В началото бе операта в градската библиотека

Когато тръгнеш от една библиотека, не се знае къде ще стигнеш. Такъв е случаят с една от най-младите звезди на Софийската опера и балет Гергана Русекова. Тя открива света на операта в Градската библиотека в Пазарджик. И от там стига до Валкюра, Електра, Кармен, Дама Пика…

Корените на операта са в дионисиевите мистерии в древна Елада, пътят ù минава през песнопенията в християнските обреди, през трубадурите и стига до Кръжока на граф Барди във Флоренция, където е поставено началото на dramma per musica. Музика и слово вървят заедно от самото начало в историята на операта. Така е и в историята на Гергана Русекова. Потопена в света на детската литература, тя остава в сферата на фантазиите, откривайки операта на винилови плочи. Намира ги още съвсем малка, прекарвайки дълги часове в Градската библиотека на родния си град, където работи майка ù. Тя води малката Гергана на различни събития в града – на изложби, спектакли и концерти. А когато е на работа, оставя дъщеря си в музикалния отдел на библиотеката.

Гергана не е от музикално семейство, но музиката я обсебва, когато постъпва в Градския детски хор в Пазарджик. Казва, че не всеки желаещ е бивал приет. Приемат я в него още на 7 години, след прослушване. И днес тя е може би най-високо реализиралата се негова възпитаничка.

„Бях пристрастена към този градски хор – разказва Гергана. – Това бе единственото нещо, което ми доставяше удоволствие. Бягала съм от часове в училище, за да отида на репетиции на хора. Не можех да си позволя да не участвам на репетициите, този хор поддържаше моята страст към музиката.“

Ръководител на хора по онова време е диригентката Слава Русева, днес хорът носи нейното име. Изпълняват репертоар от различни жанрове и епохи – църковно-славянска музика, госпъл, спиричуъли… А идеята за операта продължава да се развива в ума на момичето.

Първият оперен глас, който пленява Гергана, е на Стефка Евстатиева. Слуша нейното изпълнение в „Бал с маски“ от Верди, на плоча.

„Стефка Евстатиева е моят идол за певица завинаги“, казва Русекова.

По-късно, вече като студентка по оперно пеене, Гергана се запознава със Стефка Евстатиева. По нейна покана през 2006 г. ù гостува в Америка, където живее голямата българска оперна певица:

„Г-жа Евстатиева ме покани да отседна в дома ù, слушахме заедно нейни оперни изпълнения, за което дори не съм и мечтала. Двете посетихме и представление на „Метрополитън опера“, бяхме на „Фауст“, когато бе дебютът на Дарина Такова“.

Русекова израства, мечтаейки, слушайки изпълнения единствено на запис. На живо вижда оперно представление, когато е на 18 г. Първото произведение, което слуша, е „Трубадур“ от Верди, това се случва малко преди да я приемат в Музикалната академия. След години тя вече пее в опера на Вагнер в Софийската опера, „Парсифал“. А днес изпълнява ролята на валкюрата Брунхилде във „Валкюра“. През юни тя излезе в ролята на Ортруд в новата постановка „Лоенгрин“ от Вагнер.

Мецосопраното е част от състава на Софийската опера и балет от 2017 г., но дебютира на тази сцена през 2011 г. – Сантуца в „Селска чест“. Междувременно пее в Старозагорската опера.

Преминавайки през епохи и светове на различните произведения, Гергана Русекова се опитва да си представи какво е било и в различните години в историята на Софийската опера. Смята, че най-благодатното време за това изкуство у нас е било в 60-те, 70-те и 80-те години, когато всяка вечер в програмата е имало представление, а това дава големи възможности за развитие на певците.

„Певците тогава са били много повече от сега, и хорът, и оркестърът е бил по-голям – казва Русекова. – Обществената оценка за това изкуство е била далеч по-висока от днешната. Били сме известни по цял свят със своите оперни гласове, изпълнителите са били личности, на които силно се възхищавам. Днес възможностите за изява на певците са значително по-малко, а конкуренцията е огромна, има и много азиатски певци, критериите са доста по-различни, вече не гласът и пеенето са на първо място, външният вид и артистичността често са много по-определящи. За певците сега е доста по-трудно. Но атмосферата в Софийската опера е много добра, колегиална.“

Гергана Русекова не мечтае за нови театри и роли. Не го изключва, но предпочита да не мисли какво ще ù поднесе съдбата утре и вдругиден, наслаждава се на щастието да пее в Софийската опера и балет:

„Искам да живея днес. Не обичам думата „съдба“, но ако е предначертано да бъда на друга сцена, ще я приема. В Софийската опера се чувствам щастлива. Защото за мен операта не е професия, а любов“.