VivaPay

„Умно село“ не е по силите на всеки

Снимка: Румен Добрев/Архив на „Площад Славейков“ - „Умно село“ не е по силите на всеки

Снимка: Румен Добрев/Архив на „Площад Славейков“

За първи и последен път се включвам в дебата по казуса „Умно село“. Подчертавам: дебат, а не конфронтация. Просто няма как да бъда вкаран в конфликт с БНТ. Тази, на която бях (и съм) едно от всичките „55 лица от вашия живот”. С „БНТ на 60” години, на която съм дал 40 от своите. От чийто екран съм „отгледал“ поколения деца от 80-те и 90-те – днес възрастни непознати, които ме спират и благодарят „за смисленото си детство“.

Правил съм културната ѝ политика „отвътре” като главен редактор на редакция „Култура и образование”, участвал съм в програмната ѝ политика като член на Програмния съвет и като силно медиен човек съм напълно наясно с „фините настройки, съставляващи обществената мисия на БНТ“.

В последните 20 години името ми стои като съавтор на знаковата за националния ефир художествено-документална поредица „Умно село”, която някои наричат новия Златен фонд на българската култура. Междувременно бях в екипа с колеги от БНТ, с които заснехме първите театрални постановки от така шумно прокламираната днес, а всъщност – отдавнашна концепция и идея за нов архив на телевизионния театър. С това незабравимата трилогия по Чехов на Крикор Азарян на сцената на три столични театъра е запазена за поколенията във Фонда на БНТ, заснета и монтирана високотехнологично, с брилянтна визия и звук.

Бил съм „вътрешен”, бил съм „външен” продуцент. Отдавна съм открил, че не от мен започва всичко и отказвам да откривам топлата вода. Затова съм просто длъжен да дам някои пояснения по казуса със спирането на поредицата „Умно село”. Спиране, надявам се все пак, като бъдещо производство, а не „спиране на излъчването“, според писмото на младия член на УС г-н Андонов до медиите. Впрочем, за първи път научихме аргументите на УС, с които не се продължава договорът на поредицата „Умно село“, тъкмо от това писмо. Ако аз и моят екип ги бяхме узнали в директен контакт с ръководството (не е длъжно, но пък мислим, че с труда си сме го заслужили), щяхме да спестим на обществото този дебат с разменени отворени писма. Но начинът, по който настоящото ръководство на БНТ се раздели с нас след 20-годишно ползотворно партньорство, беше чрез кратко писмо от програмния директор, което ни уведомява за решението на УС в едно изречение: „Не приема предложението за продължаване на договора…”. Протоколните благодарности бяха лични, от колегата, когото не познаваме. Както и не разбирам нищо от преамбюла на писмото, в което се уличават в некоректност спрямо БНТ интелектуалци, подписали се под апела на проф. Емил Попов за продължаване на поредицата. Недомлъвки, намеци и разчистване на сметки по частни дела на БНТ с отделни лица от този списък изобщо нямат място в дебата за „Умно село”, което е било в коректни отношения с БНТ от създаването си.

Америка за България

И така – от всички изявления в медии и ефири се разбира, че проблем на националната телевизия с „Умно село“ се оказва: от програмирането му веднъж месечно, през финансирането му и възможността БНТ да си произведе евтино и сама „подобно нещо”, до отстъпване път на Новото.

Длъжен съм да направя някои пояснения, защото по някакъв начин част от аргументите и определенията засягат доброто ми име.

От 15 години ръководя, менажирам и администрирам престижен столичен културен институт с много стара история. Основните ми усилия са насочени към отваряне път най-вече на младите и като резултат Младежки театър „Николай Бинев“ има една от най-младите трупи и от най-свежите програмни политики. Самият аз не съм спрял да се развивам – иначе щях да си остана просто „любимецът на децата“. Така че не мога да приема снизходителния извод, че 20 години правя с екипа си „едно и също“, което е лесно заменимо. Уважаеми колеги – нито е „едно и също“, нито е така лесно заменимо. Нека не хвърляме думите така лесно в пространството, хората все пак имат глави на раменете си. „Умно село“ беше поръчано и реализирано като външна продукция именно като специфичен творчески продукт. Във вида, в който бе осъществен и в който остава в ефира, той никога не е бил по силите на „всеки“. „Умно село“ е силно авторска концепция, разработена специфична жанрова ниша, непозната дотогава в тв ефира и неповторена от никого. Осъществява се от хора, самите те с потомствена и професионална принадлежност към културния пласт на обществото. Затова и пред тях се отвориха заключени врати; и пред камерата ѝ застанаха лица, които винаги са отказвали ефирна изява. Нещо повече – в правенето на поредицата в последните години се включиха екипи от млади режисьори и оператори от „голямото кино“. В момента те са сред най-награждаваните съсловни имена по наши и международни кинофестивали.

Нито съм „абониран“, нито съм смятал да се „пенсионирам“ с „Умно село“. Имам достатъчно работа на полето на културата, където е преминал целият ми живот. Както и ръководството на БНТ има своето право за решенията си за програмната политика, поемайки заедно с това своята отговорност за вида, мярата и вкуса в нея.

Притеснява ме само както неглижирането на 20-годишния ни труд с квалификации на ръба с обидата, така също и неяснотата около употребата на този своеобразен съвременен Златен фонд на българската култура. Споменатото по-горе „спиране на излъчването“ е придружено и от внушения, че повторните излъчвания на архива костват средства на телевизията. Но заплащането на авторски права е част от задълженията на БНТ, както и договорените проценти при повторения на архива. В случая с „Умно село“ (чийто бюджет е един и същ от 2000 година – и да се коментира той на фона на цифрите в представените неотдавна пред СЕМ договори с външни продукции е смешно) сумата за повторения, цитирана в писмото на члена на УС е силно подвеждаща. Тя е далеч по-ниска от минималната работна заплата, камо ли да е равна на възнагражденията на щатни служители на БНТ, както се твърди вътре, вероятно с цел да ни противопостави на хората, работещи там. Пак ще повторя, че никакви инсинуации не могат да ме противопоставят на колегите от БНТ, с повечето от които работим заедно през въпросните 40 години и с които съм в прекрасни професионални и приятелски отношения.

Дано телевизията не се поскъпи на дребно и да продължи да намира място в програмите си за този архив, вървящ с настоящето си и затова уловил навреме и запечатал лица и биографии, които липсват дори в пребогатия 60-годишен архив на БНТ. Все пак българският човек – както го нарича в писмото си професор Емил Попов – има право на това познание, което ни дава паметта. Защото дълбоко в себе си всички сме наясно, че това, което е било, ни е направило това, което сме.

С уважение: Владимир Люцканов, актьор, режисьор, директор на Младежки театър „Николай Бинев“

Подкрепете ни!

Скъпи читатели, „Площад Славейков“ има нужда от вас.

Никога до днес не сме разказвали за трудностите, които има нашата медия сред конкуренцията на сензационната журналистика и паразитирането на редица популярни сайтове с авторски текстове от нашия онлайн площад. Истината е, че съществуването ни е възможно благодарение основно на културните институции, които ни ценят като истинския културен портал на България.

Сега се намираме в извънредна ситуация. Колапсът на родния културен живот ще се отрази фатално на „Площад Славейков“. А точно днес, когато изолацията става начин на живот, ние осигуряваме достъп до културата във вашия дом, даваме ви това, от което карантината ви лишава.

Затова се надяваме да ни подкрепите и да минем през критичните времена заедно. С вашата помощ „Площад Славейков“ ще продължи да бъде прозорец към културата и към света.

Ако цените нашето присъствие в интернет, ако държите на нашата позиция, независимо дали сме на едно мнение с вас, ако желаете и занапред да бъдем част от вашето ежедневие, подкрепете ни!

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg