Малко преди полунощ, яхнал коня, мъжът се прехвърли през оградата на Голема ливада. Отскочи от гърба на добичето лек и гъвкав като дивеч. Накъса трева, надипли я върху главата на железния клин, който извади от пазвата си, и го начука в меката плът на ливадата. Завърза на клюса повода, потупа лъскавия ат по горещата и влажна шия и го остави да пасе. А той се върна в топлата постеля на жена си.
Голема ливада е всред селището и е собственост на Максето, където той след години щеше да издига къщи на синовете си.
По Еньовден тревата е дъхава и целебна. Няма насита от нея. В заспалата тишина се чуваше само лакомото хрупане на животното.
Преди да се сипне зората и се разшават най-ранобудните по дворовете, мъжът дойде да си прибере коня. В здрачината отдалече видя, че добичето, странно отметнало глава, лежи. С примряло сърце се приближи, допря ръка до хълбока му – студен! Разбра: конят е мъртъв. Опипа трупа – цял. Никъде не лепнеше кръв. Сал на едната нога липсваше подковата.
Хукна назад.
Изплашен, намъкна се под чергата.
– Що има? – попита жена му като го усети веднага как ситно трепери.
– Коня…
– Да не го е прибрал? Думах ли ти да не го оставеш в ливадата му. Чорбаджия не прощава.
– Там е.
– Кой?
– Коня.
– И що?
– …
– Думай, де! – изсъска жената и го разтърси за кошулята.
– Умрел е.
– Умреееел? Ка така умрел? Че той беше здрав? Нищо му немаше до снощи? – глухо на себе си продума стопанката. – Да не е наяден от нещо? Кръв има ли по него?
– Не е. Цел е.
– Цел? Да не е отровен?
– Не знам.
– Що знаеш ти, бе? – бутна жената мъжа си и запретна чергата да стане.
– Цел е… Само му нема една пльоча – със страх съобщи мъжът.
– Пльоча? – казаното закова жената с една нога под чергата, с друга извън нея.
– А-ха. Задна десна. Скоро го подковах. Не верувам да се е изела – заобяснява той, като да беше виновен за изчезналата подкова.
– Викаш нема едната пльоча? – жената вече знаеше какво се е случило.
– А-ха, нема я. Ами сега? – попита той.
– Сега? Нема да го бараш оттам. Нема да го дигаш. Нека се извърти още една нощ е ще видим – отсече жената, която вече беше решила какво да прави, и се измъкна от постелята.
Залисани по свои си работи, хората не забелязаха веднага, че в средата на Голема ливада лежеше нечий кон. На другия ден се разчу, че добичето умряло от устрел – настъпило е тревка, от която подковата се е разлетяла на парчета по ливадата, а на кончето се пукнало сърцето му.
За да бъдем още по-добри...
За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!
Банковата ни сметка (в лева/BGN) С карта през ePay.bg
Площад Славейков ЕООД
IBAN: BG98UBBS80021093830440
BIC: UBBSBGSF
Банка: ОББ
Основание: Дарение