„Умно село“ не е по силите на всеки

Снимка: Румен Добрев/Архив на „Площад Славейков“ - „Умно село“ не е по силите на всеки

Снимка: Румен Добрев/Архив на „Площад Славейков“

За първи и последен път се включвам в дебата по казуса „Умно село“. Подчертавам: дебат, а не конфронтация. Просто няма как да бъда вкаран в конфликт с БНТ. Тази, на която бях (и съм) едно от всичките „55 лица от вашия живот”. С „БНТ на 60” години, на която съм дал 40 от своите. От чийто екран съм „отгледал“ поколения деца от 80-те и 90-те – днес възрастни непознати, които ме спират и благодарят „за смисленото си детство“.

Правил съм културната ѝ политика „отвътре” като главен редактор на редакция „Култура и образование”, участвал съм в програмната ѝ политика като член на Програмния съвет и като силно медиен човек съм напълно наясно с „фините настройки, съставляващи обществената мисия на БНТ“.

В последните 20 години името ми стои като съавтор на знаковата за националния ефир художествено-документална поредица „Умно село”, която някои наричат новия Златен фонд на българската култура. Междувременно бях в екипа с колеги от БНТ, с които заснехме първите театрални постановки от така шумно прокламираната днес, а всъщност – отдавнашна концепция и идея за нов архив на телевизионния театър. С това незабравимата трилогия по Чехов на Крикор Азарян на сцената на три столични театъра е запазена за поколенията във Фонда на БНТ, заснета и монтирана високотехнологично, с брилянтна визия и звук.

Бил съм „вътрешен”, бил съм „външен” продуцент. Отдавна съм открил, че не от мен започва всичко и отказвам да откривам топлата вода. Затова съм просто длъжен да дам някои пояснения по казуса със спирането на поредицата „Умно село”. Спиране, надявам се все пак, като бъдещо производство, а не „спиране на излъчването“, според писмото на младия член на УС г-н Андонов до медиите. Впрочем, за първи път научихме аргументите на УС, с които не се продължава договорът на поредицата „Умно село“, тъкмо от това писмо. Ако аз и моят екип ги бяхме узнали в директен контакт с ръководството (не е длъжно, но пък мислим, че с труда си сме го заслужили), щяхме да спестим на обществото този дебат с разменени отворени писма. Но начинът, по който настоящото ръководство на БНТ се раздели с нас след 20-годишно ползотворно партньорство, беше чрез кратко писмо от програмния директор, което ни уведомява за решението на УС в едно изречение: „Не приема предложението за продължаване на договора…”. Протоколните благодарности бяха лични, от колегата, когото не познаваме. Както и не разбирам нищо от преамбюла на писмото, в което се уличават в некоректност спрямо БНТ интелектуалци, подписали се под апела на проф. Емил Попов за продължаване на поредицата. Недомлъвки, намеци и разчистване на сметки по частни дела на БНТ с отделни лица от този списък изобщо нямат място в дебата за „Умно село”, което е било в коректни отношения с БНТ от създаването си.

И така – от всички изявления в медии и ефири се разбира, че проблем на националната телевизия с „Умно село“ се оказва: от програмирането му веднъж месечно, през финансирането му и възможността БНТ да си произведе евтино и сама „подобно нещо”, до отстъпване път на Новото.

Длъжен съм да направя някои пояснения, защото по някакъв начин част от аргументите и определенията засягат доброто ми име.

От 15 години ръководя, менажирам и администрирам престижен столичен културен институт с много стара история. Основните ми усилия са насочени към отваряне път най-вече на младите и като резултат Младежки театър „Николай Бинев“ има една от най-младите трупи и от най-свежите програмни политики. Самият аз не съм спрял да се развивам – иначе щях да си остана просто „любимецът на децата“. Така че не мога да приема снизходителния извод, че 20 години правя с екипа си „едно и също“, което е лесно заменимо. Уважаеми колеги – нито е „едно и също“, нито е така лесно заменимо. Нека не хвърляме думите така лесно в пространството, хората все пак имат глави на раменете си. „Умно село“ беше поръчано и реализирано като външна продукция именно като специфичен творчески продукт. Във вида, в който бе осъществен и в който остава в ефира, той никога не е бил по силите на „всеки“. „Умно село“ е силно авторска концепция, разработена специфична жанрова ниша, непозната дотогава в тв ефира и неповторена от никого. Осъществява се от хора, самите те с потомствена и професионална принадлежност към културния пласт на обществото. Затова и пред тях се отвориха заключени врати; и пред камерата ѝ застанаха лица, които винаги са отказвали ефирна изява. Нещо повече – в правенето на поредицата в последните години се включиха екипи от млади режисьори и оператори от „голямото кино“. В момента те са сред най-награждаваните съсловни имена по наши и международни кинофестивали.

Нито съм „абониран“, нито съм смятал да се „пенсионирам“ с „Умно село“. Имам достатъчно работа на полето на културата, където е преминал целият ми живот. Както и ръководството на БНТ има своето право за решенията си за програмната политика, поемайки заедно с това своята отговорност за вида, мярата и вкуса в нея.

Притеснява ме само както неглижирането на 20-годишния ни труд с квалификации на ръба с обидата, така също и неяснотата около употребата на този своеобразен съвременен Златен фонд на българската култура. Споменатото по-горе „спиране на излъчването“ е придружено и от внушения, че повторните излъчвания на архива костват средства на телевизията. Но заплащането на авторски права е част от задълженията на БНТ, както и договорените проценти при повторения на архива. В случая с „Умно село“ (чийто бюджет е един и същ от 2000 година – и да се коментира той на фона на цифрите в представените неотдавна пред СЕМ договори с външни продукции е смешно) сумата за повторения, цитирана в писмото на члена на УС е силно подвеждаща. Тя е далеч по-ниска от минималната работна заплата, камо ли да е равна на възнагражденията на щатни служители на БНТ, както се твърди вътре, вероятно с цел да ни противопостави на хората, работещи там. Пак ще повторя, че никакви инсинуации не могат да ме противопоставят на колегите от БНТ, с повечето от които работим заедно през въпросните 40 години и с които съм в прекрасни професионални и приятелски отношения.

Дано телевизията не се поскъпи на дребно и да продължи да намира място в програмите си за този архив, вървящ с настоящето си и затова уловил навреме и запечатал лица и биографии, които липсват дори в пребогатия 60-годишен архив на БНТ. Все пак българският човек – както го нарича в писмото си професор Емил Попов – има право на това познание, което ни дава паметта. Защото дълбоко в себе си всички сме наясно, че това, което е било, ни е направило това, което сме.

С уважение: Владимир Люцканов, актьор, режисьор, директор на Младежки театър „Николай Бинев“