Уловени в мрежата на „Таляна“ във Варна

Приказка за един млад квартал със стара история - притегателна точка за модерни градски откриватели

Изцяло възстановената ул. „Цар Симеон I“, която извежда към Централна гара, с чисто нови пешеходна част и велоалея - Уловени в мрежата на „Таляна“ във Варна

Изцяло възстановената ул. „Цар Симеон I“, която извежда към Централна гара, с чисто нови пешеходна част и велоалея

Родена съм във Варна, недалеч от морския бряг. Сградата с късметлийския номер 13, в която прекарах първите 10 години от живота си, се намираше на улица, по чието протежение се кипреха кестени. На изток траекторията от дома ми стигаше до Централния плаж, където, независимо от сезона, често играехме с останалите хлапета от квартала, а на север – до незастроената част от морската градина, където по-късно щяха да направят първата копка на Фестивалния комплекс – емблематично място за срещи от тийнеджърските ми години. От прозореца на родния ми дом, замръзнал в причудливи кристални образи през зимата и отворен широко в посока морето през лятото, сутрин често чувах дрезгав мъжки глас да се провиква: 

„Прясна риба! Прясна риба!“

Помня символите на града от онези години – входа на Морската градина с честите концерти там; хотел „Одесос“, който спеше през декември, но танцуваше през юли; „Златното пиле“, с най-вкусното печено пиле на света; саварините в сладкарница „Будапеща“ за десерт и бюрекчийницата срещу х-л „Черно море“, където сутрин се струпваше целият град. Помня „Валентина“, Снекбара, Операта, Театъра и шадраваните, които рядко работеха. Помня Козирката, където се срещахме с приятели, Катедралата, в която не бях стъпвала до 1989 г. и Колхозния пазар, откъдето купувахме череши, пирони и пирожки, не задължително в този ред. Помня Минералната баня и Шишковата градинка, както и Аквариума…

За историята на много от символите и сградите на Варна обаче научих много по-късно в живота си, завърнала се почти случайно в родния си град, привлечена от енергията на една не толкова малка група от хора, заела се с почти утопичната идея да вдъхне живот на част от града, която ние, родените преди почти пет десетилетия варненци, заобикаляхме в младостта си. Мястото с чаровното име „Таляна“ е варненският близнак (по душа и призвание) на пловдивския „Капана“. Еднакви в желанието да сменят дрехите си и да се заявят като носители на промяната, и различни заради десетките истории, скрити зад фасадите на сградите там. Истории, които едно момче, влюбено в архитектурата, „преразказва“ почти ежедневно на гостите на Варна, надявайки се да запали в тях усещането за прогрес, което предшествениците му са носели в себе си.

Като съосновател и председател на Сдружение „Таляна“, арх. Явор Панев е в сърцето на инициативата за съживяване на тази част от града, разширявайки наследството, оставено от поне дузина известни архитекти от миналото.

Арх. Явор Панев от архитектурно студио „Оптимистас“ – председател на Сдружение „Таляна“

Помагат му неговите съдружници в тази романтична авантюра под крилото на главния архитект на Варна Виктор Бузев – другият важен човек в сдружението, минаги милеещата за Варна Биляна Раева, екипът на студио „Оптимистас“ – Цвета Йоцова и неуморимата Калина, обитателите на места като „The Book Store“ и „Социалната Чайна“, Християн Облаков – изследовател и водещ на предаване за архитектура по Радио „Варна“, а също и куп други хора, които се присъединяват към импровизираните турове из квартала, докато разхождат кучето си или просто докато реят небрежно поглед към преминаващите пешеходци. Разходката там винаги е с антураж – представители на тази гигантска в желанието си за промяна група, които никога не се изморяват да чуят разказите на квартала за пореден път, и посетители, които правят своя първи пробег в тази част на града, попиващи всяка гледка в това приключение с широко отворени очи.

Християн Облаков е изследовател на архитектурното наследство на Варна. В главата му, без никакво наличие на хаос, се редуват разказ след разказ, подписани от реално съществували личности, отговорни за наследството на града.

