В началото бе Лейбгвардейският оркестър на княз Фердинанд…

Всяко ново откритие е добре забравено старо събитие, твърди авторът на първия „Летопис на Софийската филхармония“. Монументалният труд на Андрей Андреев се е прострял в три тома и изследва не само познатия на публиката днес оркестър, който вече е неотделима част от европейската сцена. Това е изчерпателен опис на столичната оркестрова култура в България и проследява промените, настъпили в отговор на важни исторически събития – какво са слушали българските меломани след Освобождението, как концертните програми се променят във военно време… И всичко започва с въпрос с на пръв поглед лесен отговор: откъде произлиза Софийската филхармония?

Изданието се предлага на литературния пазар от издателство „Лист“ и ще направи официалния си дебют тази седмица в Камерна зала „България“ – представянето е в събота, 21 декември, от 17 ч.

Съставител на почти 1700-страничния тритомник е д-р изк. Андрей Андреев, директор през годините на Пловдивската филхармония, Оперно-филхармоничното дружество, Средното музикално училище в Пловдив и уважаван преподавател. Той събира възможно най-пълни сведения за концерти и документи за периода 1893 – 1946 г; от създаването на Лейбгвардейския оркестър, „музикантския ескадрон“ в състава на конния полк на Негово Княжеско Височество… до издирването на липсващите концерти на Държавния симфоничен оркестър – от януари 1945 г. до август 1946 г. Андреев изчита милиони страници документи, за да събере на едно място всичко за оркестровия живот в столицата. Систематизирано е представена информация за съставите на оркестрите, всички концерти, турнетата и гостуващите звезди за изследвания период.

„Бих желал да отбележа, че всъщност в книгата сред хилядите факти няма открития, а по-скоро добре забравени събития – казва още в увода Андрей Андреев. – Всичко описано тук е било обнародвано, известно, разисквано е в десетки статии „по повод“ и в обзорни наблюдения. Българската преса до 1944  г. е отделяла винаги специално място за музикалната култура дори в търговско-финансови издания. Да, известно е било… но преди 80 години. Извън един опреден кръг професионалисти кратката ни, но пребогата 140-годишна следосвобожденска музикална история е потънала някъде назад във времето, в „скъсаното“ обезличено минало. Тази книга представя част от нея на вниманието на широк кръг любители на музиката и музиканти.“

Андреев ще бъде сред гостите на представянето заедно с проф. д-р изк. Елисавета Вълчинова-Чендова, Найден Тодоров – директор на Софийската филхармония и понастоящем министър на културата от служебния кабинет на Димитър Главчев, и Гергана Димитрова, главен редактор на издателство „Лист“ и редактор на изданието.

Летописът далеч не е суха хронология. Представени са, разбира се, изявите на държавните и частните оркестри от периода, със своите солисти и програми – Гвардейски, оперен, Българска народна филхармония, Академичен симфоничен оркестър, Царски симфоничен оркестър, Държавен симфоничен оркестър, Работнически оркестър, солови изпълнители (и оркестранти), камерни състави. Всяко тяхно събитие е поставено в контекст със статии от вестниците, отзиви на критици, интервюта… Парченцата история са с почти неуловима редакторска намеса, за да се запази атмосферата на периода. Всичко това е подплатено с богат снимков материал, като някои от кадрите се публикуват за първи път.

Изненадващи за съвременния слушател са сцените за класическа музика от царска България, много от които днес все още съществуват, но с прекроено предназначение. Свири се в салона на „Славянска беседа“, Военния клуб, театър „Америка“ с 1000 места, Градското казино, Народния театър, театър „Одеон“, включително и в бирарията „Червен рак“ на братята Прошек. Има и цикъл от неделни следобедни „популярни концерти“, предназначени за най-широк кръг слушатели и поради това с билети на цена от 1 лев – тъкмо тази инициатива, в която се включват няколко състава, кара някои да отбележат, че столицата е станала музикална.