В търсене на стара София из филмовите ленти

Фотоалбум, озаглавен „Камера! Работи. Място на снимките – София“ бе представен в кино „Одеон“ тази седмица. Изданието на Българската национална филмотека ще представлява интерес за всички, които се интересуват от миналото на града и историята на българското кино.

Сто години преди София да бъде обявена от ЮНЕСКО за творчески град на киното, през далечната 1915 г. пред една къща на ул. „Славянска“ N 9 започват снимките на „Българан е галант“. Филмът не е запазен, но е запазена снимка на къщата, на гърба на която лично Васил Гендов пише, че тук „се поставя за първи път снимачен филмов апарат за български игрален филм“.

„В 1916 г. в София малко бяха постройките, били те частни или обществени, които имаха красив външен вид. А още по-трудно се намираше хубава фасада на къща, която можеше да служи за декор на един филм. (…) Аз се спрях върху къщата на Сърмаджиеви на бул. „Цар Освободител“, заемана тогава и до днес от Турската легация…“, спомня си Гендов по повод втория си игрален филм „Любовта е лудост“ (1916).

А къщата на Сърмаджиеви и днес е една от най-хубавите в София, запазена в отлично състояние (може би защото е на турската легация, а не на някой амбициозен бизнесмен).

Албумът „Камера! Работи. Място на снимките – София“ е създаден от Българската национална филмотека. Снимка: Площад Славейков

Тези снимки от най-ранните дни на родното кино са на първите две страници във фотоалбума, който предлага поглед към града и едновременно към историята на българското кино – от появата му до 1990 г. В София са заснети стотици игрални филми и до преди навлизането на съвременните дигитални технологии, фигурата на филмовия фотограф бе невидимо, но много ценно присъствие на снимачната площадка. Благодарение на тези хора днес Българската национална филмотека разполага с хиляди фотоси с работни моменти.

В албума „Камера! Работи. Място на снимките – София“ са включени 229 снимки, подбрани от над 400, от 40 произведения българското кино. Включени са информации за създателите на филмите и техните сюжети.

Близо 1/4 четвърт от работните моменти са от филми, снимани преди 1944 г. Сред останалите са включени кадри от работата по незабравими заглавия като „Любимец 13“, „Специалист по всичко“, „Инспекторът и нощта“, „Рицар без броня“, „Таралежите се раждат без бодли“, „Всичко е любов“, „Лавина“… и артисти, любими на няколко поколения – Апостол Карамитев, Георги Калоянчев, Невена Коканова, Петър Слабаков, Наум Шопов, Иван Кондов, Иван Андонов, Коста Цонев, Доротея Тончева, Иван Иванов, Ваня Цветкова…
Някои от емблематичните за града улици, сгради, паркове и паметници са запазени и до днес, други са променени, понякога почти до неузнаваемост, а трети са останали само в спомените на по-възрастните – и на тези снимки.

Албумът „Камера! Работи. Място на снимките – София“ е дело на екип на Българската национална филмотека с ръководител Антония Ковачева.

„Дяволът в София“ (1921). Сградата на гранд-хотел „Панах“, намирала се на бул. „Дондуков“

„Пътят на безпътните“ – Жана Гендова и Елена Балабанова в сцена от филма. Улица в София.

„Улични божества“ (1929). Кадър от филма пред запазената и до днес къща на предприемача Владо Георгиев на ул. „Гладстон“ 18.

За Родината“ (1939). Владимир Трендафилов пред паметните плочи на Първи софийски пехотен (шопски или железен) полк и Шести пехотен търновски полк, изградени през 1934-1936. Паметните плочи са премахнати през 80-те години и на тяхно място е издигнат паметникът „1300 години България“. През 2017 г. той е демонтиран и на мястото е върнат лъвът от оригиналния мемориал.

„Рицар без броня“ (1965). Кадър от филма с Апостол Карамитев и Олег Ковачев пред главния вход на киноцентър „Бояна“.

„С дъх на бадеми“ (1967) – Доротея Тончева и Стефан Данаилов

„Отклонение“ (1967) – актьорите Иван Андонов и Невена Коканова Пред вратите на Археологическия музей.