Найден Тодоров и Даниел Хоуп

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Особености на руския национален импресионизъм

Националната галерия представя картини от частния руски музей на колекционера Борис Минц

Марина Войкова - мис България, на откриването изложбата, пред картината на Вячеслав Фьодоров „Мъгла“. Снимки: Авторът - Особености на руския национален импресионизъм

Марина Войкова - мис България, на откриването изложбата, пред картината на Вячеслав Фьодоров „Мъгла“. Снимки: Авторът

Музеят на руския импресионизъм (Москва) представя за пръв път в България част от своята живописна колекция.

Ако нещо в тази кратка информация ви смущава, защото не сте чували нито за такъв музей, нито дори за руски импресионизъм – вината не е ваша. Руски художници (включително и някои от най-известните) наистина са рисували в този стил още от края на XIX и през целия ХХ век. Въпреки че „импресионизъм“ е била обидна дума“, както разказа директорката на Музея на руския импресионизъм Юлия Петрова. А самият музей е съвсем нов и разполага със своя сграда от май месец тази година. Освен това е частен.

Музеят, както много от големите подобни институции на Запад, а и например Третяковската галерия в Русия, тръгва от личната сбирка на един колекционер. Това е Борис Минц – любител на изкуството, предприемач, общественик, меценат. За да създаде един от много малкото частни художествени музеи в Москва, той е похарчил $16,5 млн. долара – толкова е струвало строителството на сградата, която е една от най-модерните съвременни пространства за изкуство не само в Русия, но и в Европа. По-болезнена обаче се оказала раздялата му с най-ценните му картини от колекцията му, събирана през последните 15 години.

„Колекционерането на картини е болест, понякога заразна – сподели пред български журналисти бизнесменът Борис Минц. – Заразиха ме с нея преди 15-16 години, а след това може би и аз съм го направил с други хора. Отначало събирах само графики, но започнах да се увличам все повече в откриването на импресионистични творби от руски художници. Търсех упорито, но не намирах лесно. Тогава се обърнах към Юлия Петрова и вече 6-7 години работим заедно. Резултатът от всичките ни усилия почувствах най-силно във Венеция, където представихме с голям успех картини от нашия музей.“

Собственикът на музея Борис Минц

Собственикът на музея Борис Минц

Собственикът искал да покажа на артлюбителите в Русия, Европа и света, че руското изобразително изкуство  не е само това, за което почти всички са чували:

„Иконите, малко Репин, може би Суриков и тримата велики – Малевич, Кандински и Шагал. Всички тези художници-импресионисти са учили в Русия, в Петербург или Москва, а впоследствие са работили във Франция, Италия – и това е било напълно естествено по онова време. Но ако погледнем най-ранните им творби – това е руската живописна школа.“

Директорката на музея представя експозицията на българските ценители, сред които и бившият български министър на финансите Симеон Дянков (вляво от нея).

Директорката на музея Юлия Петрова представя експозицията на българските ценители, сред които и бившият български министър на финансите Симеон Дянков (вляво от нея).

Затова още преди построяването на сградата и откриването на музея са започнали задграничните изложби. Редом с работи на известни художници като Василий Поленов, Константин Коровин, Валентин Серов, са показани и произведенсия на художници, слабо известни дори в родината си. Мнозинството руски художници минават през импресионистичен период, преди да получат известност с работата си в съвсем друга стилистика. Изложбата в Националната галерия показва картини, които мнозина не са очавали – нито от тези автори, нито от руското изкуство.

„За мен лично, а и за целия музей е изключително важна реакцията, което ще предизвика изложбата в България, защото ще видите останалата непозната досега страна на много известни художници“, подчерта директорката на музея Юлия Петрова.

„Например Кустодиев, от когото помним „Жената на търговеца“, или Герасимов, когото знаем от портрета на Сталин и Ворошилов „Два вождя после дождя в Кремля“, тук са представени в съвсем различна светлина“, допълни Борис Минц.

Алексей Исупов, „Пикник в гората“

Алексей Исупов, „Пикник в гората“


Борис Кустодиев, „Венеция“

Борис Кустодиев, „Венеция“

От 7 октомври до 23 ноември 2016 г. в седем от залите на Двореца са наредени 66 живописни творби на 43 изявени руски художници. Най-ранните работи са на Василий Поленов от 1879 г., но той е по-скоро предтеча, отколкото руски импресионист. В изложбата са включен както картини на известни майстори като Валентин Серов, Константин Коровин, Пьотър Кончаловски, Борис Кустодиев, така и на не така прочути живописци.

Колекционерът Борис Минц (последният вдясно) на откриването на изложбата в Националната галерия в София

Колекционерът Борис Минц (последният вдясно) на откриването на изложбата в Националната галерия в София

Според директорката, импресионизмът е естествен стадий в развитието на всяко национално западно изкуство, включително и руското – при това независимо от общественото мнение. В Русия в края на XIX и началото на ХХ век „импресионизъм“ била обидна дума. Веднъж Николай Клодт (1865-1918), представен с две картини в избложбата, попитал своя приятел Константин Коровин (1861-1939):

„Защо нас непрекъснато ни ругаят като импресионисти?“

„Не се обиждай – отвърнал му Коровин. – Те и французите наричат импресионисти, пък те доста добре рисуват.“

Николай Клодт „Обраслото езерце“

Николай Клодт „Обраслото езерце“


Василий Поленов, „В дерето“, 1879 г.

Василий Поленов, „В дерето“


Станислав Жуковски, „Есенна гора“

Станислав Жуковски, „Есенна гора“


Николай Тарков, „Стаята на мама сутринта“

Николай Тарков, „Стаята на мама сутринта“

Юлия Петрова, директор на руския музей, разказа как пред 30-те години прочутият абстракционист Казимир Малевич трябвало да направи ретроспективна изложба в Русия. Но неговите ранни импресионистични творби били останали  в Германия. И Малевич ги нарисувал отново, като ги датирал с предишните години, с което въвел в заблуждение всички любители и изкуствоведи. Това показва колко важно значение е отдавал самият художник на този период в своето развитие – не можел да си представи своята ретроспективна изложба без него. Това се отнася за много от представените автори в изложбата.

Петрова е на мнение, че част от представените работи – например „Момче в моряшки костюм“ на Михаил Шемякин, „Лято“ на Богданов-Белски“, „Венеция“ на Борис Кустодиев, са достойни за „първите редове в хитпарада на международния импресионизъм“.

Директорката Юлия Петрова

Директорката Юлия Петрова смята, че част от представените картини са достойни за „първите редове в хитпарада на международния импресионизъм“.

В последните си думи преди откриването на изложбата Юлия Петрова обясни, че българската публика досега е  познавала само част от руското изкуство и то „далеч не върха на руското изкуство“. А нес откриваме съвсем различна изложба. Днес ви очакват „лирични, слънчеви, пълни със светлина и радост картини. Мисля, че мнозина от вас никога не са виждали това руско изкуство“.

Симеон Дянков и мис България Марина Войникова обсъждат изложбата.

Симеон Дянков и мис България Марина Войкова обсъждат изложбата.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах