В леглото на семейство Донкови и техните любовници

Деян Донков и Радина Кърджилова в „Любовникът“ от Харолд Пинтър, Камерна сцена на Народния театър

Пиесата „Любовникът“ е писана през 60-те години на миналия век, но Деян Донков я прави модерна и валидна за всяко семейство извън каквито и да е социални граници. Снимка: Стефан Н. Щерев - В леглото на семейство Донкови и техните любовници

Пиесата „Любовникът“ е писана през 60-те години на миналия век, но Деян Донков я прави модерна и валидна за всяко семейство извън каквито и да е социални граници. Снимка: Стефан Н. Щерев

След режисьорския си прощъпалник „В очакване на Годо“ Деян Донков продължава по-уверено да посяга към хляба на режисьорите. Новата му постановка „Любовникът“, излязла в камерната зала на Народния театър, е елегантен прочит на известната пиеса на Харолд Пинтър от еротичния му цикъл. Тя свидетелства, че Деян вече умее да се самоограничава – особено в сцени, които са майсторски направени и могат да пленят публиката. Останалото е чувство за визия, а при него то не е в недоимък.

Това чувство тръгва още на двата входа за камерната зала, където Донков и Радина Кърджилова, негова съпруга и муза в спектакъла, посрещат всеки зрител и радушно разменят няколко думи с него. Когато двамата се запътват към сцената, представлението започва. Ричард (Донков) сяда на стол на първия ред отстрани, готов да се върне от работа в кантората, а жена му Сара (Кърджилова) го чака и се шляе около гигантската мебел в центъра на сцената, измислена от художника Никола Тороманов като забулено легло и одър, но най-вече като тайнственост, покрита с плат. Ще избързаме преди разиграването на функцията му и ще издадем, че там отдолу пълзи Ричард в опитите си да върне благосклонността на жена си, а веднъж отмъква мащабния плат, за да прикрие фелациото на жена си или да я забули в поредното лицедействие.

Всъщност, тези семпли еротични кадри, заедно със сцените, в които Деян и Радина са по бельо, толкова стилно, колкото е в марково дефиле, са причината спектакълът да е забранен за зрители до 16 г. Макар че и най-простата анкета би показала еротични познания у 16-годишните, по-дълбоки от тези на режисьора Деян Донков.

Сред другите текстове на Пинтър „Любовникът“ може да обслужва неговите позиции относно абсурда и проблема има ли той почва в неговата драматургия. Извадена от този контекст обаче, пиесата става смешна и това е първата победа на режисьора Деян Донков. Той е оставил комични капани в отношенията между Ричард и Сара, които да накарат зрителя да се сети, че те не са тъй искрени и в тях има двойно дъно. Но отговорите на загадката не се сервират наготово и трябва да се завърти втората част от представлението, за да стимулира зрителя да съобразява. „Любовникът“ на Донков и Кърджилова е за по-интелигентна публика и аз се надявам, че тя няма да пресъхне тъй бързо.

Америка за България

Още в началото на представлението е хвърлена уловката – Ричард пита жена си дали нейният любовник си е тръгнал. Той се сърди, че любовникът нещо е зачестил гостуванията си. Какво е това, всеки ден тук, се възмущава съпругът! И подхвърля грапавия въпрос – дали Сара, докато е с любовника си, се сеща, че мъжът ѝ в този момент прави сметки в кантората си. Тя увеличава количеството неординерност, защитавайки се, че по същото време той ще види своята курва, така че са квит. Това отворено семейство ли е? Модерно семейство без дълбоки чувства ли е? Всичко ще се окаже обратно на предположенията ни. Сара и Ричард се обичат повече, отколкото допускаме, и държат на семейството си повече, отколкото го опровергават. Но именно тази привързаност ги кара да играят роли на неверници.

Ситуацията е от справочника на брачния консултант, който съветва как излинелият брак да бъде освежен, налят с нова кръв, без да разкъсва семейните връзки. Пинтър се подиграва на този съвет с Любовника, имагинерен персонаж, който участва във вербална игра на съперничество с Ричард не без помощта на добросъвестната Сара. Не тя, а той разваля играта, когато в третата част на представлението обърква умишлено конците, внасяйки реплики в ситуацията на стерилния Любовник, взети от втората част с пройдохата Макс, друга роля на Ричард. Тази част се услажда на Деян Донков, който с удоволствие задълбочава агресията на барабата Макс срещу Сара в ролята на уличница. Двамата се забавляват в грубостта и натуралистичните сцени на измислените персонажи, експлоатирайки до максимум находките на Тороманов – гигантската мебел, покрита с гигантско парче плат отгоре и с проход отдолу. Както и динамиката на високите от земята до тавана щори, които се превръщат в действащо лице, когато поглъщат в даден момент Сара или Ричард, спасявайки ги от досадата или риска на ситуацията.

В мига, когато Ричард иска цигара от Сара с тона на Макс, както видяхме, че прави във втория епизод, играта се разпада. Пинтър не се интересува от причините на този финал. Може би всяко изкривяване на нормалността между мъжа и жената води до неуспех в контакта. Но да се условиш да поиграеш с партньора си на други лица е забавна примамка. Пинтър не е предполагал, че текстът му може да се вземе от актьор, чиято партньорка на сцената да е реалната му съпруга. Това внася пикантност в стила на спектакъла. Ричард си позволява да бърка в пазвата на Сара и да опипва гърдите ѝ. Привичен жест на помирение в семейните диалози. Как ли ще стане при друг кастинг на персонажите?

Деян Донков дълго време държеше пиесата в хладилника на намеренията си. За добро е, спектакълът е точен във визията си и абсолютно верен на принцип за „никакво излишество“. Текстът е писан през 60-те години на миналия век, но Деян Донков го прави модерен и валиден за всяко семейство извън каквито и да е социални граници. Хуморът изтича неагресивен, интелигентен и това е плюс в стила на Донков режисьора. Както винаги, Тороманов е вторият режисьор на сценичната визия и нейното разиграване.

Bookshop 300×250 3
Bookshop 728×90