Найден Тодоров и Камий Тома

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Управлението на Явор Димитров: Огромен труд, не е като свиренето на последен пулт

Поел поста, за да възстанови Софийската филхармония от „тоталитарната власт“ на Емил Табаков. По думите му, днес институцията отново има нужа от защита

„Скъпи приятели и читатели, които сте успели да прочетете тези редове – пише Явор Димитров - замислете се! Нищо направено добро не остава ненаказано.“ - Управлението на Явор Димитров: Огромен труд, не е като свиренето на последен пулт

„Скъпи приятели и читатели, които сте успели да прочетете тези редове – пише Явор Димитров - замислете се! Нищо направено добро не остава ненаказано.“

Като „огромен труд“ определя периода на своето управление (2002 – 2014) в Софийската филхармония бившият ръководител на институцията Явор Димитров. Направи го две години след като слезе от поста – в момент, когато в директорския кабинет влиза цигуларката Светлина Терзиева, неуспяла да го направи с конкурс и назначена от миистъра на културата за временно изпълняваща длъжността. 

Бившият директор прави равносметка на своето време във Филхармония в експозе, озаглавено „Фактите“ и публикувано във Фейсбук. В него Димитров отбелязва, че е поел поста с целта „да възстановя престижа и цялостната дейност на Филхармонията след „тоталитарното“ и „пагубно“ (според определението на тогавашните синдикалисти) управление на г-н Емил Табаков“ и отхвърля обвиненията, че е ръководил институцията еднолично.

„Управлението на подобен национален институт е огромна отговорност и не е като свиренето на последен пулт“, посочва Явор Димитров (очевидно визирайки новата директорка на Филхармонията) и цитира уважаван от него, но неназован професор:

„Дано да не те управлява музикант, който трудно чете ноти на едно петолиние“.“

ОПЕРНА ГАЛА с РОЛАНДО ВИЙЯЗОН

И допълва:

„А като че ли филхармонията отива натам?!“

В заключение Явор Димитров заявява:

„Това са фактите и нека направим така, че да защитим високата музикална култура в България от пренебрежителното и унищожително отношение на отговарящите за това.“

Предлагаме ви пълния текст на изложението на Явор Димитров:

Фактите!!!
(Софийската филхармония в периода 2002-2014 година)

Приятели и читатели във Фейсбук,

Позволявам си да публикувам този материал с желанието да ви запозная с постигнатото в периода 2002-2014 година като Директор на Националната филхармония. Желанието ми е да го приемете като едно споделяне, провокирано от всички злонамерени действия, които се извършиха и продължават да се извършват с националната ни музикална култура.

Фактите са следните:

През 2002 година бях първият демократично избран Директор на Софийската филхармония след конкурс. Поставената ми цел беше да възстановя престижа и цялостната дейност на филхармонията след „тоталитарното“ и „пагубно“ (според определението на тогавашните синдикалисти) управление на г-н Емил Табаков. Обръщам внимание, че под палката на маестро Табаков Филхармонията беше реализирала едни от най-върховите си постижения – като пример бих дал интегрално изпълнение и запис на всички симфонии от Густав Малер, Йоханес Брамс и други. Винаги съм считал, че управлението на един нов Ръководител следва да отчита най-доброто постигнато и да променя към по-добро негативите.

В периода до 2014 година се явих общо на три тежки конкурси при различни министри на културата и при сложна обществено-политическа и икономическа ситуация. Концепциите за управление винаги са били защитени максимално и са отразявали средносрочна и дългосрочна (за период минимум пет години!) стратегия за развитие на филхармонията, с множество новаторски идеи в различните аспекти на икономиката на такъв сложен и важен за националната ни култура институт.

Творчески постижения:

За посочения период бяха поканени световни имена на класическата сцена като Генадий Рождественски, сър Невил Маринър, Юрий Симонов, Жан-Бернар Помие, Урош Лайовиц, Райна Кабаиванска, Пласидо Доминго, Хосе Карерас, Соня Йончева, Светлин Русев, Бернд Глемзер, Владимир Спиваков, Дитер Флюри, Филип Куинт, Патрик Галоа, Веско Пантелеев-Ешкенази, Александър Синчук, Хореа Андреску, Красимира Стоянова, Стефан Тарара, Ласло Феньо, Людмил Ангелов, Андрю Маринър и много много други от най-висок клас диригенти и солисти. За 80 годишния юбилей на филхармонията специално ни гостува Bayerische Runkfunk Orchester с диригент Марис Янсонс! И ако това не е признание за филхармонията ни?!

