В Япония закриват „безполезни“ хуманитарни науки

26 японски университета обявиха, че ще трябва да закрият своите факултети по хуманитарни и социални науки или поне да намалят дейността им. Решението се налага след писмо от министъра на образованието Хакабун Шимомура до 86 вуза в страната „да премахнат или да преориентират тези департаменти, така че изучаваните в тях дисциплини, да служат по-добре на нуждите на обществото“.

От всички 60 обществени университети, които предлагат такива дисциплини, включително право и икономика, 17 вече са решили да преустановят приемането на студенти, гласи проучване, публикувано в консервативния ежедневник Yomiuri Shimbun, цитиран от водещото британско списание в сферата на висшето образование Time Higher Education.

Реакциите, съвсем очаквано, не закъсняха. Японският научен съвет изрази дълбокото си притеснение относно потенциалното сериозно отражение, което подобна административна директива би могла да има върху бъдещето на хуманитарните и социални науки в Япония.

Анти-интелектуална политика

Много университети, между тях и тези на Токио и Киото, считани за най-престижните в страната, обявиха, че няма да приложат тази мярка. Такамицу Сауа, президент на Университета на Шига, изрази възмущението си във форума на вестник Japan Times срещу тази „анти-интелектуална“ позиция на правителството, което „оценява академичното обучение и науката с утилитарни термини“. Според него политиката на премиера Шинцо Абе е продължение на политиката на един от предшествениците му – Нобусуке Киши, който през 1960 г. искал да премахне тези факултети от обществените университети, за да концентрират дейността си само в сферата на естествените науки и инженерството.

Новата академична реформа е част от арсенала от мерки, целящи да възстановят икономическия растеж на японската икономика, предприет от Шинцо Абе. Стратегия, чиято ефективност е критикувана от икономиста Тома Пикети заради неравенствата, които предизвиква. Шинцо Абе възложи на университетите и една твърде амбициозна цел – десет от тях да влязат сред 100-те най-добри учебни заведения в света в рамките на следващите 10 години. В момента 2 японски университета фигурират в тази класация.

„В Япония политиката за висшето образование е под контрола на Съвета за индустриална конкурентоспособност, който е съставен от девет представители на министерства, седем на индустрията и два на университети от сферата на инженерните и икономически науки“, обяснява Г-н Сауа във форума. Това, според него, е доказателство, че в Япония намесата на частния сектор във висшето образование е все още в сила.