Уша на ръба между фотографията и изкуството

Има ли фотографията граници и докъде могат да бъдат разтеглени? Подобни въпроси ще постави предстоящата ретроспективна изложба на Станка Цонкова – Уша в Софийската градска галерия. Озаглавена „Наричайте ме Уша“, експозицията ще бъде открита на 12 декември от 18 ч.

Пътуването ù в света на фотографията започва с класически черно-бели кадри през 1974 г. С дългогодишния си опит в изследване на фотографския език като съвременна визуална медия, експериментите на Уша с фотографски химикали, процеси и материали ù дават свободата да разшири специфичното предназначение на фотографията като документ, отразяващ действителността.

С изложбата „Наричайте ме Уша“ авторката споделя за пръв път с публиката своето творчество през различните му творчески етапи от последните 50 години.

„Паднал ангел“, 1996 г., сребърна черно-бяла фотография

Творбите ù – привидно разкривени и непонятни, са отражение на емоционални полети и падания, лутания, търсене на себе си и взиране в лицата, зад които се крият приятелите, казва кураторката на изложбата Вера Млечевска. Макар Уша да участва активно в художествения живот докъм 90-те години, тя често е била сама – твърде експериментална за фотографите и твърде чужда на художниците. Нейният талант не остава незабелязан и през 1986 г. е отличена с голямата награда на фестивала в Роаян, Франция, в раздел „Salon International of the Research Photography“. През 1989 г. е отличена с голямата награда на същия фестивал, а през 1990-а участва във фотофестивала в Хюстън, САЩ.

„Големият взрив“, 1996 г., сребърна черно-бяла фотография

В света на изкуството, доминиран от мъжете, жените плащат цена, особено когато животът избира вместо тях. По стечение на обстоятелствата Уша остава встрани от сцената дълги години. Открива нов порив на вдъхновение в Япония, където я отвежда приятелството ù с японския фотограф Ейко Хосое. Тъкмо по негова покана тя прави изложба в Политехническия университет на Токио. От това сътрудничество произлиза проектът „Прегръдка-Каменни Градини“ от 2003 г., вдъхновен от книгата на Хосое „Embrace“, от каменните пластики на Исаму Ногучи и от японските дзен каменни градини. Проектът е отличен със стипендия на Японската фондация и показан на триеналето на изкуството „Echigo Tsumary“ през 2006-а. Двайсет години след създаването му бе показан в изложбата „Вълна отнесе стъпка в пясъка“ в столичната „Топлоцентрала“.

„Наричайте ме Уша“ може да се разгледа в Градската галерия до 4 февруари.

Изложбата се осъществява от Фондация „Изкуство – дела и документи“ по проект „Социалният живот на изкуството“, финансиран от НФК по „Програма за възстановяване и развитие на частни културни организации“; с техническата подкрепа на Гьоте институт – България и в партньорство със Софийската градска художествена галерия.

„В памет на Родченко“, 1989 г., колаж, фотография