В годините систематично беше изградено партньорство с Виенска филхармония. Най-добрите солисти от Виенска филхармония гостуваха, включително Генералният мениджър Дитер Флюри. Поредно откриване на Австрийски музикални седмици беше осъществено от сборен състав на Виенска и Софийска филхармонии.
С внимание и отговорност бяха канени български солисти и диригенти от всички генерации – Юлиян Ковачев, Георги Димитров, Милен Начев, Пламен Джуров, Ангел Станков, Божидар Ноев, Жени Захариева, Минчо Минчев, Атанас Куртев, Лидия Ошавкова, Йосиф Радионов, Йовчо Крушев, Станислав Ушев, Виктор Чучков, Анатоли Кръстев, Мария Принц, Пеньо Пирозов, Стела Димитрова, Йордан Дафов, Борислава Танева, Марио Николов, Атанас Кареев, Иванка Нинова, Даниела Андонова, Ана Томова-Синтова, Даниела Димова, Ангел Филипов, Николай Моцов и много други. За някои от тях това беше и възможност за първи път да бъдат на сцената с Националната филхармония! Целенасочено, като отговорност на ръководството бяха канени най-ярките ни и обещаващи млади солисти и диригенти Найден Тодоров, Диан Чобанов, Павел Балев, Йордан Камджалов, Максим Ешкенази, Мартин Пантелеев, Константин Илиевски, Георги Черкин, Александър Райчев-син, Лия Петрова, Йоана Каменарска, Кристина Хинова, Пламена Мангова, Мартин Георгиев, Петър Петров, Атанас Кръстев, Агнес Данкова и множество други ярки таланти. Искрено съжалявам, че пропускам имена, тъй като винаги се стремя да помагам на младите български дарования. Това е важно не само за настоящето и бъдещето на страната ни, но и най-добрата инвестиция, която България е длъжна да направи – за да ни има!

За първи път Софийската филхармония въведе в репертоарната си политика и беше пример за останалите музикални институти в България, партньорство със световни звезди от поп, рок и джаз музикалното изкуство. За първи път! в България се състоя концерт на стадиона в Каварна (в рамките на провеждащия се там рок фестивал) с легендарната група Manowar, който продължи над пет часа и беше представен пред 15 000-на публика. Паметни ще останат и съвместните ни концерти със Sting – в Букурещ пред Парламента на Румъния и в София на стадион „Георги Аспарухов“, с Deep Purple-John Lord, с Bee Gees-Robin Gibb в НДК зала 1, световна премиера на тримата тенори-Toto Cutugno, Umerto Tozzi, и Al Bano в същата препълнена зала, „Il Divo” със своите уникални гласове! Множество концертни прояви с БТР, Васил Петров, Мария Илиева, Нели Рангелова, Орлин Горанов, Рут Колева, Георги Христов, Хайгашод Агасян, Етиен Леви и редица други изпълнители.

Инициирах и успешно се проведоха възлови за културния календар на София и страната ни събития. Концерти пред храм-паметника „Свети Александър Невски“ по повод 9 май Ден на Европа, с Бетовен IX симфония, диригент Диан Чобанов, уникален концерт на летище София, Терминал 2, отново по повод деня на Европа с диригент Мартин Пантелеев, съвместен концерт (за първи път!) на Националната филхармония и Националния гвардейски оркестър по повод трети март, фестивал „Вечери в двореца Врана“, създаден специално за Софийска филхармония. Подчертавам перфектното сътрудничество със Столична община, където винаги сме намирали разбиране и подкрепа за инициативите ни. Заедно с общината сме реализирали едни от най-запомнящите се и красиви моменти от културния календар на столицата ни.

Българска музика

Това е българската Национална филхармония и нейно задължение е приоритетно да изпълнява българска музика! Това е веруюто, което ме водеше при изграждането на репертоара ни и съм щастлив, че български произведения звучаха в почти всяка програма на филхармонията. Някои от тях бяха написани и посветени специално за оркестъра и хора ни. Българските произведения се селектираха внимателно, за да може чрез представената програма максимално добре да се впишат в общата музикална естетика, от което печелеше българският композитор. Представяхме автори от всички поколения, за някои това беше шанс произведенията им да бъдат изпълнени за първи път от Националния оркестър. Създадохме конкурс за написване на симфонично произведение специално за филхармонията. Станахме и съорганизатори на конкурса 7/8-с особен акцент върху българската метроритмика и фолклор.

Образователни програми

Както вече споделих важно място при изграждането на цялостния репертоар на филхармонията заемаха образователните програми, насочени към различни възрастови групи – от най-малките до най-възрастната публика. Бих посочил няколко основни образователни програми:

1. „Отворено образование“ цикъл от лекции съвместно със Столична община и Нов български университет;

2. Майсторски клас на Маестра Райна Кабаиванска;

3. „Мечето Фил“хармония на „София“ квартет, цикъл концерти-приказки за най-малките;

4. Уъркшоп с млади инструменталисти, диригенти и композитори от Япония (ежегоден);

5. „Фортисимо Фамилия“ и „Фортисимо в клас“;

6. Филхармонично общество – тематични лекции за широка публика програмно обвързани с концертите на Филхармонията;

7. „Музика за душата“ – петъчни органови концерти за социално слаби и хора в неравностойно положение (вход свободен!). Тук отново благодарност към Столична община за нейната съпричастност;

8. „Quarto Quartet”- музика и балет за деца, родители и други тематични програми;

9. Ежегодни концерти със най-ярки солисти-студенти от Национална музикална академия „Проф. Панчо Влагидеров“, подбрани след конкурс.

В цитирания период беше възстановено Филхармоничното общество при Софийска филхармония с председател проф. Венко Александров, с което направихме отделна съпътстваща програма в подкрепа на филхармонията. Създадох позицията „постоянен гост-диригент“. Чрез внимателна селекция се договаряха за тригодишен период, диригенти със специфична творческа палитра, с които изградихме партньорство във времето. Бих посочил имената на Найден Тодоров (главен гост-диригент), Урош Лайовиц (Австрия), Борян Цанев (Македония), Жан-Бернар Помие (Франция), Йонг Чил Лий (Корея), Шунго Мориама (Япония), Давид Хименес (Испания), Никола Джулиани (Италия), Станислав Ушев (България) и други. Това максимално разшири ветрилото на художествения рефлекс на музикантите и даде творческа опора при изграждането на репертоарните ни планове. Важна крачка в европейската ни интеграция беше назначаването на Алексей Корниенко (Австрия) за Главен диригент на филхармонията – за първи път чужденец оглави Националната филхармония! Блестящ музикант – независимо от негативните оценки на някои синдикалисти. С много отговорност и внимание беше гласувано доверие на яркия и талантлив Мартин Пантелеев, буквално „отгледан“ за Главен диригент.

От възлово значение при изграждането на творческата програма беше и съвместната ни работа с госпожа Любка Биаджони, първоначално като гост диригент, а след това и като щатен диригент на филхармонията. Присъствието й беше важно в две направления: художествено – концертни изпълнения при препълнени зали на оперни заглавия, малко изпълнявани или непознати в България. Изключително отговорна работа при подготовката на оркестър и хор, при индивидуалната работа със солистите, както и впечатляващото дирижиране наизуст! на цяла опера. Привличането на качествени солисти от Германия и Италия и ежегодното партньорство на организирания от нея елитен фестивал на езерото Херенхимзее (Германия). Дарителско – целеви дарения касаещи гримьорните на диригенти и солисти и канализацията! на филхармонията, ремонт на медни духови инструменти.

По този начин беше изграден максимално качествен и полезен за Националната филхармония (оркестър и хор) диригентски екип. Репертоарните планове бяха програмни, с конкретна насоченост към публиката. Концертните прояви бяха увеличени многократно, но не самоцелно! Създаден беше цикъл концерти „Музика в неделя“ от 17.00 часа за максимално широк кръг от публика. Възстановени бяха камерните концерти под шапката на Софийска филхармония.

Турнета и фестивали

Реализирахме успешни турнета в най-престижните зали в Малта, Италия, Германия, Гърция, Франция, Русия, Южна Корея, Испания, Черна гора, Сърбия, Македония. С много усилия бяха възстановени редовните участия на филхармонията в престижните фестивали „Софийски музикални седмици“, „Мартенски музикални дни“, „Варненско лято“, „Аполония“, „Австрийски музикални седмици“ (основен съорганизатор на събитието!), „Дни на Японската култура в България“, „Международен ден на Франкофонията“, „Охридско лято“, „Скопско лято“, „Опероса“ Евксиноград (също основен съорганизатор), „Моцартови празници“ Правец и други. И всичките тези участия при отлични условия, отговарящи на високото ниво на филхармонията.

В международната си дейност постигнах отлично партньорство с посолствата на Австрия, Германия, Франция, Япония, Южна Корея, Турция, Полша, Чехия, Русия, Китай, Столична община и Президентство.

Администрация

Още с встъпването си в длъжност въведох нова, демократична структура на управление. Администрацията беше максимално ефектива – в рамките на 5% от числения състав на институцията.

Създаден беше Творчески съвет на квотен принцип, в който за участие поканих и представители на синдикатите (с право на глас!). Творческият съвет се оглавяваше от Главния диригент. Създадена беше и Комисия за социален диалог. Мисля, че в други културни институции няма такава! В нея се обсъждаха ежемесечно всички социални проблеми на работещите във филхармонията. Също така се изградиха консултативни работни групи, които даваха мнение по различни теми от ежедневието ни. Направиха се длъжностни характеристики, отговарящи на променената среда и изисквания на работния процес.
В създадения Дирекционен съвет (при максимално разширен състав) ежеседмично се обсъждаха и съгласуваха всички важни решения, касаещи дейността на институцията.

Всички твърдения за еднолично управление са абсолютно несъстоятелни!, предвид екипността, определена в предложената от мен структура и утвърдена от Министъра на културата, както и постоянното консултиране с множеството съветници с огромен опит в изграждането и управлението на българската култура. Дадена беше автономност и творческа свобода на различните оркестрови групи в работния им процес. Ръководството се намесваше само при искане от тяхна страна и необходимост!

В този период Директорът не допусна творчески ангажименти с институцията, която представлява! Смятам, че това е правилната позиция и модел за управление на една Национална институция при огромния обем от работа и дейности – конкурсите се провеждат за директори, не за Главен диригент, Главен режисьор и т.н. Това дава обективност, когато търсим почтеност и морал при управлението! И това не остана ненаказано…!!!, а всъщност е нов модел за страната ни.

Изгради се уеб страница на филхармонията-такава до момента нямаше. Създаде се административна структура, при която имаше пълна прозрачност на принципа кой какво работи с персонална отговорност към всеки. Създадено беше звено, което специално се занимаваше с визията на творческата дейност. Постоянни партньори бяха Българско национално радио, Българска национална телевизия, Дарик радио, Би Ти Ви, Нова телевизия, ТВ1. Променена беше цялостната концепция за афиши, дипляни, презентации и т.н.
Създадени бяха условия за екипна работа и диалог, каквито и опити за преиначаване да се правят в тази посока. Въведена беше пълна прозрачност в начина на финансиране за всяко от перата на бюджета ни.

Финанси

През периода 2002-2014 година финансовото състояние на филхармонията независимо от драстичните промени касаещи държавния бюджет и начина на финансиране на културните институти (особено модела „делегиран бюджет“) бeше стабилно! Заплатите се изплащаха редовно, ежегодно се изплащаше и допълнително материално стимулиране (13-а заплата), като при възможност и 14-а такава. На 01.01.2014 година филхармонията реализира преходен остатък от 1 400 000 лева. Номер едно по класацията на Министерство на културата, най-добре работилият културен институт! Специално подчертавам този факт, тъй като към момента някои се опитват да претендират, че едва ли не е успех Филхармонията да бъде на трето място след Софийската опера и балет и Народния театър „Иван Вазов“?!

За периода 01.07.2013 – 01.07.2014 година, заплатите на работещите в институцията бяха повишени поетапно с 20-22%. Въведени бяха индивидуалните работни заплати (според индивидуалния принос на всеки!). Бяха осигурени 500 000 долара от Япония под формата на чисто нови инструменти. Редовно допълнително бяха осигурявани чрез множество участия и турнета хонорари на всеки от музикантите. Въобще не може да бъде поставян въпроса за финансова нестабилност на института, просто това е спекулация!

Материална база
(Концертен комплекс „България“)

Още с постъпването ми през 2002 година в концепцията ми беше залегнало систематичното изграждане на зала „България“ като център за духовност! Въведох понятието Концертен комплекс „България“! предвид, че развивахме базата ни целево, привличайки не само музикална публика, но творци и публика от други изкуства. По моя идея се създаде галерия „България“, в която се представяха както най-известни имена като Светлин Русев, Николай Майсторов, Иван Андонов, Георги Бояджиев-Бояджана, Иван Яхнаджиев и други, също така и талантливи млади творци, включително деца. С особено вълнение споделям и напомням, че световно известният Алексис Вайсенберг дари уникалната си колекция от свои графики на Софийската филхармония, които и сега красят стените на първи балкон в концертен комплекс „България“, а фоайето носи неговото име. Това бе извършено на официална церемония в присъствието на тогавашния Министър на културата, проф. Стефан Данаилов.

С финансовата помощ на Япония беше изградено собствено звукозаписно студио на Софийска филхармония, в което бяха направени и издадени уникални записи на филхармонията.

