Софийска филхармония МЕГАБОРД

В „Площад Славейков“ пишат хора, а не изкуствен интелект.

В нощта след Еньовден

Откъс от книгата „Лудовица“

Бойка Асиова, снимка: Миро Златев - В нощта след Еньовден

Бойка Асиова, снимка: Миро Златев

Малко преди полунощ, яхнал коня, мъжът се прехвърли през оградата на Голема ливада. Отскочи от гърба на добичето лек и гъвкав като дивеч. Накъса трева, надипли я върху главата на железния клин, който извади от пазвата си, и го начука в меката плът на ливадата. Завърза на клюса повода, потупа лъскавия ат по горещата и влажна шия и го остави да пасе. А той се върна в топлата постеля на жена си.

Ludovitsa-Cover

Голема ливада е всред селището и е собственост на Максето, където той след години щеше да издига къщи на синовете си.

По Еньовден тревата е дъхава и целебна. Няма насита от нея. В заспалата тишина се чуваше само лакомото хрупане на животното.

Преди да се сипне зората и се разшават най-ранобудните по дворовете, мъжът дойде да си прибере коня. В здрачината отдалече видя, че добичето, странно отметнало глава, лежи. С примряло сърце се приближи, допря ръка до хълбока му – студен! Разбра: конят е мъртъв. Опипа трупа – цял. Никъде не лепнеше кръв. Сал на едната нога липсваше подковата.

Хукна назад.

Изплашен, намъкна се под чергата.

– Що има? – попита жена му като го усети веднага как ситно трепери.

– Коня…

– Да не го е прибрал? Думах ли ти да не го оставеш в ливадата му. Чорбаджия не прощава.

– Там е.

– Кой?

– Коня.

– И що?

– …

– Думай, де! – изсъска жената и го разтърси за кошулята.

– Умрел е.

– Умреееел? Ка така умрел? Че той беше здрав? Нищо му немаше до снощи? – глухо на себе си продума стопанката. – Да не е наяден от нещо? Кръв има ли по него?

– Не е. Цел е.

– Цел? Да не е отровен?

– Не знам.

– Що знаеш ти, бе? – бутна жената мъжа си и запретна чергата да стане.

– Цел е… Само му нема една пльоча – със страх съобщи мъжът.

– Пльоча? – казаното закова жената с една нога под чергата, с друга извън нея.

– А-ха. Задна десна. Скоро го подковах. Не верувам да се е изела – заобяснява той, като да беше виновен за изчезналата подкова.

– Викаш нема едната пльоча? – жената вече знаеше какво се е случило.

– А-ха, нема я. Ами сега? – попита той.

– Сега? Нема да го бараш оттам. Нема да го дигаш. Нека се извърти още една нощ е ще видим – отсече жената, която вече беше решила какво да прави, и се измъкна от постелята.

Залисани по свои си работи, хората не забелязаха веднага, че в средата на Голема ливада лежеше нечий кон. На другия ден се разчу, че добичето умряло от устрел – настъпило е тревка, от която подковата се е разлетяла на парчета по ливадата, а на кончето се пукнало сърцето му.

ГРЕДИ АССА. ПЪТУВАНИЯ 27 февруари – 5 май 2024 г.

За да бъдем още по-добри...

За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

ДС