Найден Тодоров и Даниел Хоуп

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Троя под турско присъствие

Разходка на 550 км от София, до града, където се е водила една от най-прочутите войни в Древността

Вратата на крепостта се намира зад завоя, за да не могат вражеските войници да се засилват към нея с таран. Снимки: Авторът - Троя под турско присъствие

Вратата на крепостта се намира зад завоя, за да не могат вражеските войници да се засилват към нея с таран. Снимки: Авторът

На няколко часа път с кола от София в посока югоизток, в най-тясната част на Дарданелите, се намира турският град Чанаккале. Земите около пролива, който дели Европа от Азия и свързва Егейско с Мраморно море, са напоени с история. И с много кръв  – в далечното, но и в близкото минало. Тук преди около 3000 години се води една от най-прочутите войни на Древността, а преди сто – една от най-смъртоносните битки през Първата световна война, битката за Галиполи. Какво представлява полуостров Галиполи днес и за изумителното отношение на турците към техните противници от войната, ще разкажем друг път. Днес темата е Троя – онова, което е останало от нея и как турската държава поддържа  археологическия обект.

За да попаднем в Троя, първо трябваше да се доберем до Чанаккале – разстоянието от София дотам е около 550 км, пътят е хубав и с кола се минава за около 6 часа, стига да няма забавяне на границата. Ние потеглихме от София сутринта и без никакви гранични премеждия още в ранния следобед бяхме в Еджеабат – пристанището  от европейската страна на пролива. След двайсетминутно пътуване с ферибот, натоварен с жени със забрадки и мъже с мустаци, стигнахме  азиатския бряг и Чанаккале.

За два дни и половина в 120-хилядния град Чанаккале (според пътната табела) човек може да види много красиви залези (вероятно и изгреви), преминаващи кораби, умножаващи се паметници, безценни археологически обекти и някои тревожни – за почитателите на светската държава – тенденции. Под силно авторитарната власт на Ердоган днешна Турция се отдалечава все повече от мечтата на Кемал Ататюрк, създал от руините на Османската империя модерна република с мечта за светска държава от европейски тип. Но не портретите на Ердоган, а тези на Ататюрк (снимки, плакати, портрети, паметници) са навсякъде по улици, магазини, ресторанти и хълмове. Изглежда обаче го почитат не толкова в качеството му на радикален светски реформатор, колкото като Баща на нацията, герой от войната. Защото забрадките стават все повече.

В центъра на Чанаккале,  на крайбрежната улица, гордо стърчи дървеният кон от „Троя“. Сцени от филма на Волфганг Петерсен от 2004 г. са снимани наблизо, където е била истинската Троя, и според местните хора лично Брад Пит (изиграл ролята на Ахил) е дарил на града дървеното животно-реквизит. Но според мита, авторските права над конската завера би трябвало да са на Одисей (автор на идеята) и Епей (конструктор-изпълнител, който го нямаше във филма), така че щеше да е по-честно Шон Бийн (Одисей) да дарява коне.

ОПЕРНА ГАЛА с РОЛАНДО ВИЙЯЗОН

Конят от филма „Троя“, дарен на Чанаккале от Брад Пит, според местните жители.


Конят край Троя, изработен от турски скулптор през 1975 г.


Конят е „отворен“ за туристи.

Търбухът на коня е „отворен“ за туристи.


Поглед от „илюминатора“ на Троянския кон

Поглед от „илюминатора“ на Троянския кон

Конят от филма е направен добре – във всеки случай много по-добре от дървения кон в самата Троя, който е леко приклекнал, сякаш се кани да седне. Той се намира в градината на археологическия обект, разположен на двайсетина километра от Чанаккале, редом до магазин за сувенири. Край коня, сглобен през 1975 г., с къщичка на гърба, се прозяваше един скучаещ „троянец“ с разпасан вид и карирани панталони, подаващи се под поличката. Той се оживи и се постегна при появата на няколко по-привлекателни туристки.

Скучаещ „троянец“ с бермуди под поличката

Скучаещ „троянец“ с бермуди под поличката


При появата на „Хубавата Елена“ воинът придобива цел.

При появата на „Хубавата Елена“ воинът придобива цел.

Имаше и малък гардероб на колелца, от който могат да се наемат  различни одежди и аксесоари по ахейската (и троянска) мода отпреди 3000 години. Плащате си, нахлузвате туника и диадема, хващате щит и меч и заставате с най-брад-питския си (или еленски) вид пред обектива на фотографа. Може да влезете и в дървения кон и да надникнете през прозорците му. Вътре наистина могат да се съберат 30 души. На излизане от Троя час-два по-късно си получавате готовата снимка.

Дотук – нищо особено, евтини туристически атракции. Но останките от истинската Троя, които започват на около двеста метра от смешния дървен кон, ме изпълниха със страхоочитание. Градът не е един. В хълма Хисарлъка една върху друга лежат девет Трои – различни градове от различни епохи, защото заради доброто си разположение мястото е заселвано, разрушавано, опожарявано, опустошавано и отново заселвано през последните 5000 години. От  процъфтяващото търговско селище, възникнало тук около 3000 години преди н. е., до римския Илион, основан от римляните по време на царуването на император Август. Последната Троя IX е била важен търговски център до възхода на Константинопол като столица на римската империя. През византийският период градът запада и накрая изчезва.

29970198092_f732eb9c77_z

Останките от Троя започват на около 200 метра от смешния дървен кон.


29456638134_64a32a7e9f_z

Заради доброто си разположение мястото е заселвано, разрушавано, опожарявано, опустошавано и отново заселвано през последните 5000 години.


29779721510_02735239d9_z

Градската порта е зад ъгъла.

Омировата Троя, тази, в която Парис довежда хубавата Елена, а Менелай заедно с войските на брат си Агамемнон обсажда за 10 години, за да си отмъсти, най-вероятно е Троя VII. Тя съществувала по средата на XIII век. пр. н. е. и била разрушена по време на война. Някъде тук Ахил е убил Хектор, а после по идея на Одисей градът е превзет с военна хитрост под формата на дървен кон.

Останките на античния град е с площ 300 декара, като посетителите преминават през пластове от различните исторически периоди. При движението из руините, през повечето време посетителите стъпват не директно върху древните камъни, а прокараните между тях дървени пътеки с перила. Мястото е обилно снабдено с обяснителни табели, така че туристът винаги знае в коя от деветте Трои се намира и какво вижда около себе си. Местата, където са запазени и изложени някои по-крехки структури, най-старите градски зидове, изградени от глинени тухли, са покрити с покривни конструкции.

30018167336_f2ea938ee2_z

Елегантни конструкции покриват най-крехките останки от Древността.


29999107801_afbe7fa4ea_z

Някои от Троите, открити на обекта, не са особено стабилни – но на никого не му е хрумнало да ги подсили със съвременна зидария.


Културните пластове на деветте Трои тук са ясно различими.

Културните пластове на деветте Трои тук са ясно различими.

Но ако у някого следите на Троя внушават страхопочитание, за друг биха били разочароващи. Какво ли ценно би видял някой от нашите историци сред древните камъни? Няма кости от светци, вампири и русалки, липсва интимният дневник на хубавата Елена, още никой не е намерил дори прободената пета на Ахил. Освен това руините изглеждат като… руини, много стари руини – камънаци. И макар и там да не е минало без доизграждане, то е направено така, че хем да личи, хем да си остане в стилистиката на Древността, а не на бетона, итонга, легото и новите червени тухлички.

Няма го дори „съкровището на Приам“, „накитите на Елена“ – или онова каквото си е мислел, че е открил Шлиман (сега знаем, че не е нито едното, нито другото, защото е установено, че е от пласта, в който се намира Троя II – тоест то е с има-няма хиляда години по-старо от Троянската война – но все пак е съкровище). Въпросните златни и сребърни накити, след като били носени известно време от съпругата на Шлиман, накрая се оказали далеч от Троя – малка част от тях заминали за Истанбул, останалите била придобити от Кралския музей в Берлин през 1881 г., а през 1945 г. изчезнали безследно от бункера под Зоологическата градина, където се съхранявали в края на Втората световна война.

Съветските власти отричали това десетки години, но съкровището било отмъкнато от Червената армия. Появата му през 1993 г. в Пушкинския музей в Москва едва ли е особена изненада. Въпреки че връщането на плячкосаните ценности е договорено с Германия, то било блокирано от директорите на руските музеи, в които се намират. А през 1998-а в Русия е приет и закон, позволяващ запазването на откраднатото като компенсация за разрушаването на руски градове и плячкосването на руски музеи от Германия по време на войната.

29789674550_ff9c2656c5_z

Обектът е направен така, че хем да личи, че е от Античността, хем да си остане в стилистиката на Древността.


29992429801_7b5a75f1b8_z

Античен театър от по-късните Трои


29789690510_b721d6fc93_z

Тук на туристите не се предлага бутафория.


Пейки с надпис „Министерство на културата“

Пейки с надпис „Министерство на културата“

Да се върнем в Троя – там министър като Вежди Рашидов сигурно би видял една огромна строителна площадка, на която заедно със специалисти като  Божидар Димитров и арх. Юлий Фърков, плюс добро финансиране от Европейския съюз, биха могли да се развихрят. За разлика от Плиска, Кракра и Цареревец, има и откъде да гледат – филмът „Троя“ би им свършил чудесна работа.

Ако Троя не беше под „турско присъствие“, а се намираше у нас – сега от древното селище нямаше да е останил и един древен камък – всичко щеше да е плътно покрито с дворци, арки, храмове, стадиони, царски конюшни, антични ханове, молове и жилищни квартали с размерите на един малък люлински микрорайон. Уви, изглежда в Турция нито имат специалисти като у нас, нито пък европейско финансиране.


Пътуването ни до Троя бе с любезното съдействие на туристическата агенция „Партнeр травeл“.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах