В Русия искат Закон за всеобщото щастие и министерство към него

Незабавно трябва да бъде приет Закон за всеобщото щастие и да се създаде министерство, което да отговаря по тези въпроси, заяви говорителката на Съвета на федерациите в Русия Валентина Матвиенко по време на онлайн маратона „Знание. Първите“.

„Предложих в Русия да бъде приет закон за всеобщото щастие, а ведомството, което ще отговаря за него, ще бъде натоварено да проверява дали всички закони и правителствени решения правят хората по-щастливи“, заяви в ефир Матвиенко, цитирана от ТАСС.

Матвиенко оглавява Съвета на федерациите от 2011 г. Това не е първият път, когато предлага тази идея. Тя я огласи през 2016 г. по време на посещение в ОАЕ. През 2018 г. Матвиенко предложи и създаване на „министерство на самотата“, което да отговаря за пенсионерите в Русия.

Според данни на „Галъп интернешънъл“ Русия е сред петте най-нещастни държави в света от общо 44 проучени. Социолозите твърдят, че хората, които са „много доволни“ от живота в Русия, са общо 5% от живеещите там. 36% са заявили, че са „доволни“, 17% са „недоволни“, а 6% „много недоволни“. 35% са отказали да отговорят. По-ниски индекси на щастието са фиксирани само в Афганистан, Гана, Ирак и Хонгконг.

Министерства на щастието съществуват и в други държави по света. Освен в Бутан, където министерство на щастието функционира от десетилетия, през 2013 г. Николас Мадуро създаде във Венецуела Министерство на върховното социално щастие.

През 2020 г. със собствено „министерство на щастието“ се сдоби полуостров Камчатка в Русия. Официално новото ведомство се нарича Министерство на социалното благополучие и семейната политика, „но в съкратен вид става дума именно за щастието“, твърди губернаторът на региона Владимир Солодов.

В дистопията на Джордж Оруел „1984“ не е описано Министерство на щастието, но се говори за Министерство на любовта, което се занимава с поддържане на законността и реда.

„Най-страшно бе Министерството на любовта. То изобщо нямаше прозорци. Уинстън никога не бе стъпвал в Министерството на любовта, нито дори на половин километър от него. Там бе невъзможно да се влезе освен по служба, но и тогава пак само след като се проникне през лабиринт от бодлива тел, стоманени врати и скрити картечни гнезда. Дори по улиците, които водеха до външните бариери, бродеха стражи с лица на горили, в черни униформи и въоръжени с гумени палки.” (превод Лидия Божилова)