Софийска филхармония МЕГАБОРД

В „Площад Славейков“ пишат хора, а не изкуствен интелект.

В Русия класическият театър си отива

Водещи в съвременните спектакли са експериментите и превръщането на зрителя в пълноправен участник в сценичното действие

Сцена от наградения спектакъл „Сън в лятна нощ” на Кирил Серебрнников. Снимка: Център „Гогол” - В Русия класическият театър си отива

Сцена от наградения спектакъл „Сън в лятна нощ” на Кирил Серебрнников. Снимка: Център „Гогол”

Все по-малък интерес сред зрителите през последните годинипредизвиква традиционният драматичен театър в Русия. Редица признаци очертават тази тенденция – сред тях са театралните награди „Златна маска“, средната посещаемост на спектаклите и медийното отразяване. Газета.ru обяснява защо традиционният театър губи позиции и привлича все по-малко аудитория.

Разговори за смъртта на театъра са се водели и преди сто години. Тогава на фона на технологическите промени, развитието на киното, а след него и на телевизията, мнозина са смятали, че това изкуство се е изчерпало. Днес това е трудно да се повярва, защото театърът преживява второто си раждане. Търсенето на нови форми и синтезът на различни изкуства в модерния театър, за разлика от традиционния, се опитва и до голяма степен се превръща в истински експеримент.

Само че ясното разграничение между традиционния и модерния театър е доста сложно. Да вземем например Кирил Серебренников. От една страна режисьорът поставя класически пиеси като Шекспировата „Сън в лятна нощ” и Пушкиновите „Малки трагедии”, но ги интерпретира по свой собствен начин. Работейки над на пръв поглед христоматийното произведение на Пушкин, Серебренников пренася историята в XXI век, като яростно и на места радикално променя сюжетната линия на оригинала. Освен това постановчикът привлича за участие и герои от съмвременността — например рапъра Хаски, изпълняващ няколко песни в паузите между трагедиите.

През 2014 г. един режисьор-интерпретатор – Константин Богомолов – постави „Борис Годунов” на Пушкин в „Ленком“. Художественият ръководител на Театъра на Мала Бронная променя времето и мястото и манипулира съзнанието на зрителя по всякакъв начин: например Русия от 1597 г. съществува паралелно с Полша от 1979 г., а младите хора с тениски с надписи „Beatles“ пеят известните редове от песента на Андрей Макаревич „Не стоит прогибаться под изменчивый мир” („Не бива да се огъваме пред променливия свят”).

Важен елемент на съвременния театър е интерактивността или взаимодействието с публиката. Такъв, например, е имерсивният театър (на английски immerse означава „потапям”, „увличам”). Тук зрителят се превръща в пълноправен участник в случващото се и играта се развива около него. За разлика от традиционния (или пространствено-ориентиран) театър, той се отказва от сцената като постулат.

Сред новите направления най-популярен се оказва документалният театър.

Въпреки жанровото многообразие на съвременния театър, въпросът доколко местната публика е готова за подобни експерименти, остава отворен. Според статистическите данни на ВЦИОМ за март 2019 г. руснаците наистина посещават театрите по-често. В същото време най-обичан остава Болшой театър (12%). В Топ 3 са включени и „Современник” (6%) и Мариинския театър в Санкт Петербург (4%). Трябва да се отбележи, че само 14% от анкетираните са познавали Серебренников като директор и ръководител на московския център „Гогол”, въпреки че 62% са знаели за ареста му и обвинението в разхищение на държавни средства – но малцина са вникнали в подробностите.

От друга страна театралите все по-често се вълнуват от експериментите и се отдалечава от класическата форма. За това говори и списъкът на лауреатите от състоялите се през април награди „Златна маска”.

Серебренников, например, получи наведнъж две награди — за балета „Нуреев” и за драмата „Малки трагедии”. Наградата за „най-добър спектакъл” получи Виктор Рижаков за „Оптимистическая трагедия. Прощальный бал”, която самите ѝ създатели определят като „революционна”.

А Мариинският театър не влезе дори в краткия списък на предварителните номинации за престижната награда. Класическите представления „Дама пика” и „Маскарад” не бяха номинирани в нито една категория. Но „Мариинка“ е на трето място в проучването на ВЦИОМ.

Съществува подозрение, че респондентите не винаги назовават наистина любимия си театър, а просто казват името, което им идва в момента на ум. Е, в класацията за разпознаване, разбира се, както Мариинския, така и Болшой са пред останалите. Дори се случва някои по стар спомен да произнесат името „Киров”.

А фактът, че „Лешникотрошачката” и „Лебедово езеро” все още са водещи в списъците на най-запомнящите се театрални посещения, говори само за добрата памет на хората, които са гледали тези балети като деца.

ГРЕДИ АССА. ПЪТУВАНИЯ 27 февруари – 5 май 2024 г.

За да бъдем още по-добри...

За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

kapatovo.bg