В културата някои светят и като хора

Идват празници и вече се настройваме да посрещаме коледни чудеса. А има хора, които не ги чакат. Вършат ги.

Да, става дума за Манол Пейков. Защото това, което този издател прави днес, спасява стотици, дори хиляди животи. Украйна е оставена на тъмно и студено от терористичната държава Русия, атакувала гражданската инфраструктура на страната. Болници, родилни домове, училища… Всички са без ток, а зимата дойде.

Манол Пейков реши, че може да помогне. Развихри се и намери пари за сто генератора, които ще дадат светлина на хиляди. Ежедневен къртовски труд е това, не знам дали си го представяте. Разговори, стрес, издирване, организация… Всичко събрано в ентусиазма на един пловдивски будител. Не се стряскайте от думата – Манол е дори повече от това. Защото буди нас и държи живи хората, които лудият от Кремъл се опитва да убие.

Длъжни сме да забележим този подвиг. Това означава да си българин – Манол го показва на целия свят. Истинският патриотизъм е точно в това – да правиш нещо значимо за света днес, сега, със собствените си сили. Да накараш хората да се гордеят, че са българи, защото българин е показал човещина като за цяла държава.

Изпитвам лична благодарност към Манол, защото направи това, което трябваше да се направи. Изпитвам възхита към човека, който не се и замисли дали има време, дали има сили, дали пък не идва Панаир на книгата, който изисква отдаденост… Просто подаде ръка на хора в нужда, жертвайки цялото си време за това. Оказа истинска помощ, не просто подхвърли милостиня в опит да изпере съвестта си.

Манол и хората като него (има още много такива) са истинските будители днес. Това е безкористност и безсребреност наживо – не прочетена в житията на героите и светците, не въобразена и идеализирана. И е все едно кой на чия страна е в тази война, макар да е безкрайно ясно кое е доброто и кое – злото в нея. Важното е, че един българин и покрай него още много българи се погрижиха за хората, които страдат от войната. Това и само това е повод да се гордеем с България днес. Не само победите в историята ни, украсена с някои преувеличения, не безсмислената носталгия по славното минало и въздишките за неясното бъдеще. Добротата и човечността днес.

Благодаря ти, Маноле.