Летен сезон

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Уволненият шеф на Фестивалния комплекс във Варна – спасител в Аспарухово

Илко Раев е председател на местния Червен кръст

Илко Раев, Татяна Лолова и Александър Грозев преди години на откриването на фестивала "Любовта е лудост". - Уволненият шеф на Фестивалния комплекс във Варна – спасител в Аспарухово

Илко Раев, Татяна Лолова и Александър Грозев преди години на откриването на фестивала "Любовта е лудост".

Кинаджия показа най-адекватните реакции след потопа във варненския квартал Аспарухово. Той бе сред първите на мястото на апокалипсиса в четвъртък вечерта, първи се притече на помощ на бедстващите и показа на държавниците и местната община как трябва да действат при бедствие.

Името му е Илко Раев. Това е бившият директор на Фестивалния комплекс във Варна, уволнен преди две години от тогавашния министър на финансите Симеон Дянков. Заедно с Александър Грозев преди 20 години създадоха кинофестивала „Любовта е лудост“ във Варна, който по ирония се откри малко след потопа. Докато бившите му колеги се приготвяха за бляскавото културно събитие, Раев участваше в спасяването на Аспарухово, защото в момента кинаджията е председател на Червения кръст във Варна.

– Докато се открива фестивалът „Любовта е лудост”, основан от вас преди 20 години, вие се занимавате със спасяването на кв. „Аспарухово” – как се чувствате между тези две събития, г-н Раев?

– Чувствам се страшно изморен и недоспал. Тази нощ (бел. ред. – понеделник срещу вторник) беше първата, в която успях да спя 3 часа. В 6 сутринта вече бях заедно с Военно-морските сили в Аспарухово, за да подготвим тяхната полева кухня. Но съм страшно доволен и, че преди 20 години създадохме първото издание на този фестивал. На „Любовта е лудост” имаше и филми, и живот…, предполагам, че и сега е така, за съжаление не мога да бъда там и нямам пресни впечатления.

– Не ви ли пратиха покана за откриването, вие сте част от историята на този фестивал?

– Знаете ли, в момента работя по възраждането на Фестивала на червенокръстките и здравни филми, който навремето беше подкрепен от ЮНЕСКО, от Лигата на Червения кръст в Женева и от ООН. Всичко вече е в ход и фестивалът ще има първо издание още тази година – от 1 до 8 ноември.

– Във Варна ли ще бъде фестивалът?

– Естествено!

– От 20 години сте началник в културата на местно нимо, защо точно вие се оказахте по-адекватен в действията си след потопа в Аспарухово в сравнение с българските управници, които се лутаха и се обвиняваха взаимно кой е по-безполезен за бедстващите хора във Варна?

– Сред тези управници имаше и кадърни хора, които бяха на място. В първите часове бяхме с кмета Иван Портних на най-тясното място на наводнението. След това бяха организирани щабове, но нека не забравяме, че наводнението беше в четвъртък, петък беше предпочивен ден, събота и неделя – почивни дни. В понеделник армията влезе в Аспарухово, а в понеделник вече беше наситено с институции. Бих си позволил да отправя един съвет на хората – когато се случи едно такова бедствие, а то още не е свършило, защото в момента се изпомпва вода, след водата ще има кал, трябва да излязат да помагат и администрациите на кметствата, както и на институциите. Иначе тази картина в Аспарухово ще се влачи много дълго. Вчера имах 17 доброволци от Съединените щати, двама от Испания, един от Белгия и един от Македония – щом и такива хора идват, защо да не дойдат да помогнат и от българските институции?!

– Трябват ви още доброволци, какво още?

– Тази сутрин военните изградиха полева кухня в района на БЧК, локализиран в Аспарухово, защото трябва да храним както хората, загубили къщите си, така и доброволците, които не получават за труда си нито лев. Те идват само с желание да помогнат. Аз съм страшно изненадан от този подтик, който мислех, че е изгубен, но се оказа, че онези черти на състрадание у българина, описани в литературата, се появиха отново. Не е за вярване! Много хора идват и питат с какво да помогнат. Домакини пратиха сандвичи, фирми правиха пици, защото тези 1000 доброволци трябва поне една вода да пият на обяд и да изядат по един сандвич. Благодаря на всички, които пращат храна, тя ще ни е необходима и днес, и утре.

– Кой прави координацията между различните екипи на място, кой решава какво трябва да се върши и къде?

– Областта си има щаб, общината също си има щаб, районът си има щаб… За тях не бих могъл да говоря, а за нашата организация. Структурите на Червения кръст имат ясни правила на действия, които са валидни за цяла България. Към нас се приобщиха много неправителствени организации, с които разнасяме водата и храната. Няколкостотин души от тях се събраха пред Катедралата във Варна само с един призив в интернет. Извозихме хората до Аспарухово, много от тях идват с личните си коли.

– Възможно ли е да предвидите за колко време квартал Аспарухово ще бъде почистен?

– Аспарухово все още е апокалипсис. Извън главната улица, зад първата редица от къщи е трагедия. Вижте, аз съм упражнявал екстремни спортове, слизал съм на 42 м под водата, изкачвал съм 5200 м връх, служил съм като военен водолаз във флота. Не го казвам, за да се хваля, а за да обясня, че съм обучен да действам при бедствия. И когато на сбирката с президента в неделя беше предложено да бъде свалено бедственото положение, аз възразих, защото бедствието в Аспарухово ще трае още дълго – зад главните улици има хиляди тонове кал! Зад фасадата има много работа, която не се измерва в дни, а в месеци! Колите ги извадихме, но може би ще има още трупове. Институциите трябва да обърнат внимание на нещо изключително важно – почвата в Аспарухово е толкова подпухнала от водата, че на някои склонове тя е готова отново да тръгне надолу.

– Кажете все пак защо държавниците ни се лутат и не знаят какво да правят в подобни ситуации? Почивните дни не могат да бъдат обяснение на липсата на реакция.

– В първите часове на потопа токът беше изключен, което е нормално в такива ситуации. Аспарухово е 80-90 000 души, цял град, който беше абсолютно тъмен. Много институции разполагат с фенери и трябваше да осветят различните точки. Полицията трябваше да бъде по тези места с осветление и регулировъчни палки. Аз наблюдавах – имаше жандармерия, полиция, всичко, но не знаеха какво да правят – те си седяха по автомобилите и чакаха нареждания. Нямаше координираща струна, която да трепти и всички останали да си изпълняват задълженията. Това се трупа с годините и опита. Аз имам такъв, но като мен има още много други.

– Преди две години Симеон Дянков ви отстрани от Фестивалния комплекс, а Христо Друмев – от НДК. Защо?

– Защото е некадърник. Изгони ме, не защото нямам качества, а защото така си беше решил… Прекъсна ми полета на силата във ФК, където правехме разкошни събития. Добре, че това човече вече не участва в новата история на България. Ако го срещна, ще му кажа какъв е: малка пица. Има още много да расте, докато стане голяма пица. Такива като него изпразниха хладилниците на хората и дълго време ще им трябва, за да ги напълнят отново. За да управляваш добре, първо трябва да обичаш хората, за които отговаряш, след това да имаш и умения, а те се изграждат на базата на голям практически и теоретически опит. За съжаление, виждам много политици с костюмчета и вратовръзки, блеснали пред екраните на телевизора, а не могат две ясни команди да дадат. Те не са минали от първо, второ стъпало към ръководната позиция, а благодарение на приятелския си кръг. Затова нищо не става от тях.

– Да се върнем на киното. Защо за 25 години не успяхме да произведем нито един филм, който да се превърне в международно събитие, г-н Раев?

– Българското кино в момента прави продукции от типа „Чалга и зрелища” – добре вървят на пазара, хората стоят пред екрана… А имаше големи филми, създадени навремето, като „Козият рог”. Знаете ли къде е трудността да бъдат създадени подобни филми и днес? Министерството на културата не обръща внимание на историята. Има актьори, личности, които трябва да бъдат носени на ръце, а те си отидоха от този свят обидени. „Любовта е лудост” беше създаден именно, за да уважава творците ни. Да се държи с тях с вниманието, което заслужават.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Bookshop 728×90

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах