Летен сезон

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Успешният писател – бял мъж, на зряла възраст и хетеросексуален?

Как една анонимна публикация за дискриминацията в литературата е в състояние да предизвика буря във френското общество

Във френските медии тече полемика за бялата хегемония в художествената литература. - Успешният писател – бял мъж, на зряла възраст и хетеросексуален?

Във френските медии тече полемика за бялата хегемония в художествената литература.

Трябва ли да престанем да четем книги, написани от бели мъже? Този въпрос бе зададен анонимно преди месец от  поет във форума на американския сайт Electric Literature. Той споделя притеснението си от своя цвят на кожата и непричастност към малцинство, описани и коментирани в обширна статия на „Нувел обсерватьор“.

„Аз съм поет, който съзнава привилегията си на бял мъж и проявява съпричастност към неравенството спрямо жените, тъмнокожите и ЛГТБ във и извън обществото на писателите, но въпреки това мое съзнание, аз си оставам бял и мъж.

Имам чувството, че е отминало моето време да споделям преживяванията си и че вече няма необходимост от поезия, чиято гледна точка е тази на белия мъж. Сега факелът е в ръцете на писатели от други общности, чиито гласове са били дълго време потискани или заглушавани“, казва анонимният.

После добавя:

„Понякога пиша като влизам в кожата на друг, за да се идентифицирам и споделя като този „друг”. Но се опасявам, че това може да бъде тълкувано като ново доказателство за привилегията ми да обсебя преживяванията на различни от мен хора.“

Издателствата предпочитат бели писатели

В отговор на поставения въпрос американската поетеса Елиза Габерт, редовна сътрудничка на сайта Electric Literature, представи своя анализ във форум, озаглавен Should White Men Stop Writing? (Трябва ли белите мъже да престанат да пишат?) Тя отправя някои съвети към белите мъже, които изпитват описаното от анонимния неудобство, за да се справят с тази етична дилема. Вижте ги:

„Вие трябва да направите всичко възможно вашата собствена гледна точка да не бъде изтъквана повече, отколкото заслужава, да не заемате повече място, отколкото ви се полага… Ние трябва да внушим на мъжете да предлагат по-малко текстове за публикации. Особено белите мъже.“

Поетесата излага някои предложения, за да се поправят неравенствата, и ни подтиква да четем повече книги, написани от жени, от тъмнокожи и от ЛГТБ. Според нея основната причина е в системата на издателствата, която тя намира да дискриминационна:

„Поради статута ви на бели мъже всяко от вашите произведения има много по-голям шанс да бъде издадено при наличието на равни други достойнства. Няма значение дали вашите издатели или читатели осъзнават това, вие автоматично получавате точки бонус. Защото срещате най-ниско ниво на трудност във видеоиграта на живота.“

Трябва ли в такъв случай просто да бойкотираме всяка книга, написана от бял хетеросексуален и непринадлежащ към никое малцинство мъж? Въпреки радикалното заглавие на форума, Елиза Габерт е достатъчно етична, за да изтъкне основния проблем.

Медиите предпочитат писателите мъже

Липсата на различие в изданията е неоспорим факт: всяка година асоциацията VIDA: Women in Literary Arts (Жени в литературата) публикува списъка на имената на мъжете и жените, чиито книги са разглеждани в литературно-критическите рубрики на медиите. Резултатът е безапелационен: жените са определено по-слабо представени – от порядъка на 20% в „The Nation“ до 47% в „Granta“. За първи път прегледът на издадените през 2014 г. книги засегна броя на представените тъмнокожи писателки и стигна до същите заключения, но анализите бяха преценени като недостатъчно достоверни, за да бъдат публикувани.

Полемиката вече няколко месеца гори и около липсата на представителност в литературната вселена. От края на 2014 г. хаштагът #WeNeedDiverseBooks е свързан с Twitter, за да събуди съпричастност към темата. През февруари начинаещата писателка К. Т. Брадфорд предизвика в блога си читателите да престанат за една година да четат книги от бели мъже, като привилегироват вместо това автори от малцинствени групи. Тя дори предложи списъци за четене в категориите „Жени авторки” и „Тъмнокожи автори”.

Оказва се, че и литературата страда от кризата на представителството, която засяга политиката и медиите. Елиза Габерт поставя своята критика в контекста на американската действителност, позовавайки се на смъртта на Майкъл Браун, младият афроамериканец, убит от полицай миналото лято, както и на неотдавнашната касапница в Чарлстън. Англосаксонските издадели не са, според нея, основният виновник за тези ужаси. Но това не пречи да изтъкне влиянието на бялата хегемония в усещането за различието и в нейните политическите отражения.

Кой е за позитивната дискриминация?

Писмата, разменени между Елиза Габерт и анонимния поет предизвикаха оживени критики в американските медии като „National Review“ и „The Atlantic“. Спорът засегна първоначално принципа на позитивната дискриминация, поддържана от младата поетеса и която би могла да се отрази негативно на качеството на издателския избор. Автоцензурата на белите мъже, проповядвана от нея, също се оспорва, както отбелязва Конър Фридерсдорф в „The Atlantic“:

„Питам се по какъв начин преценявате вашата раса и вашия пол като най-отличителни черти на вашата артистична идентичност: и не виждам защо вашата поезия би засенчила творенията на друг поет с различна расова или сексуална идентичност. Нерационално е визията за даден творец да бъде сведена до пола или цвета на кожата му. Предполагам, че вие не бихте причинили никога подобно нещо на друг индивид. Не го правете тогава и на вас самата.“

Естествено, мнозина упрекват Елиза Габерт, че приканва към бойкот на белите писатели. Но ако погледнем по-внимателно, тя не стига дотам. Въпреки заглавието във форума, което разгаря страстите, тя в нито един момент не приканва белите мъже да престанат да пишат, нито читателите да ги четат:

„Сигурна съм, че някои хора ще ви кажат да престанете да пишете: аз няма да направя такова нещо. Днес има толкова много нови книги, че никой не би могъл да прочете всичките, а и писането не налага задължение, щом хората могат да избират дали да ги прочетат.“

Въпреки, че не съществуват много данни относно неравенството във френската литература, очевидно тенденцията е всеобща. Но както показва едно проучване на глобалната мрежа за маркетингови и социологически изследвания Ipsos, четенето далеч не е прерогатив на белите мъже: 27% от жените заявяват че четат „много”, срещу едва 16% от мъжете.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах