Летен сезон

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Ускоряване на миналото, бъдещето и социалното време през 2015-а

Дано БГ Лувърът се напълни със съдържание и да се отърси от мегаломанията и комплексите

Снимка: Румен Добрев - Ускоряване на миналото, бъдещето и социалното време през 2015-а

Снимка: Румен Добрев

Събитието в културата, което всички очакваме през 2015 г., вероятно е откриването на новия музей, придобил популярност под името „Български Лувър”. След като през 2014 г. той бе тържествено показан напълно празен, може би ще го видим и с някакво съдържание?

Лично аз се надявам на един спретнат, подреден и трезв музей, отърсил се от мегаломанията и комплексите (започващи с названието БГ Лувър), който има съвсем ясна представа къде се намира колекцията му спрямо световните музеи. За да се случи това, по него трябва да работят хора, готови да жертват времето и енергията си, за да преодолеят тежкото соцнаследство – например спорните артефакти, закупени на безценица от пазарите на Европа и отчетени като прескъпи произведения за някогашната Национална галерия за чуждестранно изкуство (по времето на Людмила Живкова). Цялата колекция на НГЧИ спешно се нуждае от сериозна ревизия и европейски експерти, които да кажат верни ли са или не слуховете за качеството на произведенията в нея. Каква част от чуждестранното изкуство наистина ни показва този музей, създаден под идеологическата опека на соцрежима? И именно понеже това е чуждестранно изкуство, никой не би трябвало да оспорва с националистически лозунги идването на чуждестранни експерти.

През 2014 г. темата за паметниците на социализма беляза нов подем, а Столичната община дори се реши да премести един от най-спорните монументи – „1300 години България” от заветното му място пред НДК. През 2015 г. там трябва да бъде възстановен бившият Войнишки мемориал… – събитие, което лично аз очаквам с огромно притеснение. Желанието на обществото да отхвърли близкото си минало като се обърне за помощ към по-далечното, е логичен процес. Според Валтер Бенямин подобни мечти и сънища се случват преди да се появи нещо ново. Обществото не може да си представи новото, затова го мечтае в образи от по-далечната си история като по този начин отхвърля по-близкото си минало. Това обаче са wish-images, утопии, които не бива да бъдат копирани дословно.

„Диалектическият образ никога не копира съня, – казва Бенямин, – а съдържа инстанциите, местата на нахлуване на пробуждането.” Връщането на стария мемориал е красив сън, но може би е по-добре той да си остане в рамките на мечтата, за да не се стигне до поредното отхвърляне на новото (или на събуждането).

Следвайки опита на Столичната община с градска среда, има и по-голяма опасност – да бъде издигнат поредният евтин монумент, който да отрови надеждите на всички ни за нещо различно. След съсипването на бул. „Витоша” и Ларгото, столичани свикнаха да мислят, че новите решения са вредни за града им, че не може да има нищо по-добро от построеното по време на соца. Разбира се, че може. Просто решенията трябва да се взимат на светло, след обширни дискусии, в които да участват световни специалисти. Парите, които Столичната община отчете за бул. „Витоша” или пък е приготвила за смяната на паметника пред НДК, са повече от достатъчни за това тук да бъдат поканени опитни архитекти и световни артисти. Няма оправдание за това, че не го правят. Една такава дискусия за паметниците и истински международни конкурси (не с жури от СБХ и други обвързани със соцрежима организации) е крайно необходимо да се случи през 2015.

Пак в контекста на моята пристрастност към подобно отваряне към световни имена, както стана ясно, очакваме едно голямо име да дойде тук през 2015 г. Хармут Роза, един от най-легендарните и млади (!) социални учени, чиито текстове носят обещанието да го превърнат не след дълго в социолог номер едно в света, ще пристигне у нас по покана на издателска къща „Критика и Хуманизъм”, които ще представят бестселъра му за промяната на социалното време понастоящем – „Ускоряването”.

Хармут Роза, преведен на всички културни езици, задава един прост въпрос: Защо не ни стига времето? Не е ли логично, благодарение на техническите и технологични нововъведения да се сдобиваме с все повече свободно време? Защо се случва точно обратното? Парадоксалният му отговор е, че на едно по-дълбоко ниво в някакъв смисъл социалното време… е спряло!

Питам се, не се ли въртят очакванията ни, надеждите ни в крайна сметка все около социалното време (в модусите му на минало, на бъдеще) и начините за неговото пре-изобразяване, тоест пре-създаване?

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах