Украса за Златния фонд на българската култура

Дългоочакваното събитие се случи. Кралският „Концертгебау оркестър“ – Амстердам дойде в София и сезонът приключи величествено. Елейни слова не могат да опишат, нито да прибавят още към качествата му. Оркестър, който наред с Берлинската и Виенската филхармония е мечта за всеки диригент – и стар, и млад. Защото е символ на най-високо майсторство, постигнато в ансамбъл, звук и реализация на творби от Бах и Бетовен до Малер, Рихард Щраус, Барток, Стравински…

В 130-годишната си история „Концертгебау“ е имал само шестима диригенти, а седмият е италианецът Даниеле Гати. Всъщност, двама холандски музиканти-диригенти са изградили облика на оркестъра – в продължение на половин век Вилем Менгелберг (1895-1945) и за четвърт век Бернард Хайтинг (1961-1988). Менгелберг създава фундаменталната репертоарната концепция на състава – от Бах, виенската школа и Брамс, до творци от ранния XX век: по-специално лансира творчеството на приятеля си Густав Малер, който пък обожавал уникалната акустика на залата. Хайтинг прибавя Брукнер, Дебюси, Равел, Прокофиев, Шостакович. Избран от оркестъра, от септември 2016 г. миланецът Даниеле Гати споделя, че има амбиции да включва още повече музика от XX век – Нововиенска школа, Хиндемит и др., както и да преосмисли мисията си, добавяйки:

„За мен това е почти религиозен опит, посредством който да разширя и овладея още повече смисъла на моето съществуване в този свят като музикант.“

„Концертгебау“ е съвършен пример за неспирно надграждане върху традиции, функциониращи като дълга бетонна писта, от която се излита – в различни дестинации на музикалния свят. Изпълнения, пилотирани винаги от най-големи майстори. Но освен традицията и шанса да е ръководен от необикновени музиканти, в този знаменит оркестър се залага преди всичко на таланта, способностите, самосъзнанието и посветеността на всеки поотделно, благодарение на което всички заедно се превръщат в един много жизнеспособен и здрав организъм. Рядко може да се види група струнни, чиито лъкове се движат в пълен синхрон; никой не се пести, нито разсейва, докато е на сцената. Тотална концентрация и много висок професионализъм – навярно това е най-лаконичното определение за състава.

Демонстрира го великолепно и Веско Пантелеев-Ешкенази, концертмайстор на „Концертгебау“ от 18 сезона. Брилянтен!

Помня първата му изява преди години в НДК – мисля, с Емил Чакъров. Бяхме щастливи да аплодираме един голям изгряващ талант, цигулар, който пишеше първите страници от своята славна биография. Днес отново, вече със своите колеги и в своята творческа и духовна зрелост, той ни възхити с пленителното изпълнение на Концерта за цигулка и оркестър от Менделсон. Изобилна, но разумно контролирана емоция бликаше от пълноводния и многоцветен звук на неговата цигулка, водеща повествованието ту енергично и меланхолично, ту игриво и ярко, заразително жизнено. Техническа свобода, ефективно изграждане на формата и образите в трите части, многообразие от щрихи, красиво легато и чувственото вибрато, динамики – от най-деликатно пианисимо до темпераментно наситено форте. Това са някои от най-отличителните черти на изпълнението – украса за Златния фонд на българската култура.

Цигулката на Веско Ешкенази водеше повествованието ту енергично и меланхолично, ту игриво и ярко, заразително жизнено. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Днес много рядко може да бъде чуто толкова пълноценно и естествено общуване между солист, оркестър и диригент. Единомислие, неподправено и спонтанно музициране, което поражда наслада.

Увертюрата на операта „Дон Жуан“ от Моцарт бе емоционален старт на концерта, заради съучастието на младите музиканти от Младежка филхармония „Пионер“ (диригент Любомир Денев-син), които имаха огромния шанс да свирят редом с тези изключителни професионалисти и да бъдат дирижирани от Даниеле Гати. Проектът „Side by Side“ е чудесна идея на оркестъра – освен спомена, за българските младежи остават амбицията и стремежа да бъдат като музикантите на Кралския „Концертгебау оркестър“.

Седмата симфония на Бетовен прозвуча – поне за мен – твърде различно от възприетите и най-популярни интерпретации. Фрапантен индивидуален прочит на партитурата – преди всичко без отдавна наложилите се романтични акценти в темпа. Даниеле Гати и „Концертгебау“ я изсвириха много стегнато, но и много колоритно и силно; в цикъла доминираше овладяността, имаше сдържаност в първите части, която създаде ярък противовес на неудържимата стихия на скерцото и финала. С усета и интуицията на много надарен и  опитен диригент, Гати, без да се отклонява от оригинала, постига по свой си начин въздействието и на траурния марш, и на шеметния финал, станал причина Вагнер да нарече симфонията „Апотеоз на танца“.

Гати е забележителен с това, че оставя музикантите да свирят, да изживяват музиката, не ги притиска да го следват на всяка цена, защото всичко, което е трябвало да направят, разберат и уточнят, се е случило още на репетициите. Оркестър и диригент са в такъв синхрон, че само един малък жест или помръдване на тялото му мигновено буди ответ.

„Концертгебау“ е оркестър, който наред с Берлинската и Виенската филхармония е мечта за всеки диригент. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Незабравимо изживяване, от което дълго след концерта в душата отзвучават красиви мотиви, сола, пианисими, хорали в духовите, мекотата и пластиката на щрайха… Но над всичко е удивителният звук на „Концертгебау“! Голям оркестър, в който всичко е сложено пред олтара на Музиката. А оркестрантите са жреци с огромен ресурс – заряд от енергия, знания, опитности; способни са да правят изкуство, внушаващо идеи, емоции, възторг, страдание и апотеоз… Това е и манталитет, и култура на общуване помежду си, но и с публиката; това е посветеност.

Някой веднага ще каже – ама и какви пари получават… Да, получават ги, защото са доказали, че нетленното, което сътворяват има своя смисъл – и не самодарява с наслада и радост, но издига духовно хората, докоснали се до него.