Найден Тодоров и Камий Тома

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Умоповдигачи от миналото

Ново издание на „История на Западната философия“ от Бъртранд Ръсел

Рафаело Санцио,
„Атинската школа“, 1510-1511 - Умоповдигачи от миналото

Рафаело Санцио, „Атинската школа“, 1510-1511

На въпроса какво мисли за религията и монотеизма Гор Видал отговаря с анекдот от живота на Бъртранд Ръсел: „Когато чул от учителя си креационисткото твърдение, че нищо не може да бъде създадено от нищо, освен чрез всемогъщ Бог, малкият Ръсел отговорил: Кой тогава е създал Бог от нищото?“. Философът и математик, носител на Нобелова награда за литература, пише по-късно памфлета „Защо не съм християнин“, но оставя най-сериозна следа с монолитния си труд „История на Западната философия“ – публикувана точно след края на Втората световна война, може би като несъзнателен човешки отговор на чудовищните събития.

Неведнъж цитиран от Кристофър Хитченс и Ричард Докинс, съставящи основна част от авангарда на новия атеизъм, Ръсел, редом с Томас Пейн е образец за движението на рационалистите, които отхвърлят религията като ненужна и зловредна патерица на съвременната цивилизация. Затова и погледът му към първите стъпки на философията като наука е преди всичко критичен, отделящ суеверната почит към орфическите мистерии от разумните заключения и емпиричния подход, които ще властват в Европа и Западния свят след Просвещението.

В началото на първия том Ръсел предлага едно от най-ясните определения на философията – „нещо средно между теологията и науката“ и разяснява, че винаги е имало мост между неопределимото и човешкото, между невъзможността за крайно познание и незадоволителните догматични отговори. Именно в тази Ничия земя, изложена на нападения от двете страни, според него се състои мястото на философията. В подкрепа на това твърдение се явяват и първите глави, в които се разглеждат предсократиците Талес от Милет, Питагор, Хераклит, Парменид, Емпедокъл, Анаксагор, анатомистите Левкип и Демокрит и в завършек Прогатор.

Ръсел започва своето изследване от култа към Орфей и влиянието му на изброените по-горе имена. Митологията и трескавото, наквасено във вино, търсене на изначалния по-висш духовен свят до голяма степен е повлияло мисълта на философите, които са разделяли света на съставните му елементи (вода, въздух, земя и огън, че дори и атоми), правили са първите си, по детски наивни, крачки в науката и са разсъждавали върху отминаващото като река време, в което никой не може да стъпи два пъти и да остане същият.

Подобно на „Сътворението“ на Видал, първият том на „История на Западната философия“ в по-голямата си част е връщане към славните години на Атина по време на управлението на Перикъл. Въпреки че отделя голямо внимание на основните идеи на Сократ, Платон и Аристотел, британският рационалист не спестява забележките си по отношение на погрешните заключения, които древните са правили, но отбелязва огромното им влияние върху мисълта на Европа през останалите векове, в някои сфери останало непроменено през Средновековието, та чак до Хегел.

Във втория том Ръсел проследява развитието на средновековната католическа философия и нейната връзка с политическите и социални условия, като започва с първите църковни отци и завършва със залеза на папството. Това е господстващият светоглед в Европа в продължение на десет века – от Августин до Ренесанса, но дори само едно бегло сравнение на обема на втория том, който е на половината на първия, разкрива тезата на Ръсел, че това е време на мисловен застой и ровичкане в стари идеи, потискащи емпиричния метод, който набляга върху наблюдението и изучаването на фактите и предпоставките такива, каквито са, без значение от желанията на изучаващия.

„История на Западната философия“ на Бъртранд Ръсел е един от най-ясните погледи към развитието на европейската мисъл през вековете. Същински „умоповдигач”, както би се изразил Ричард Докинс, енциклопедия, увлекателно приключение, изпълнено с парадокси и трагични съдби.

Новите издания на книгите са отлично попълнение за всяка библиотека. С добро оформление са, с твърди корици, но от коректорската работа има какво да се желае. Неприятно впечатление оставят някои грешки, които спъват иначе отличния превод на Лъчезар Живин от 1994 г.

Третият том се очаква да излезе през есента, отново с оригиналния превод на Живин. В него се разглежда съвременната философия – от Ренесанса до логическия анализ.


Вижте още: „АТИНСКАТА ШКОЛА“ НА РАФАЕЛО САНЦИО

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах