Летен сезон

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Уроците на Мел Гибсън за българските царе

Добре, че зад проектите му няма да стоят български режисьори и сценаристи. Но има опасност консултантът да е от кардамобожидарската школа

Българската историография и киното ни се отнасят към чисто религиозната страна на Средновековието по неловък начин, наследен от годините на принудителния марксизъм. Мел Гибсън няма този проблем. Снимка: ЕПА/БГНЕС - Уроците на Мел Гибсън за българските царе

Българската историография и киното ни се отнасят към чисто религиозната страна на Средновековието по неловък начин, наследен от годините на принудителния марксизъм. Мел Гибсън няма този проблем. Снимка: ЕПА/БГНЕС

Актьорът Христо Живков („Занаятът на оръжията“, „Страстите Христови“) частично потвърди слуховете за предстоящи екранизации на епизоди от българската история от Мел Гибсън, режисьора на „Смело сърце“, „Страстите…“ и „Апокалипто“. Добре е да не забравяме, че и слуховете, и нереализираните проекти в Холивуд винаги са много повече от филмите, които стигат до екран. 

Гибсън винаги е обичал големите исторически сюжети. Човешките стремежи и страдания на фона на велики събития са му любима тема. Около излизането на „Апокалипто“ се говореше и за негов план да филмира викингски сюжет, може би дори с участието на Леонардо ди Каприо. Сега този проект сякаш няма бъдеще, но пък Гибсъновият актьор Христо Живков дава повод да се надяваме на филм за драматичното покръстване на България през девети век, а може би и за войните на цар Калоян с ромеи и кръстоносци близо три столетия по-късно. Какво можем да очакваме от такива филми?

Холивуд или Гибсън?

Ако режисьорът беше друг, щеше да има повод за безпокойство. Холивуд прави истински безобразия с историческия материал. В най-добрия случай пред нас щеше да стои нещо като „300“ или като другия филм с цифрово заглавие – „47“. Тоест щеше да става дума за нелошо фентъзи, свободно вдъхновено от мотиви из променен до неузнаваемост исторически разказ. За щастие, Гибсън неведнъж е демонстрирал истински интерес към историята. Той е екшън-ориентиран и романтичните добавки не са му чужди, но подходът му е по-щадящ към атмосферата на периода, в който поставя действието. „Смело сърце“ не е учебник по история, а момчешки разказ за героизъм, но все пак е за предпочитане пред „300“, нали? „Страстите Христови“ и „Апокалипто“ само задълбочават впечатлението за потапяне в изчезнали светове.

Християнство, много християнство

Гибсън е отдаден католик и не го крие. Българската историография и киното ни се отнасят към чисто религиозната страна на Средновековието по неловък начин, наследен от годините на принудителния марксизъм. Мел Гибсън няма този проблем. Неговият Христос в „Страстите“ открито казваше, че ще създаде нов свят, а кастилската каравела на мексиканския бряг дойде направо като облекчение след двата часа човешки жертвоприношения в „Апокалипто“. Ако филмите за Борис и Калоян се осъществят, ще имаме възможност да видим чудновати и вероятно кървави езически церемонии, източноправославни патриарси, подобни на магьосника Гандалф в цялото му величие и католически фанатици, извършващи ту чудеса, ту актове на нечувана жестокост. Пригответе се за поредния урок по история на религията, при това далеч от изисканите нрави в „Небесно царство“. Би било величествено, ако го има моментът, в който Климент, Наум и Ангеларий за първи път слизат на българска земя.

Старобългарски, старогръцки, среднофренски, старотюркски и латински

Гибсън няма да ни спести това. Неговите индианци говорят нахуатл, неговите юдеи и римляни се препират на арамейски и латински, неговите шотландци минават от гаелски на онзи скотс със забавния акцент, без да се замислят. Ако викингският сюжет се беше осъществил, сигурно Лео ди Каприо, Христо Шопов и Христо Живков щяха да рецитират Старата Еда в древния й исландски оригинал. Сега най-вероятно ще се наслушаме на езиците, говорени в девети и тринайсети век. Вече си представям княз Борис-Михаил, изпълняван от Асано Таданобу, ръмжащ по онзи гърлен тувински начин от филма „Монгол“ (колко по-добре от Стефан Данаилов!). Би било прекрасно, ако Бонифаций Монфератски във филма за Калоян говори на веселия староиталиански, пародиран така симпатично от Марио Моничели в „Армията на Бранкалеоне“.

Рисковете

Има опасност Гибсън да наеме български исторически консултанти и ако те са от кардамобожидарската школа, във филмите ще има абсурди. Е, не вярвам да се стигне до помпозни рецитации по Камен Зидаров, но не е трудно човек да си представи анахроничната и безсмислена сцена, в която Калоян се чуди дали е крал или император, а Борис-Михаил мъдрува над тънкостите на превода на ханската си титла в княжеска. Макар че и това би забавлявало филолозите сред публиката.

А може би най-хубавото в новината, че Мел Гибсън търси финансиране за тези проекти, е, че филмите няма да бъдат правени от наш режисьор и сценарист.


Всичко от Манол Глишев в „Площад Славейков“

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

ДС

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах