Вагалински: Узаконяват унищожението на археологически паметници

До законно унищожаване на археологически паметници може да доведат промените в Закона на културното наследство (ЗКН), предупреждава доц. Людмил Вагалински, директор на Националния археологически с музей към БАН пред „Дневник“. Новите текстове към закона минаха на първо четене в парламента.

Според археолога, чрез корекциите се създават много повече условия за оправдаване на евросредства чрез съмнителни реставрации, които са всъщност строежи.

„Боя се, че ще има изкривявания и ще се стигне до пародийни изпълнения, защото някой иска да усвои пари“, коментира Вагалински с уточнението, че говори от свое име, а не като директор на институцията, която ръководи.

„Притеснява ме обстоятелството, че на общините се дава възможност да решават сами чрез свои специалисти какво точно да правят с археологическите обекти на тяхна територия. Първо защото техният капацитет като специалисти и опит често не е достатъчен, и второ, защото много често финансовия интерес надделява“, казва археологът.

Доц. Вагалински смята, че новите пасажи в ЗКН са удобна вратичка законно да се решава за археологическите паметници на местно ниво. Според него тази възможност трябва да бъде премахната:

„Защото ще има много повече условия за дирижирани конкурси за проекти за консервация и реставрация, където се усвояват големи пари чрез строежи.

С тази клауза се казва – ето ви една вратичка да си правим каквото искаме съвсем законно. И ще съсипем нещата, а после не можем да ги оправим.“

Според директора на Националния археологически институт Министерството на културата и по-специално експертите от НИНКН (Националния институт за недвижимото културно наследство) да запазят възможността да контролират този процес отблизо.“

„Дневник“ припомня, че през последните години НИНКН бе свит до 45 души, които трябва да отговарят за над 40 хиляди паметници на културата в страната.

Людмил Вагалински подкрепя поправките в закона, гласувани на първо четене преди Коледа. Според него така са уредени някои абсурдни положения като изискването археолозите да отговарят за физическата охрана на обекти, дори когато работата им отдавна е приключила и на мястото например се строи магистрала. Въвежда се и задължителен ценз за ръководителите на теренни проучвания – магистърска степен по археология.