POTO

В „Площад Славейков“ пишат хора, а не изкуствен интелект.

В библиотеките: По 10 нови книги на 100 души. Но ще има ли пари?

Нов стандарт цели да превърне библиотеките в съвременни центрове за знание и информация

В годините на прехода, поради хроничното недофинансиране на

обществените библиотеки, те са на ръба на оцеляването. - В библиотеките: По 10 нови книги на 100 души. Но ще има ли пари?

В годините на прехода, поради хроничното недофинансиране на обществените библиотеки, те са на ръба на оцеляването.

По 100 нови книги на 1000 души население всяка година трябва да купува държавата и да изпраща в обществените библиотеки, се казва във вече приетия от Министерството на културата Стандарт за библиотечно-информационното обслужване. Предвижда се до три години броят на новите книги да нарастне от 100 на 150, обявиха на специална пресконференция от Асоциация „Българска книга“. Дали обаче ще има пари, или прилагането на стандарта, закъснял с цели шест години, ще остане само едно красиво пожелание?

Целта на поднормативния документ, обясни Ели Попова, изпълнителен директор на Българска библиотечно-информационна асоциация, е да превърне библиотеките в съвременни центрове за знание и информация, до които да имат достъп всички български граждани. На демографски принцип стандартът отсъжда колко и къде трябва да са библиотеките, а ако той се спазва, ще трябва да се създадат и мобилни структури за най-малките и трудно достъпни населени места.

Основен момент обаче е вече задължителният брой на новите книги и периодика, които библиотеките в България трябва да получават ежегодно от държавата – основен фактор за това читателите да се ориентират към библиотеките изобщо.

Според стандарта това трябва да са 100 заглавия на 1000 души население. Иначе казано, според последното преброяване на хората у нас, би трябвало всяка година да се купуват 736 457 нови книги. Планираното финансиране е 8,22 милиона лева за първата година. За три години броят се предвижда да се увеличи от 100 на 150 на 1000 души, а след това, според резултатите, ще се мисли и за следващата стъпка.

„Големият въпрос е – документът е приет, но дали ги има парите – каза писателят Иво Сиромахов. – Това е засега чудесно намерение, но то не е влязло в действие. Утре министърът на финансите може да каже – хубаво, приели сте го този стандарт, но няма пари. Както с театрите се прие по-гъвкаво финансиране, но в един момент държавата каза: спрете да играете, няма пари да ви плащаме.“

Българският стандарт засега е доста под средното европейско ниво. Според насоките на ИФЛА (международната федерация, занимаваща се с библиотеките) пропорцията трябва е 250 нови книги на 1000 души. Във Финландия обаче например тази цифра е 450.

„Това, което може да си пожелаем, е без отлагане да започне изпълнението на този стандарт, за да можем да наваксаме, доколкото е възможно, изоставането на състоянието на българските обществени библиотеки – коментира Ели Попова. – В механизмите е заложено да има ежегоден мониторинг на изпълнението и резултатите от страна на Министерството на културата. На всеки три години ще се изготвя доклад, който да се предоставя на Националния съвет по библиотечно дело и който ще анализира постигането на стандарта.“

В България има 27 регионални, 13 общински, 2762 читалищни библиотеки – но дали с новоприетия стандарт те ще станат по-модерни, по-лесно достъпни и по привлекателни за гражданите, изглежда времето ще покаже.

Основен източник на средства досега е програмата на културното министерство „Българските библиотеки – съвременни центрове за четене и информираност“, но тя не се финансира всяка година и в достатъчна степен. През 2011 г. например са ѝ отпуснати 500 хиляди лева, с които са „захранени“ с нови книги 43 обществени библиотеки. Сходен е случаят с 2014 г., когато парите са 300 хиляди, а библиотеките, получили нови единици – 40. И докато през 2012 г. 348 институции са получили нови книги за 1 милион лева, то през 2013 г. изобщо нямаше финансиране.

Стандартът гарантира да бъдат осигурени средства за всички функциониращи обществени библиотеки, т.е. хората във всички населени места ще имат възможност да четат нови книги и периодика, а не както е сега – само в по-големите селища и общини; осигуряването на достатъчно компютърни работни места за читателите и за персонала на библиотеките; гарантира се минимумът работно време за читатели, а също така и кадровата осигуреност с квалифициран персонал, необходима за качествено обслужване и работното време за читатели.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Bookshop 728×90