Християн Облаков, изследовател на архитектурното наследство на Варна, екскурзовод, радиоводещ

На територията на „Таляна“ са съхранени сгради, дело на много от талантливите архитекти, живели и работили във Варна в края на ХІХ и първата половина на ХХ в. От този пътешественик в миналото на квартала разбирам, че търговската сграда на Абут Халбуни, на ъгъла на улиците „Цар Симеон“ и „Цариброд“, е дело на арх. Дабко Дабков, а къщата на Андрей Анастасов Килитчи на ул. „Охрид“ е на арх. Димитър Раделия. Разбирам, че сградата на Българската Търговска банка на ул. „Преслав“ 15 е построена през 1910 г. по проект на арх. Атанас Несторов година преди това. Научавам за маршрутите, привичките, несгодите, паденията и върховете на обитателите на къщите в „Таляна“. Снимам реализираните им мечти, влизам мислено в домовете им, сядам на следобедно кафе с тях…

Търговската сграда на Абут Халбуни, на ъгъла на ул. „Цар Симеон“ и ул. „Цариброд“, дело на арх. Дабко Дабков

Хрис продължава да трупа пласт след пласт в съзнанието им. Прави го по възможно най-чаровния начин, шегувайки се със собствената си неспособност да резюмира информацията, просто защото вярва, че детайлите са в основата на майсторски разказаната история. Занимава се с това вече 6 години, както по улиците на града, в ролята си на екскурзовод, но и като журналист в предаването за старинна варненска архитектура по Радио „Варна“. Оставам благодарна за наученото, убедена от него, че „кореняк-варненец може да се нарече всеки, живял повече от десет години в града“, надявайки се обратното да не важи за хората като мен, напуснали града преди повече от две десетилетия, защото „веднъж варненци, оставаме завинаги такива“.

Явор, който е от София, но е направил своето определящо за титлата „кореняк-варненец“ десетилетие, е вероятно повече варненец от всички нас, родените там.

„За мен Варна е едно от най-хубавите неща, които са ми се случвали – ми казва. – Преди да попадна в града, мислех че Барселона е любимото ми място. Тези два града имат много прилики откъм географско, културно и друго измерение. Да, мащабът е различен, но пък Варна не отстъпва по нищо.“

Запознанството с Явор ме кара да си пропомня детството, безгрижното шляене по улиците на града, първата ми любов, последната ми любов, преди да напусна града и всички любови помежду тях под формата на хора, сгради, събития… Годините преди тази съдбоносна среща представляваха едно постоянно бягство далеч от Варна – към София, към Острова, към Америка, към вселената от възможности, които рядко включваха завръщане към морето и буните. Точно Явор обаче, както и хората около него, ангажирани със своеобразното събуждане на улиците и сградите в „Таляна“ за нов живот, успя да събуди и у мен (както, вярвам, прави и с всички хора, с които животът го среща) онази силна връзка с родното място, подсилена от гледки, шумове и миризми, които тялото ми помни когнитивно. Талантът му да съживява се простира отвъд човешките отношения. Благодарение на него и екипа му, улиците в една позабравена преди години част на Стара Варна преживяват истински разцвет днес. Отвъд изпълването на сградите с нов живот, под формата на ресторанти, кафенета, галерии и магазинчета по протеженията на улиците „Цар Симеон I“ и „Преслав“, както и гаровият площад, екипът на Сдружение „Таляна“ се грижи за преобразяването на локации с различно културно-историческо наследство – нови и стари археологически разкопки, както и други паметници на културата.

„Вдъхновява ме развитието на квартала и неговото оживяване, реновирането на сградите паметници в последните години пред очите ни. Създава се една колективна енергия, която привлича и въвлича, а вдъхновението идва именно от удоволствието да виждаш как се случват нещата – разказва Явор. – Представям си „Таляна“ след години – жив, интересен, любопитен, привличащ хора и туристи, които идват специално за това място в града. Представям си споделени площади и улици, с приоритет върху пешеходното движение. Надявам се в цялата зона да бъде въведено ограничение на скоростта от 30 км/ч. Още идеи за промяната на квартала може да се видят на изложбата – Варненски пространства (Varnaspaces) пред хостел „Мусала“ този месец. Надявам се в „Таляна“ да се случат няколко важни управленски решения – да се въведе дизайн код за тази зона, да се избере общ изглед за информационните табели, за стълбовете за осветление, за кошовете за боклук и за други градски мебели, оформящи характера на града.“

Хотел „Royal“ и кафене „Буров“ си правят компания с ресторант от веригата „Стария Чинар“

„Таляна“, чието име за първи път хрумва на арх. Виктор Бузев през 2015 г. и което означава „рибарска мрежа“, привлича към себе си хора с всякакви истории. 2017 г. е решаваща, тъй като тогава Варна става Европейска младежка столица и това канализира още повече креативната енергия на ангажираните с процесите на пробуждане в града. Сред най-отличаващите се проекти тук е „Социалната Чайна“ на ул. „Преслав“ 53, финалист в инициативата на „Нова Броудкастинг Груп“ и Фондация „Reach for Change България“ – „Промяната“. Проектът стартира още през 2014 г., когато Мая и Стояна решават да създадат място с кауза, където млади хора, отраснали без родители, могат да направят своите първи стъпки в живота като самостоятелни и независими хора и да се учат на основни неща, каквито са комуникационните умения, емоционалната интелигентност и базовите работни навици. От отварянето си досега „Социалната чайна“ е приютявала под покрива си не само хора, ангажирани с приготвянето и консумирането на чай и домашна лимонада, но и десетки различни по характер събития, с отношение към развитието на градската среда в района. Само преди дни, и за срок от пет години, „Социалната чайна“ се превърна в новия дом на „Европа Директно“ – център за срещи, диалог и дебат с гражданите относно бъдещето на ЕС.

Къщата на Андрей Анастасов Килитчи на ул. „Охрид“ е проектирана от арх. Димитър Раделия.

Коста и Мария създават „The Book Store“ преди няколко месеца, за да осъществят една отколешна мечта на Мария за работа, която да я вдъхновява всеки ден. Една комбинация между кафе, книги и изкуство, която събира под високия си покрив различни поколения градски номади. Двамата са двойка вече почти три години – срещат се след завръщането на Коста от Ню Йорк – градът, който е послужил за отправна точка в много от елементите на „The Book Store“.

Фасадата на сградата, приютила мястото за хубаво кафе и още по-хубави книги – „The Book store“

„The Book store“ e сбъдната мечта на Мария и Коста – място за книги, изкуство, музика и приятелски разговори.

На всеки десет дни тук има гостуващ артист – художници, фотографи, писатели… Тъкмо тук пия най-ароматното кафе в града, придружено с бисквита с незабравим вкус, тъкмо тук разговарям с приятелите си за онази неземна и непреодолима любов към книгите и за предстоящия „Книжен клуб“ в сряда, чиято цел ще е да преоткрива магията на литературата, независимо от това от коя част на света идва тя, тъкмо тук се запознавам с художничката Вероника Николаева, чиято изложба „Drink & Drawе“ е към края си, но вече е развълнувала всички посетители на „The Book Store“.

Художничката Вероника Николаева гостува на The Bookstore с изложбата си „Drink & Draw“.

Коста и Мария избират „Таляна“ не само заради желанието си да са част от промяната, но и защото вярват, че квартала обитават хора с тяхната кръв. Момчета и момичета, търсещи приключения отвъд обичайните за града, но захранени с идеята за космополитен градски оазис, в който традиции, модерност и хубава музика съществуват в перфектен синхрон. И са винаги готови да се отбият тук, за да изпият небрежния си съботен коктейл в зареждаща всички възможни енергии компания.

Докато се разхождаме в „Таляна“, забелязвам обитатели от всякакъв характер. Ако сградите бяха хора, тук щяхме да открием наперения, но изискан джентълмен „Grand Hotel London“, с фрак в жълто и бяло, и винаги придружаващият го личен приятел – кафето на хостел „Мусала“. Тук е патриотично настроеният левент „Старият чинар“; музикалният неформал „Omni’s Cool“ (платформа за музикално обучение); минималистично настроената „Пекарна за кафе“; италианският романтик „Gioia Amore Grande“, с най-вкусните специалитети от Ботуша; романтичната цветарка „Flora Decor“; благите „Хлебарници Пармаксъзов“, откъдето може да си закупиш хляб на каменна пещ; галантният „Le Petit Shop“ – място за храна, вино и подаръци; обожаващият семейните ценности „City Boutique Inn“; и не на последно място – аристократът „Буров“, в чиято компания може да изпиеш кафето си. Тук е тийнейджърът с неизмити прозорци, покрити с графити и вътрешно пространство, което чака своите креативни обитатели; старецът с прокъсани одежди, който носи в себе си историите на поне няколко поколения; девойката, по чиято ламаринена шапка се катерят улични котки; тук е дори префърцунената госпожа в розово, с прошарени коси в горната част, но скъпи обувки в долната…

Тук са и истинските хора, обичайно по кецове и тишърти с послания от „Таляна“ – обитатели на квартала със смели мечти, които превръщат улиците в събития, а събитията в нови платформи за срещи и размяна на идеи. За да може кварталът да продължи да се вписва гордо в красивата карта на Варна, редом до останалите символи от началото на този текст – като неделима част от анатомията на града, със своите изящни извивки и още по-изящни несъвършенства, точно както подобава на едно място с богата история, но и с още по-богато бъдеще. Място, където любовта е водеща сила, или както самият Явор споделя:

„За да се случват нещата от само себе си е важно енергията ти и тази на околните да пулсира в една посока. Този синхрон ражда любов, от онази, която те кара да левитираш леко над земята и да изживяваш пълноценно моментите си – тук и сега“.

„Таляна“ – мястото, където минало и бъдеще живеят в перфектен синхрон.

Снимки: Поля Александрова и Християн Облаков

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

ДС

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах