„В Украйна тече война, а в Русия – културна революция“

Ръководствата на три московски театъра с ярка позиция, която не съвпада с гледната точка на властта, бяха отстранени миналата седмица. Най-гръмко беше отбелязано „убийството“ на „Гогол център“ – театъра на Кирил Серебренников, който извоюва името си на независима и смела творческа институция, винаги работеше при пълна зала и стана символ на новото и неконформистко мислене – нещо, което властта в Русия никога не е одобрявала.

Кирил Серебренников обяви театъра за „затворен“, Московският департамент по културата увери, че само сменя ръководството, но за всички е ясно, че това е краят на „Гогол център“ такъв, какъвто беше.

Вижте още: КИРИЛ СЕРЕБРЕННИКОВ ОБЯВИ „ГОГОЛ ЦЕНТЪР“ ЗА ЗАКРИТ

Руски театрали и общественици реагираха на новината за трансформирането на театъра на Серебренников емоционално.
Журналистът Роман Супер написа в профила си във Фейсбук:

„И „Гогол център“ закриха. И Русия“.

Водещият в телевизия „Дождь“ Михаил Козирев също изрази възмущението си в социалните мрежи с думите:

„Всичко живо трябва да умре“.

Главната редакторка на списание „Театър“ Марина Давидова публикува целия списък на актьори, режисьори и драматурзи, които вече не могат да работят в Русия:

„Докато в Украйна тече война, в Русия се извършва „културна революция“. Предлагам да изведем някои междинни изводи от нея. В руския театър вече не работят: Кирил Серебренников, Дмитрий Кримов, Римас Туминас, Миндаугас Карбаускис, Тимофей Кулябин, Максим Диденко, Филип Григорян, Семьон Александровски, Иля Мошчицки, Ксения Перетрухина, Вера Мартынов, Михаил Дурньонков, Ася Волошина, Саша Денисова, Чулпан Хаматова, Юлия Ауг, Анна Абалихина, Александър Вартанов. Талантливият и мъжествен Сергей Левицки не просто беше уволнен, срещу него беше заведено дело. Излизането на списание „Театър“ е спряно. Денис Азаров е изгонен от поста художествен ръководител на театър „Виктюк“ почти веднага, след като беше назначен. Отнеха от Йосиф Райхелхауз създадената от самия него „Школа по съвременна пиеса“. А днес в Москва бе унищожен един от най-добрите театри на Европа с уникална трупа и грандиозен репертоар – „ГОГОЛ ЦЕНТЪР“!!!

„Зачистката“, както е лесно да се досетим, ще бъде тотална, но впечатлява скоростта, с която се случва. Дори на другаря Сталин, за да разгроми руския авангард, му трябваха години, а днешните хунвейбини с помощта на анонимните си телеграм-дадзибао се оправиха фактически за няколко месеца. Те вероятно не само ще получат за това тринайсета заплата, но и ще горят в ада. Дано е по-скоро и по-ярко“.

Главният редактор на „Карнеги Русия“ Александър Баунов смело излага виждането си в най-популярната в момента в Русия социална мрежа – „Телеграм“.

„На мнозина им се струва странно да тъгуват за затворен театър във времена, когато театърът може просто да бъде бомбардиран. При това ние разбираме, че атаката срещу „Гогол център“ идва от същия източник и е поддържана от същите хора, които атакуваха и театъра в Мариупол. При това атаката срещу „Гогол център“ започна по-рано. Театралното дело (при което Кирил Серебренников беше осъден за неправомерни разходи и измама – бел. ред.) очевидно беше репетиция за последващите закривания, изгнания, бомбардировки и атаки. Докато наблюдаваме как руските говорители в търсене на обвинения срещу враговете и цели за битка с треперещи пръсти изброяват нацисти, НАТО, англосаксонци, трансджендъри, може да забележим, че те много са си харесали думите „канселинг“ и „кенсъл кълчър“. Сега от името на културата навсякъде, където е възможно, те се борят за свобода против „културата на отмяната/отмяната на културата“.

Президентът на Руската гилдия на филмовите критици Виктор Матизен е саркастично лаконичен:

„Ние не закриваме театри. Ние само ги обезглавяваме и им пришиваме други глави“, заявиха в департамента по културата на град Москва“.

Марат Гелман, бивш директор на Пермския музей за съвременно изкуство, обобщава категорично във Фейсбук, като се обръща към всички дейци на културата в Русия:

„Колеги, имате последна възможност да се откажете от всякакво сътрудничество с държавните структури. Да се откажете сами, като формулирате позиция. Защото утре така или иначе ще ви уволнят, разформироват и така нататък“.