Найден Тодоров и Даниел Хоуп

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

В „Чакалнята“ на изгубените идеали с „Арабеск“

Спектакъл на хореографа Росен Михайлов с деликатността на хайку сентенция

Кой от нас не се е усещал като седящ в чакалнята на живота (си) пътник, в очакване ако не на Годо, то на собственото си щастие... Снимки: Костадин Чернев - В „Чакалнята“ на изгубените идеали с „Арабеск“

Кой от нас не се е усещал като седящ в чакалнята на живота (си) пътник, в очакване ако не на Годо, то на собственото си щастие... Снимки: Костадин Чернев

Съвременното изкуство не разказва сюжети. То ги провокира. Всеки от нас е натоварен с купища „лични” истории, като контейнер съдържащ какво ли не: мечти, събития, илюзии, планове, цели, стремежи, спомени. Мисията на съвременния артист е да отвори и проникне в този контейнер, да ни постави пред нашите лични сюжети, сценарии, „романи” и „драми”, и да ни ги разкаже, понякога „разказвайки ни играта”, ако влезе твърде надълбоко. Защото какво по-вълнуващо може да има от това някой да е надникнал в душата ти, да е чул мислите ти, да е прочел надеждите и разочарованията ти и да ти ги поднесе на блюдото на сцената, добре сготвени и поръсени с деликатен хумор?

Това е направил в новата си пиеса с балет „Арабеск“ хореографът Росен Михайлов. Озаглавена е „Чакалнята” и веднага отправя въображението към същността на чакането. Кой от нас не се е усещал като седящ в чакалнята на живота (си) пътник, в очакване ако не на Годо, то на собственото си щастие… Чакащите на този свят са многобройни като несбъднатите мечти и копнежи за любов, но също за разбиране, съпричастност, отзивчивост, интимност.

„Чакалнята” е пиеса за интимността или по-точно за копнежа по изгубената интимност – тази, от която всички имаме нужда, но която не намираме, защото сме изгубили самите себе си също толкова неусетно, колкото загубата на идеала за лично щастие, на илюзиите за битието, на вярата в доброто и пр. „отживелици”…..

Росен Михайлов създава подчертано клаустрофобично пространство, в което протича действието на пиесата. То е ограничено в хиперличното измерение на вътрешния свят на героя, който всъщност е всеки един от нас и през чийто поглед протичат менящите се на сцената образи. Разделено на отделни епизоди, всеки развиващ свой собствен методологичен принцип, действието се излива медитативно, оставяйки ни поле за интерпретация. Независимо от използваните стилистични и технически похвати, постановъчните решения са не само оригинални – те са изненадващи, което е най-голямото им достойнство. Неочакваните съпоставки на тяло и пространство, на музика и образ, на образ и контекст, на контекст и смисъл, са предизвикателни, без да напускат рамката на деликатността.

ОПЕРНА ГАЛА с РОЛАНДО ВИЙЯЗОН

Arabesk3

Знакови и свръхизвестни музикални пиеси на Сен-Санс, Стравински, Дебюси, Прокофиев, Хачатурян се съчетават плавно с хореография, която не ги отрича, но ги интерпретира по начин, който произтича от ясното усещане за реалността. „Пролетно тайнство”? Но моля ви, коя е „жертвата”, която избираме днес и какво изобщо сме готови да пренесем в жертва, в името на какво най-вече? Освен любовта си, може би, и „другия/ближния“ до нас? Фаталното „днес” е преобърнало всичко – класическите хитове звучат различно в акустиката на съвременността. Последователно-интуитивно Михайлов преобръща значенията на музикалните образи, без да ги шаржира, от което те звучат още по-силно, с преоткрит в сегашно време смисъл.

Впечатляващо е третирането на пространството с протичащите през него композиции от тела в различни експресивни състояния: дифузни, екстремни, отпуснати, напрегнати, бавни и плавни, резки и неспокойни. Те почти не се персонифицират, а се движат като едно общо тяло, изразяващо крайни емоции. Мъжете и жените се обобщават в съвкупни образи, които само в отделни епизоди (дуети и сола) се проявяват с индивидуализирано поведение.

Arabesk4-a

Танцьорите от „Арабеск“ се чувстват по различен, но неизменно талантлив начин в „Чакалнята”. Открояващото се присъствие на Ангелина Гаврилова, с изповедно соло, в което замръзва абсурдно в пространството на личната си капсула-изповедалня… Гаврилова е танцьор с мощно излъчване, зряло и напълно проникнато от авторовата идея – тя стои като запомнящ се образ във всички спектакли на „Арабеск“. Интересни са фигурите и на изящно предизвикателната Марина Попова, на болезнено отстранената в крехкостта си Стефка Табакова, на четиримата мъже: Валери Миленков, Ервин Есен, Стефан Вучов, Светлозар Тинев, с прелитащата помежду им еротична закачливост.

Arabesk5-a

 

Голямата изненада в тази очаквана вечер беше солото на Чан Тхе Чунг – 56-годишния танцьор на „Арабеск“, който олицетворява стоицизма на източния човек в живота и на сцената. Под носталгичните звуци на „Аранхуес” Чан изпълни солото, което е заслужавал винаги, с овладяна страст, непоколебима вътрешна сила и сияеща отдаденост, които предизвикаха трогнат аплауз.

Arabesk2-a

Чан Тхе Чунг

„Чакалнята“ е пиеса с необикновен индивидуален заряд, автентичен почерк и деликатна интелигентност. И ексцентрика, която произлиза от всичко това като японска сентенция в хайку. В настоящия, населен с агресия свят, подобна визия покорява с деликатността си.

Следващият спектакъл на „Чакалнята“ е на 15 юни на Голямата сцена в Националния музикален театър от 19 ч.


Всичко от Мила Искренова в „Площад Славейков“

 

Фоби

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

ДС

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах