„В отговор на руските тролове те измислиха „елфите“

Групата за разследваща журналистика „Белингкат” е един от основните фактори, които не позволяват на руската, а и на останалите диктаторски власти да прикрият престъпленията си. Без намесата на журналистите-детективи и до днес опитът за убийство на Сергей Скрипал и неговата дъщеря щеше да остане с неясен извършител.

„Белингкат” е основана през 2014 г. от британския журналист и бивш блогър Елиът Хигинс първоначално за разследване на оръжията, използвани в Сирийската гражданска война. Впоследствие групата разследващи журналисти подхваща някои от големите международни загадки, включително и свалянето на полет 17 на Малайзийските авиолинии, гражданската война в Йемен, отравянето на Алексей Навални и много други.

В момента ръководител на „Белингкат” е българският журналист Христо Грозев. Той е и автор на предговора на „Ние сме Белингкат“.

Основателят на групата Елиът Хигинс разказва за процеса по издирване на доказателства за машинациите, извършвани от секретните сили и силовите структури на различни държави, за начина да се сдобие с информация от интернет, благодарение на достъпността и отворените кодове. Въпреки че мнозина експерти отчитат, че книгата е твърде откровена и дава лесни оръжия в ръцете на хора, които могат да подходят непочтено към подобни ресурси, „Ние сме Белингкат“ е призната за едно от най-интересните четива, описващи как се върши сериозна журналистическа работа във времето на високите технологии.

Предлагаме ви откъс от „Ние сме Белингкат“, предоставен от издателство „Ера”:

Във все повече държави гражданите се мобилизират, за да се борят срещу дезинформацията и да отблъскват Общността срещу фактите. Особено активни са Балтийските държави – Естония, Латвия и Литва. Тези три нации, притиснати между Русия и Балтийско море, някога бяха част от Съветския съюз и Кремъл все още смята, че са в неговата сфера на влияние, също така и защото във всяка от тях има руско етническо малцинство, което наброява общо близо деветстотин хиляди души. Москва и преди това беше използвала претекста, че защитава етническите руснаци, за да оправдае военни действия, особено в Украйна, затова Балтийските държави са под напрежение заради могъщата си съседка. Освен това са подложени на огромно количество руска дезинформация чрез финансирани от Кремъл новинарски оператори и в социалните мрежи. В отговор на руските тролове те измислиха „елфите“ – доброволци, които се борят с лъжите в интернет. Когато тролове отклонят разговора онлайн, вмъквайки манипулативно съдържание, за да разпалят наивни потребители на „Фейсбук“ и в коментарните секции под новинарските статии, елфите отвръщат на удара. „Ние не се опитваме да бъдем пропагандатори в обратна посока – обясни един елф от Литва, трийсет и няколко годишен директор на рекламна агенция, пред Daily Beast. – Ние искаме само да разобличим глупостите.“

Финландия е друга северна нация с дълга граница с Русия. След руската окупация на Крим през 2014 година финландското правителство повиши активността си срещу фалшиви новинарски репортажи и манипулацията в интернет, като организира курсове по дезинформация за обществеността. През първите няколко години ги посетиха хиляди хора. Швеция също започна кампании, за да се справи с дезинформацията, и основа нова правителствена агенция за защита на психичното здраве на населението в страната.

Всички ние трябва да бъдем нащрек за техники на дезинформация. Ако си въобразявате, че хората, израснали с интернет, са въоръжени да се справят с тази околна среда, грешите. Едно изследване на Станфордския университет от 2016 година, което провери способността на хиляди американски ученици да съзират фалшификации в интернет, съобщи, че „способността на младите хора да разсъждават за информацията в интернет може да бъде обобщена с една дума: недостатъчна. Във всеки един случай и на всяко ниво ние се стъписвахме от липсата на подготовка на учениците.“ Около 82% от учениците в прогимназията не могли да различат новинарска история от реклама.

Шведите разработиха учебни материали, за да образоват децата да разпознават фалшивите новини, пропагандата в интернет и подправените изображения. Тийнейджърите в Украйна – страната, може би най-много нападана от пропагандни тролове, – имат часове по медийна грамотност, при това с добри резултати: учениците, които участваха в пилотната програма, бяха два пъти по-нащрек за реч на омразата и 18% по-добри в забелязването на фалшиви новини. В Дания „Тролове в твоя фийд“ е издание за гимназисти, като част от фокуса там е насочен към руската дезинформация. Учебни часове, които включват предупредително изучаване на репортажи с фалшиви новини, си проправят път в учебната програма в някои части на Съединените щати.

Успоредно с това започнаха и проекти за проверка на достоверността на факти. През 2014-а в целия свят съществуваха по-малко от петдесет. Две години по-късно броят им се удвои. Към средата на 2020-а имаше най-малко двеста и деветдесет проекта за проверяване на факти в Африка, Азия, Австралия, Европа, Северна и Южна Америка по данни на изследователския център „Рипортърс Лаб“ към университета „Дюк“. Някои от най-забележителните инициативи се зародиха в наследени новинарски организации, като Les Décodeurs (филиал на вестник „Льо Монд“ във Франция) и Faktenfinder (от германската телевизия ARD). Други са независими, например Pagella Politica (Италия) и Newtral (Испания). Имаше го и стария, безкомпромисен Snopes, основан през 1994 година, заедно с новодошли с глобални амбиции като First Draft News, на който „Белингкат“ е съосновател и партньор. First Draft News се стреми да осигурява на репортери и учени потвърдена информация, особено когато става въпрос за избори, координирайки проекти от Бразилия до Съединените щати и Нигерия и ред други.