Урок по най-висше цигулково майсторство

В прозорец, от който можем да гледаме към големия свят на музиката, се превърнаха „Кантус фирмус” и Оркестърът на Класик ФМ. И отново в цикъла „Музиката на Америка” (на 30 януари, за седми пореден път) ни се предоставя възможност да срещнем музиканти с действителна световна слава (уви, у нас вече дума без същинския си смисъл поради злоупотреба). Което не само мотивира публиката, но помага за надмогване на провинциализма ни и за изграждане на по-реални критерии, не по нашенските аршини. И най-вече – дарява ни с насладата от изживяния досег със забележителни музиканти. Затова, на фона на кухите възторзи от величия, отдавна превалили върха, и на измислените пиар хватки за привличане на публиката – по правило към средно/нисък клас изпълнители, концертът на Гил Шахам е истинско събитие и обогатяващ сетивата художествен факт. Има и бонус: дарява ни със самочувствие. И защото сме се доближили до високото изкуство, и защото и тук „слизат” светила от музикалното небе на планетата.

Още с първите тонове на цигулката си Гил Шахам обая залата, която до края остана изцяло във властта на неговите емоционални преживявания. Малцина са избраниците, които имат властта да задържат дълго вниманието на слушателите, да наситят тишината с емоционална енергия – невероятно бе въздействието на пианисимите му! Четиридесет и пет годишният Гил Шахам е харизматична личност, с крехка физика, елегантен, свирещ с цялото си тяло, с очарователна непосредственост, с усмивка и свобода. Като човек извършващ нещо съвсем естествено.

В Концерта на Бетовен широко разпятите теми бяха изляти на един дъх, брилянтно, с изключително красив, меден звук; метроритмиката, особено в рондото, излъчваше заряд, възбуждащ и концентриращ енергия. В интерпретацията на Шахам имаше индивидуалност и удивителна прецизност – в темпа, контрасти, динамики. А това, което особено ме очарова, е талантът му да структурира музиката, придавайки й на моменти – особено във втората, бавна част – специфика, която бих нарекла вербалност – цигуларят простичко разговаря със слушателите си, разкривайки им дълбоко лиричните, съкровени емоции на гения Бетовен. Всъщност, и своите.

Четиридесет и пет годишният Гил Шахам е харизматична личност, с крехка физика, елегантен, свирещ с цялото си тяло, с очарователна непосредственост, с усмивка и свобода.

За Шахам нотните знаци са ориентир, по който проектира сградата на творбата, но не като занаятчия-строител, а като знаещ, изпълнен с въображение и идеи архитект. Например каденците при него не са обикновена добавка, за слава на цигуларя, това са красоти – сложни орнаменти, изпипани с много детайли; неотменна и важна част в цялото.

Звукът му е великолепен, и вярно: свири на Страдивариус от 1699-а, известен като „Контеса де Полиняк”, но само майстор може да накара този вълшебен инструмент да запее с толкова топъл и пленително-прелъстителен глас. Шахам изживява всеки тон, а неговата блестяща техника е само средство, с което изказва състоянията на Бетовеновата душа – ту приземена и въвлечена във вихрения танц на живота, ту издигаща се нависоко устремена към космоса и всевечието.

Отлично бе съучастието на Оркестъра и диригента Максим Ешкенази. Имаше великолепни диалози на солиста с отделни инструменти и с оркестъра, който звуча също много меко, пластично и изразително.

Гил Шахам е щастливо и ярко продължение на великата поредица от забележителни цигулари на ХХ век. Музикант и с обществена мисия, който извади от забравата Концерта за цигулка на Корнголд и популяризира в Америка, Европа и Азия творчеството на големите композитори Бритън, Прокофиев, Берг, Барток, Стравински (техни концерти за цигулка вече е записал в проекта си „Концерти от 30-те години на ХХ век”).

В първата част на този запомнящ се концерт чухме Шестата „Пасторална” симфония на Бетовен, която няма популярността на нечетните опуси, но пък е едно невероятно красиво ранно романтично цвете. Всеизвестно е, че има програмност, фиксирана в заглавията на всяка от петте части, както и че е вдъхновение за Вагнер, Берлиоз, Верди, Чайковски…

Интерпретацията на Максим Ешкенази се отличи с с емоционално въздействените и красиво „нарисувани” сцени. Благодарение на изящните сола на чудесните инструменталисти, на реализирания гъвкав, пластичен звук и на ансамбловото единомислие. Преклонението на Бетовен пред природата, ярките пасторални („Сцена при ручея”) и жанрови картини („Весел селски празник”) прозвучаха фино, с премерени динамики и идилична просветленост. Ярко бяха интерпретирани и последните две части – „Гръмотевици. Буря” и „Пастирска песен. Радост и чувство на благодарност след бурята”. Максим Ешкенази и Оркестърът на Класик ФМ пресъздадоха въздействено мощта и силата на природните стихии и последвалата прекрасна пастирска песен, която диригентът умело изгради до екстатично-възторжен химн на природата.

Публиката в зала „България“ на крака пред Гил Шахам и Оркестъра на Класик ФМ

Финалът на концерта бе един зашеметяващ бис на Шахам – „Кармен Фантазия” от Сарасате, която цигуларят е записал за диска си „Пабло де Сарасате. Виртуозни творби за цигулка”. Изпълнението му може да се нарече урок по най-висше цигулково майсторство. Публиката в зала „България” не само остана без дъх, но спонтанно стана на крака, за да засвидетелства преклонението си пред този голям Музикант.