УНСС уволни преподавател, възроптал срещу политическа агитация в университетите

Петиция, под която се виждат подписите на видни български писатели, журналисти, академични личности и културни дейци, настоява за незабавна отмяна на заповедта на ректора на УНСС за дисциплинарното уволние на доц. Мартин Осиковски, преподавател в катедра „Медии и обществени комуникации“ към Университета за национално и световно стопанство.

На 2 април в личния си профил във Фейсбук доц. Осиковски публикува публичното си възмущение от използването на академичната институция за публични цели и в знак на протест срещу предизборно посещение на Бойко Борисов на територията на УНСС подаде оставка от ръководните длъжности, които е заемал в УНСС.

„Когато вчера по друг повод написах, че „духът на Закона за висше образование и на университетските правилници е ясен: политическият агитпроп НЯМА място на университетска територия“, нямах ни най-малка идея, че съм си подготвил почвата за днешните събития… – написа тогава Осиковски. – И така, уважаеми колеги, приятели, познати и непознати, рано тази сутрин т.нар. премиер е бил на посещение в институтцията, в която работя – Университета за национално и световно стопанство. Повод за посещението му е било разглеждане на т.нар. „най-нов корпус“ – същата онази сграда, заради която (вече бивши) министри на същия този т.нар. премиер през 2019 г. докараха университета до безпрецедентна и финансова и имиджова криза (в разрез с всички правила и договорки – знам това добре, тъй като по онова време бях помолен да проуча случая и да съставя писмено възражение, както и направих.) Но няма значение кой е бил прав тогава и кой – крив; същественото е, че беше допуснато един български университет да се превърна в снимачна площадка за #ЖипкаTV. Намирам това за обидно по отношение на автономията като цяло, на толкова много хора, които работят или учат тук и които се чувстват, меко казано, дискомфортно от това, че неволно са превърнати в домакини на предизборна обиколка навръх последния ден от предизборната кампания на Политическа партия ГЕРБ.

СРАМ!

Университетите, с които животът ми е свързан от младини и в които съм учил, прекрасните студенти, с които работя, и законите на Съвестта не ми позволяват да подмина това с невнимание – другояче не мога. Поради тази причина, като символичен израз на несъгласие и протест, с настоящото заявявам, че:

* Подавам оставка от „ръководната“ длъжност „главен секретар по уеб комуникации“ на Университета;

* Оттеглям се като член на редколегията на „Научни трудове“ и „Годишник на УНСС“;

* Оттеглям се като член на атестационната комисия на факултет „Икономика на инфраструктурата“.

Предварително искам да заявя, че знам какво ще се каже: „Но това не е политическа агитация, ние само разглеждахме сграда“. Отговарям: хайде да не се правим и да си говорим като мъже, моля.

Днешните кадри от университетския двор, в допълнение на снимките на бивши и настоящи членове на Студентски съвет и университетско ръководство в зала „Тържествена“ и при главния вход на УНСС с надписи „Бюлетина №28“ и „За ПП ГЕРБ образованието винаги е било приоритет“ са срамна страница в историята на тази институция. Тук дори не става въпрос за това, че конкретно #НашиятУниверситет беше съсипан по време на точно това управление; не става въпрос и за това, че ако има български политик, който е максимално чужд на идеята за Университет изобщо, това е точно този политик. Тук става въпрос за това, че е адски невъзпитано, антиуниверситетско и брутално агитпропът да се вкарва на университетска територия.”

Двайсет дни по-късно, на 21 април, ръководството на УНСС е уволнило дисциплинарно доц. Осиковски въз основа на чл. 190, ал. 1, т. 4 от КТ – злоупотреба с доверието на работодателя, чл. 187, ал. 1, т. 8 – злоупотреба с доверието и уронване на доброто име на предприятието и чл. 16, т. 31 от Правилника на УНСС, който задължава преподавателите и служителите на Университета да пазят престижа и доброто име на УНСС, да не го злепоставят и да бъдат лоялни към него.

В петицията в негова защита се казва:

„Убедени сме, че позицията, изразена от доц. Осиковски, не уронва престижа на Университета. Тя изразява неговата лична гледна точка по отношение конкретно на събитията от 2 април, а не по отношение на институцията като цяло. Позицията изразява лоялност към Университета по смисъла на духа на неговия Правилник, на Закона за висше образование и съгласно разбиранията и убежденията на уволнения преподавател.

Настояваме за незабавна отмяна на заповедта за дисциплинарно уволнение на доц. Мартин Осиковски. Намираме наложеното наказание за тежко посегателство срещу свободата на изразяване на лично мнение. Смятаме, че това е изключително притеснително в контекста на устойчивото влошаване на условията за свобода на словото в България“.

Подписвайки петицията, доц. Марин Бодаков изразява позицията си с думите:

„Подписвам,, защото така диктува съвестта ми на писател и журналист“.

Проф. дфн Калин Янакиев добавя:

„За изразена гражданска позиция, за реакция срещу политическа употреба на автономното академично пространство, доц. Мартин Осиковски е подложен на открита политическа репресия. Това е скандал, който не бива да позволим да остава без масов публичен отговор. Заповедта за уволнение на доц. Осиковски следва да бъде незабавно отменена!”.

Д-р Слава Янакиева, преподавател в СУ и НХА, заявява:

„Намирам уволнението на доц. Мартин Осиковски за изключително нередно. Неговото възмущение от допускането на политическа агитация в учебно заведение – при това в условия на предизборна кампания – не може да бъде тълкувано като уронване на престижа на въпросния ВУЗ, а напротив – като защита на доброто му име. Уволнението на Мартин Осиковски е опасен прецедент, който посяга на свободата на словото точно там, където тя е особено важна – в академичната общност. Този прецедент не бива да бъде допускан от обществеността. Оставям настрана голямата популярност на Мартин Осиковски като преподавател и загубата, която УНСС би понесъл от неговата липса“.

Мартин Осиковски е бакалавър по философия (Софийски университет „Св. Климент Охридски”, 2002 г.), магистър по медиевистика (Централноевропейски университет – Будапеща, 2003 г.) и доктор по история и теория на културата (Софийски университет „Св. Климент Охридски”, 2009 г.). Специализирал е в Хайделбергския университет „Рупрехт Карл”, Ориъл Колидж (Оксфорд) и в Департамента по история на Хелзинкския университет. Автор на монографията Убежища на вярата (София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски”, 2010). Преподавател в катедра „Медии и обществени комуникации” към Университета за национално и световно стопанство.