Ужас! Пак ни взеха Паисий!

В Италия била открита нова история на България. То е ясно, че ще е открита, защото се знае, че нашият свещен народ дълго време е бил, а и пак ще бъде едновременно радостта и ужасът на Вселената, пък и Италия си е българска още от Алцеково време насам. Само че откривателите на италианската ни история се опитват да подменят с нея устоите на най-сериозната българщинá. Отнемат ни Паисий, за да го заместят с някакъв нечестив, западняшки, католишки и даже вероятно либерален Петър Богдан. На оружие!

Горният пасаж беше шега. Ако такива текстове започнат да се появяват в „Площад Славейков“, значи здравите сили са нахлули в редакцията ни и пишат вместо нас. Но все пак – добре, че е шегата, та да си кажем истината. Вече се появиха първите пасивно-агресивни или направо странни реакции към новината за откриването на „История на България“ от католическия архиепископ Петър Богдан в моденската университетска библиотека.

Какво всъщност се е случило? Един български учен, в случая това е проф. Лилия Илиева от ЮЗУ, е направила щастлива находка: открила е и е потвърдила съществуването на досега почти непозната книга по история на страната ни, писана стотина години преди началото на познатото ни Възраждане. Подготвя се превод и критично издание на текста, за да могат и специалистите, и широката публика да се запознаят с още един, досега неизвестен източник за нашата история. Най-вероятно акцентите в книгата на архиепископа ще бъдат върху Църквата и религията, които са имали огромно значение за средновековния човек. Сензация? Шок? Бомба? В никакъв случай. Просто един приятен и любопитен факт.

Но явно фрустрациите в обществото ни са прекалено големи. Част от реакциите към новината са неестествени. Има нещо болезнено, дори ненормално в това да разсъждаваш над някакъв тъмен заговор по омаловажаването на Паисиевата „История славянобългарска“. Дали самият отец Паисий би имал нещо против още една българска история? Надали. Той най-спокойно се е позовавал на Мавро Орбини и Цезар Бароний, без да се притеснява от факта, че са писали преди него. Ако беше имал възможността да прочете и да използва текстовете на други стари автори като Йохан Шилтбергер, Ханс Дерншвам, Шарл Дюканж или на самия Петър Богдан, то Паисий със сигурност щеше да го направи. У средновековните и ранномодерните книжовници има един свободен, лишен от предразсъдъци дух, с който днешната конспиративна нагласа, за съжаление, няма нищо общо. Иначе тя не би била конспиративна.

Никой не може да ни отнеме Паисий. Такива страхове са безумни. А както беше казал и прекрасният ни поет Кирил Кадийски по подобен повод: „Че кой ще ти отнеме робството бе, робе!“. Така че хайде да се успокоим и да вземем да се зарадваме, че най-сетне вместо вампири, кич и бутафория ни се предлага достъп до нов, досега непознат извор за историята на страната ни. Находката е щастлива и нямаме търпение да прочетем първото българско издание на книгата на Петър Богдан.

Между другото, това е и добър повод да си препрочетем „Кипровец въстана“ от Димитър Талев.

Вижте още: КИРИЛ КАДИЙСКИ: ЧЕ КОЙ ЩЕ ТИ ОТНЕМЕ РОБСТВОТО БЕ, РОБЕ!