверено, че Александър Блок, Сергей Есенин, Исак Бабел и Андрей Платонов биха подкрепили войната на Русия срещу Украйна.

„Нашите литературни либерали не се изказват просто срещу специалната военна операция, а против Блок, Есенин, Шолохов, Бабел, Платонов и Паустовски”, заявява той.

След подробни разсъждения как историята се повтаря и през 1918 г. Украйна също е искала самостоятелност, но не я е получила – това Прилепин използва като доказателство, че Украйна винаги е била част от Русия – писателят говори и за посрещането на Нова година и евентуалната забрана на най-дългогодишната телевизионна програма в празничната нощ – „Голубой огоньок”.

„Искам от сърце оттук нататък нашите празници, включително новогодишните, да не бъдат парад на разноцветни петли, а проява на руската национална култура.”