Урок по математика сред Дон Кихот, Борхес и Шехерезада

Чувал съм, че има книги, които представят математиката като забавна наука, но не вярвах, че е възможно нещо толкова сухо и отегчително да се покаже като жив и вълнуващ предмет. В училище обичаха да ни повтарят, че всичко е математика, но на мен това ми звучеше по-скоро като заплаха. Жулио Сезар успя да ме убеди в своето гледище, в това, че математиката е част от света ни. Тя е в архитектурата, дневните ни задачи, смеха и любовта. Няма нужда да бягаме от нея, защото именно благодарение на нея ни има. Тя е в законите, които ни управляват и които държат крехката ни цивилизация все още на едно място.

По книжарниците от тази седмица може да се намери „Човекът, който пресмяташе“ на Малба Тахан (превод: Даниела Александрова, изд. „Колибри“) – южноамериканска класика, четиво увличало Бразиберо Монтейро Лобато и Хорхе Луис Борхес, книга, която заема важно място в канона на литературните мистификации и която сега излиза за първи път на български език.

Екзотичното име на автора е псевдоним на Жулио Сезар де Мело е Соуза (1895-1974), който всъщност е бразилец и преподавател по математика. Принуден да бъде изобретателен, за да може разказите му да се публикуват в ежедневника „Ел Импарсиал“ и вдъхновен от фамилията на своя ученичка, той изфабрикува образа на средновековния математик Малба Тахан. Предговорът от измисления преводач Брено Аленкар Бианко също е дело на автора.

Как обаче Бразилия стига до Персия? От любов към математиката, разбира се.

Книгата на Жулио Сезар е публикувана за първи път през 1938 г. и  оттогава е превеждана на десетки езици, достигайки до всички краища на света, където любителите на изчисленията и логическите задачи получават шанс да упражнят знанията си. Силно повлияна от „Хиляда и една нощ“ и ползваща структурата на „Дон Кихот“, историята проследява пътешествието на бедния, но хитър персийски овчар Беремис Самир, който притежава невероятни, граничещи с фантастичното математически способности.

Разказвачът среща Беремис по пътя към Багдад и веднага е запленен от уменията на непознатия, който може с лекота да изчисли броя на листата на близката смокиня или пчелите в един рояк. Двамата продължават заедно, но скоро пътят ги отвежда до заплетена ситуация. Трима братя не могат да разделят 35-те камили, които баща им е завещал преди смъртта си. Най-големият трябва да вземе 1/2 от общия брой, следващият 1/3, а най-малкият 1/9. Ясно е, че 35 не се дели на две, но Беремис лесно намира решението. Добавя към общия брой камилата на спътника си и разделя всичко според указанията на бащата. Така в крайна сметка всеки получава повече, отколкото е очаквал, а две камили остават в излишък. Героите продължават по-удобно по пътя си.

Всяка от кратките глави е подобна случка, която съдържа математическа задача. Постепенно те стават по-трудни, намесва се числото π и изумителните качества на 44, което съдържа всички други числа в себе си. Тези примерни и занимателни задачи са примесени с истории за велики математици от Персия, Индия и Древна Гърция, както и с малка мистерия, свързана със самия Беремис, за да не доскучава съвсем и на онези, които предпочитат да слушат приказки, вместо да решават задачи.

„Човекът, който пресмяташе“ е безценен урок, за който трябва да пропътуваме до едно далечно минало; в земи, които днес са напоени с кръв от безсмислени конфликти. Преди хилядолетия именно от Ирак и Сирия са дошли повечето науки и изкуства, които днес западният човек изучава и в които се удоволства. Къде се е скъсала нишката и изгубил ли е основата под краката си модерният човек? Може би разумът и логиката ще ни помогнат да разрешим задачите на съвремието… стига да имахме учители като Жулио Сезар.