Една пета от децата в Европа и Централна Азия – или около 35-40 млн. деца, живеят в риск от бедност, сочи доклад на УНИЦЕФ. Страната ни е в топ 3 на държавите с най-висок дял деца в риск от бедност и социално изключване в Европейския съюз – 33%, показват още данните, публикувани от организацията в партньорство с Националния статистически институт у нас по повод Деня на детето.
„Представянето на статистически данни, които се отнасят за децата от 0 до 17-годишна възраст, ще бъде от полза за работата на всички държавни институции при разработването, прилагането и отчитането на политиките за децата. За нас като общество няма по-важна задача от тази да осигурим добро образование, стабилно здравеопазване и жизнена перспектива за нашите деца“, казва доц. д-р Атанас Атанасов, председател на НСИ.
33% от децата в България живеят в риск от бедност. Сходен е процентът и за Испания, а в Румъния децата в риск от бедност и социално изключване са 41.5%. Страните с най-нисък дял са съответно Словения с 11%, Финландия с 13.2% и Чехия с 13.3%.
Резултатите от проучването се публикуват не само по повод 1 юни, но и в началото на Месеца на родителството на УНИЦЕФ, който ежегодно се провежда този месец в редица държави по света.
„В днешната информационна епоха имаме уникалната възможност да събираме по-разнообразни и по-качествени данни в по-голям мащаб от всякога. И когато предоставим тези данни в ръцете на хората, вземащи решения, можем да осигурим по-мощна и ефективна промяна за децата“, допълни Кристина де Бройн, представител на УНИЦЕФ в България.
През октомври 2022 г. българското правителство прие цялостен Национален план за действие за изпълнение на Европейската гаранция за детето до 2030 г., изтъква тя. Планът ще бъде ключов инструмент за постигане на националната цел за намаляване на броя на децата, живеещи в риск от бедност или социално изключване, със 197 000 до 2030 г.
Според резултатите от проучване, публикувано днес от УНИЦЕФ, достъпните грижи за децата и качествената предучилищна подготовка са сред основните приоритети на родителите в България и още 12 страни от Европа и Централна Азия. В проучването родителите са били помолени да посочат кои видове подкрепа за семейството от страна на държавата, бизнеса и общността биха определили като най-важни. Резултатите показват, че 26% от родителите определят качествената предучилищна подготовка като най-важната държавна мярка в подкрепа на семействата, а 25% от родителите определят като най-важно осигуряването на повече и по-достъпни детски градини – дългогодишен проблем, особено в столицата.
Пандемията от COVID-19, природните бедствия, войната в Украйна и продължаващата икономическа и енергийна криза доведоха до финансова несигурност при много семейства, което се отрази на тяхното благосъстояние и на благосъстоянието на децата им, се отбелязва в проучването. Влиянието на бедността върху децата може да има дълготрайни последици, тъй като засяга достъпа им до основни нужди, като храна, вода, подслон и образование, здраве, закрила и емоционално благополучие.
Докладът на УНИЦЕФ акцентира върху задълбочаващите се неравенства и призовава страните да въведат надеждни системи в подкрепа на децата в риск от бедност и социално изключване. Изследването обръща специално внимание и на неравенствата по отношение на достъпа до здравеопазване и образование за най-бедните и най-уязвимите деца. Ромските деца и около 11 милиона деца с увреждания са сред децата в най-уязвима ситуация, когато става въпрос за достъп до качествено образование. Докато за ромските деца в Европа е по-вероятно да отпаднат от училище още в началния или прогимназиалния етап на образование, без да са придобили базови умения, то децата с увреждания най-често остават изключени от училищното образование и качественото обучение.
Неравенствата в здравеопазването също са огромни. В България процентът на преките разходи или доплащане от лични средства като процент от текущите разходи за здравеопазване остава висок – 39 на сто. Въпреки че регионът на Европа и Централна Азия включва страни с едни от най-ниските нива на детска смъртност в света, в някои държави смъртността на децата под 5-годишна възраст е по-висока от средното за света. Повече от половината от смъртните случаи са причинени от предотвратими и лечими заболявания. Пандемията се отрази сериозно и на емоционалното и психичното благосъстояние на децата. Самоубийството е втората водеща причина за смърт в държавите с високи доходи в Европа и Централна Азия, показва докладът.
Замърсяването на въздуха е най-същественият екологичен риск в региона. Данните показват, че четири от всеки пет деца в Европа и Централна Азия дишат замърсен въздух. В България индексът за климатичния риск за децата е сравнително висок – 3,9, като Исландия, Люксембург, Финландия и Швеция са сред държавите с най-нисък климатичен риск, а Албания и Таджикистан – сред тези с най-висок риск.
Освен безпрецедентния брой бежанци, които бягат от войната в Украйна, броят на бежанците и мигрантите от други части на света, които пристигат в Европа и Централна Азия, продължава да се увеличава, което поставя на изпитание капацитета на приемащите правителства да поддържат равен достъп до качествени основни услуги.
За да бъдем още по-добри...
За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!
Банковата ни сметка (в лева/BGN) С карта през ePay.bg
Площад Славейков ЕООД
IBAN: BG98UBBS80021093830440
BIC: UBBSBGSF
Банка: ОББ
Основание: Дарение