В храма на любовта с Яворов, Славейков и Кирил Христов

„Душата ми е стон. Душата ми е зов“, мълви устреленият Пейо Яворов на любимата си Лора. В храма на любовта ни пренася на 18 юни (четвъртък) в Националния дворец на културата едноименният музикално-артистичен спектакъл с лириката на Яворов, Пенчо Славейков и Кирил Христов.

Поезията на тримата големи майстори на нежния стих ще зазвучи в рецитал на актьора Христо Чешмеджиев на фона на музика за пиано и глас от Димитър Христов. Музиката ще пресъздаде проф. Ганка Неделчева, а вокалните партии – сопраното Розалина Касабова.

От Острова на блажените до покоите на Лора, от жените и виното на Кирил Христов – до съня за щастие на Славейков ще ни отведат изпълнителите на спектакъла, чийто вход е свободен.

Пейо Яворов – „Стон“

На Лора

Душата ми е стон. Душата ми е зов.

Защото аз съм птица устрелена:

на смърт е моята душа ранена,

на смърт ранена от любов…

Душата ми е стон. Душата ми е зов.

Кажете ми що значат среща и разлъка?

И ето аз ви думам: има ад и мъка –

и в мъката любов!

Миражите са близо, – пътя е далек.

Учудено засмяна жизнерадост

на неведение и алчна младост,

на знойна плът и призрак лек…

Миражите са близо, – пътя е далек:

защото тя стои в сияние пред мене,

стои, ала не чуе, кой зове и стене, –

тя – плът и призрак лек!