Беше извършен капитален ремонт на голяма зала „България“ и изградена изцяло нова климатична инсталация (старата не работеше от десетилетия назад). Подменена беше тапицерията на столовете в голяма зала с максимално подходяща акустична и противопожарна такава. Чрез реконструкция на последните партерни редове беше подобрена още акустиката на залата. Както вече споменах, бяха закупени нови инструменти (благодарение отново на финансовата подкрепа на Япония), което позволи музикантите ни да свирят на отлични медни, дървени и ударни инструменти. Закупен беше и специално доставен за Софийска филхармония уникален за България роял Bösendorfer, модел „Империал“. Камерна зала беше ремонтирана с подобрена сцена и особено осветлението на сцената. Изградена беше мултимедийна зала с Dolby surround звук (Студио „Музика“). В тази зала се реализираха част от много важните образователни програми, прожекции, пресконференции и срещи с гостуващи диригенти и солисти на филхармонията. Напълно бяха ремонтирани и обновени тоалетните и гримьорните на музикантите и гостуващите диригенти. Подменена беше цялата ВиК инсталация в подземието на залата, което разреши един дългогодишен проблем с постоянното наводняване с фекални води.

Въведени бяха паспорти на всеки от инструментите, собственост на филхармонията с цел пълна прозрачност и контрол при използването им.

Постоянно се полагаха грижи според финансовите възможности за поддръжката, както и снабдяването с необходимите консумативи за инструментите.

Бяха ушити и сценични облекла за оркестъра – рокли за дамите и смокинги за господата. Със съжаление споделям, че не успях да реализирам и ушиването на сценични облекла за нашия Национален филхармоничен хор.

Създадена беше и уникална колекция на филхармонията със съответен регистър! (първа за България) на художествените произведения с направените дарения. Абсолютно беше защитена тенденциозно разрушаваната база на Витоша и опити за отнемането й като се направи всичко възможно за снабдяването с необходимите документи.

И най-важното: не се позволи разделянето на Софийската филхармония от концертен комплекс „България“, както и обявяването на филхармонията за общински оркестър! Каквото и да костваше това на директора й!

Огромен труд!!!

Щастлив съм, че този труд беше почтено оценен и филхармонията заслужено получи в този период най-високо признание и награди като: „Кристална лира“, индивидуално в годините за оркестър, хор и „София“ квартет; Почетен знак от „Варненско лято“; „Золотая муза“; награда на организация „Шалом“; Почетен знак на Столична община; Почетен знак на Президента на Република България и множество други.

Вероятно това, което споделям ще се стори обемно, но ви уверявам че отразява малка част от извършеното. Пиша го, защото това е огромният труд не само на Директора, но и на неговия екип! Управлението на подобен Национален институт е огромна отговорност и не е като свиренето на последен пулт! Отговорност към всеки от музикантите и работещите в институцията, към техните семейства, дори когато тези колеги са твои опоненти! Не позволих съкращаването на нито един музикант!, но когато не се спазва закона и се пренебрегва Софийска филхармония се налага да наказваш и уволняваш! Защитих съществуването на Националния филхармоничен хор „Светослав Обретенов“, колкото и трудна мисия да беше това. Както казва един уважаван от мен професор: „Дано да не те управлява музикант, който трудно чете ноти на едно петолиние“. А като че ли филхармонията отива натам?!

Имаме два елитни симфонични състава – Софийската филхармония и Симфоничният оркестър на Българското национално радио. Без тях няма да има висока музикална култура в България в сферата на симфоничната музика. Без тях няма да има българска класическа музика. Прекрасно е, че отскоро главен диригент на радиото е талантливият Росен Гергов, изключително професионално подготвен млад диригент. Това поставя въпроса за Филхармонията още по-отговорно. Не е необходимо да унищожаваме една институция, за да създадем комфорт на друга. И двете са наши! и уникални!

Скъпи приятели и читатели, които сте успели да прочетете тези редове – замислете се! Нищо направено добро не остава ненаказано.

Едно от първите неща, които направих беше възстановяването паметта на проф. Саша Попов – основател на Софийската филхармония. Годината на основаване и неговото име поставяхме на всеки от афишите. Поставихме и негов бюст на първи балкон. Важно е човек да познава историята, да уважава хората преди него и да не счита, че всичко започва от него.

Казаха и се написаха много лъжи, направиха се множество публични инсинуации, съчетаха се лични с групови интереси, някои от тях нямащи нищо общо с музикалното изкуство!

Това са фактите и нека направим така, че да защитим високата музикална култура в България от пренебрежителното и унищожително отношение на отговарящите за това. Не поотделно, не всеки търсейки собствената си реализация и спасявайки се „някак“, а като система – образователна, професионална, обществена и призната в цял свят като „Българската музика“!

Явор Димитров

София
01.07.2016

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

kapatovo.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах