Уолстрийт Джърнъл: Да те пронижат очите на Севт III

През 2004 г. близо до град Шипка в централна България археолози откриват гробницата на Севт III, един от владетелите на древното Одриско царство, датиращо се от V до III в. пр. Хр. Освен ценните артефакти, символизиращи величествения статус на Севт, гробницата съдържа и бронзова глава с пронизващи очи, гъста коса и къдрава брада.

Главата и другите предмети от царската гробница, заедно с още прочути тракийски съкровища на България, са част от голяма нова изложба в Лувъра в Париж, открита на 16 април, пише в просторен репортаж за събитието американското издание „Уолстрийт Джърнъл“, подписан от Поля Лесова.

Експозицията, една от най-големите изобщо на тракийско изкуство, илюстрира силата, начина на живот и постиженията в изкуството на древна Тракия – регион, разположен между Черно и Егейско море. В нея влизат повече от 1600 експоната от 17 български музея, както и от няколко международни, между които самия Лувър и Прадо. Така се дава възможност да посетителите да видят на едно място някои от най-значимите тракийски артефакти, откривани в България. Изложени са съкровища със сложно орнаментирани златни, сребърни и бронзови предмети – включително от Панагюрище, Рогозен и Борово.

Одриското царство се простира най-вече на територията на днешна България, но обхваща и части от днешна Гърция и Турция. „Било е истинска регионална сила, замесена в местните войни с македонското царство и с Атина и Спарта“, разказва д-р Александър Баралис, един от петимата куратори на изложбата в Лувъра – трима от Франция и двама българи. Той е прекарал години в археологически проучвания в България.

Одриската аристокрация е била способна да създаде свой език, свой престиж, свое влияние и да изгради някои много впечатляващи гробници, разказва Баралис.

Изложбата представя вътрешността на няколко тракийски гробници, които демонстрират вярванията на древния народ, както и икономическото и художествено богатство на одрисите. Посетителите могат да научат как са били устроени техните градове и да хвърлят поглед към тяхната култура и образование. Двамата български куратори казват, че са настоявали за представяне на Одриското царство в регионален контекст, като се подчертае неговото взаимодействие с другите траки като гетите и трибалите, както и с гръцките полиси.

Одрисите са имали „невероятно високи постижения“, обяснява Тотко Стоянов, един от българските куратори. Периодът, обхванат от изложбата в Лувъра, маркира апогея на тракийската култура на Балканите, казва Стоянов, който е професор по археология в Софийския университет.

Един от акцентите в експозицията е бронзовата глава на Севт III. Тя идва от статуя в естествен ръст, според Милена Тонкова – другият български куратор, която е ръководител на „Тракийска археология“ в Национален археологически институт с музей при БАН.

„Смята се, че тази глава е уникална – казва тя. – Това е перфектен пример за античната култура. Очите на тази глава са запазени, което е голяма рядкост. Това прави статуята реалистична и всъщност царят гледа нас.“

Това е първото визуално изображение на тракийски цар. То е открито близо до входа на гробницата, обяснява Тонкова. Сред другите изложени предмети от гробницата са златният венец на Севт, шлем, чаши и съдове. Специална стая в изложбата е посветена само на владетеля.

Тълпи от хора се трупат около портрета на Севт Трети.

Друг акцент е Панагюрското златно съкровище, открито през 1949 г., което се състои от няколко съда за пиене, богато украсени с митологични сцени и образи, които демонстрират артистичните умения на траките. „Това съкровище няма аналог в света – казва Стоянов. – Хората могат да видят тези златни съдове като част от тракийската култура. Ние показваме всичко, стига да е с ясен произход. Искаме да покажем как са живели хората тогава.“

Панагюрското злато във витрините на Лувъра.

България остава истинска съкровищница за археолозите, въпреки че иманярите, в търсене на бърза печалба, са унищожили множество тракийски могили в страната, твърдят кураторите.

„Потенциалът за повече открития в България е огромен и затова и ние, Лувърът, сме там да помагаме на колегите си при разкопките – обяснява Баралис. – Тази изложба е „добра възможност България да се знае“.