Университетската библиотека с нова лаборатория за дигитализация на книги

Четири свръхмодерни скенера за дигитализация на книги бяха представени в Университетската библиотека на Софийския университет. Новите машини бяха показани пред читателите днес, само няколко дни след отбелязването на 135-годишнината от основаването на институцията.

Стойността на подобна машина на свободния пазар е около 50 хил. лева. Финансирането за новото оборудване е осигурено по проект „Изграждане и развитие на център за върхови постижения „Наследство БГ“ на обща стойност почти 30 млн. лева. Бенефициенти по проекта са и други институции, сред които Националната библиотека, Музеят на София, Техническия университет, Кирило-методиевския научен център при БАН и други.

Дигитализацията на томове от Университетската библиотека продължава вече 15 години, но сега ще се случва с по-висока ефективност.

От институцията представиха и две от най-ценните си издания, които вече са достъпни за разглеждане от читателите. Детайлно може да се изследва шесттомното издание „Описание на река Дунав“ от граф Луиджи Марсили. Благородникът, авантюрист и учен описва реката от Виена до устието на р. Янтра и представя картография, хидрография, археология, флора и фауна на региона.

Страница от „Описание на река Дунав“ от граф Луиджи Марсили. Снимка: Площад Славейков

Първото посещение на Марсили на територията на България е през 1686 г., когато 20-годишен пътува от Белград, през София до Истанбул. 30 години по-късно графът се завръща вече като военен, част от европейската армия, която дава отпор на османците. След този период от живота си се отдава на научна дейност и е високоуважаван в Европа. Основоположник е на Италианската академия на науките, членува във Френската академия на науките и самият Исак Нютон го предлага за членство в британското Кралско научно дружество.

Изданието му е публикувано през 1744 г. и се озовава във фондовете на Библиотеката по неведоми пътища. Томовете са били дарени, но не се знае от кого. Вписани са в инвертарните книги през 1943 г., но всъщност са част от каталога на институцията от доста по-рано, обяснява пред „Площад Славейков“ доц. д-р Анна Ангелова, директор на Университетската библиотека.

Другата книга, достъпна за дигитално разглеждане, е „Славянски източен орнамент“ на Владимир Стасов, издание от XIX век. Научният труд, на който авторът посвещава 25 години, съдържа образци на отделни букви, заставки и заглавки от славянски и латински ръкописи, като започва със старобългарските ръкописи от Х век.

Научният труд на Стасов представя примери от старобългарски ръкописи. Снимка: Площад Славейков

Бел. ред. – Този материал е създаден с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от проект BG05M2OP001-1.001-0001 „Изграждане и развитие на Център за върхови постижения „Наследство БГ“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Европейския съюз и Управляващия орган.