Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Вагенщайн: За българите книгите са като хляба

Съществуваме въпреки държавата. Ако ни помагаше, може би щяхме да загинем, твърдят Жаклин и Раймонд Вагенщайн от издателство „Колибри“

Анжел, Жаклин и Раймонд Вагенщайн на празненството за 25 г. на издателство „Колибри“. - Вагенщайн: За българите книгите са като хляба

Анжел, Жаклин и Раймонд Вагенщайн на празненството за 25 г. на издателство „Колибри“.

Двайсет и пет години празнува в края на 2015-а издателство „Колибри“. Съществуват, по думите на собствениците от фамилия Вагенщайн, не въпреки държавата, а покрай нея. Защото книгоиздаването у нас е почти изцяло частно и, парадоксално, не е на загуба.

За четвърт век на пазара „Колибри“ стана едра птица. Твърдят, че кризата се е отразила незначително на търсенето на книги у нас – защото може да живеем в една от Страните на глада (по Цветан Тодоров), но необходимостта на българина от четене е като от хляба и вкусът му не се е изгубил в чалгата на прехода. На последния Коледен базар в НДК щандът на „Колибри“ бе един от най-търсените, защото авторите им са сред най-интригуващите: Филип Рот, Жоржи Амаду, Хорхе Луис Борхес, Джон Стайнбек, Кърт Вонегът, Милан Кундера, Марио Варгас Льоса, Салман Рушди, Стиг Ларшон, Харуки Мураками, Джонатан Франзен, Фредерик Бегбеде, Иън Макюън, Вирджиния Улф, Исабел Алиенде, Амели Нотомб…

Поканихме Жаклин и Раймонд Вагенщайн, за да поговорим за бизнеса с книги, за „Читанка“, за отношенията на издателите с държавата – или по-скоро за липсата на такива, за страховете им, за най-силните им години и за бъдещето.

– Собственикът на „Амазон“ направи революция в продажбата на книги онлайн и е напът да осъществи най-голямата си мечта извън книгите – строи космически кораб. Извън книгите Вие имате ли подобна, толкова смела мечта?

ОПЕРНА ГАЛА с РОЛАНДО ВИЙЯЗОН

Раймонд Вагенщайн: – Космически кораби не мога да строя. Извън книгите започнахме да се занимаваме с кинофестивал…

Жаклин Вагенщайн: – Книгите са в основата на повечето изкуства и са тясно свързани с тях. Например има голям брой екранизации на книги, както и пиеси, базирани на книги. Литературата е база, върху която може да се надгражда в много области. Ето например фестивали и други събития, изложби и т.н. Изкуствата могат да влизат във взаимодействие и да раждат нови форми. Паралелно ние имаме много проекти и в сферата на иновациите.

– Иновации? В каква посока?

Ж. В.: – Засега ги държим в тайна, разработват се в момента. Но много иновации от сферата на новите технологиите могат да окажат приложими в областта на книгите по един нетрадиционен начин.

– Немалко издатели у нас се насочиха към продажба на съдържание в интернет. Как отчитате успеха на това начинание?

Р. В.: – В интернет има два вида продажби. Едната е на книги на хартия, другата – на електронни. В момента повечето наши книги се правят и в електронен вариант. Така едно и също съдържание може да се придобие по два начина. Но паниката, която създадоха медиите преди няколко години – че книгата умира – се оказа силно преувеличена. Книгите съществуват паралелно на електронните им и книжни версии – както съществуват паралелно радиото, вестниците, телевизията и киното. Едното не унищожава другото. След първоначалния бум на електронното книгоиздаване, нещата се укротиха и продажбите вече не растат така драстично, както в първите години.

Ж. В.: – Чисто технически двата вида съдържание са предназначени за различни типове потребители. Сигурно е, че новите поколения ще търсят все по-различни начини за доставяне на съдържание, но книгата е най-традиционният продукт, който през всички големи революции е претърпяла най-малко метаморфози. Книжното тяло успява все още да е най-стабилното, най-устойчивото спрямо всички други културни продукти, които през вековете се претърпели сериозни трансформации. Така днес отношението към книгата остава традиционното.

Електронното книгоиздаване наистина имаше възход, защото тръгна от нула. Но пазарният дял не е толкова голям, в момента достига до 3%.

Р. В.: – В Европа достига до 6%, в САЩ – до 20%.

– Каква е позицията ви по темата „Читанка“?

Ж. В.: – Това е пиратство, нищо повече.

– Но някои го представят като кауза.

Ж. В.: – Все едно да вземеш нещо чуждо, да заявиш, че е твое и е кауза. Винаги можеш да вземеш едно знаме, да седнеш в Градската градина и да заявиш: „Това е моя държава, имам право“.

Р. В.: – Не можеш да се бориш с „Читанка“. Успяха да ги прогонят от едно място, отидоха на друго – в Дания. В момента са в Румъния. Трябва да ги гониш държава по държава, в целия свят. Има големи спорове и в ЕС около същността на авторското право, появи се Пиратска партия. Правят се опити да се принизи ролята на авторското право в европейски мащаб. Но от друга страна има борба за запазването му, тъй като е вложен труд, създадени са блага, ценности, които подлежат на заплащане. Пиратството може да унищожи цели индустрии – така частично бе съсипана музикалната индустрия. Нанасят се големи щети от хора, които казват: „Аз го правя от добро сърце, за да стигне до повече хора“.

Ж. В.: – „Читанка“ един вид пренебрегва целия процес на производство на книгата и взема крайния продукт наготово…

Р. В.: – А той включва десетки хора и професии – преводачи, печатари, дизайнери, коректори, редактори, автори…

Ж. В.: – Това е един висококвалифициран труд, който е по дълга верига. Една книга се прави с години – години отнема написването й, най-напред, година може да отнеме преводът, месеци – редакцията, коректурата и т.н. Това, което трябва да си дадат сметка подобни пиратски сайтове с претенция за кауза, е че точно те вървят против тази кауза. А и ограбвайки труда на хора, ще стигнат дотам крайният продукт да стане по-лош. С този принцип на действие следващата стъпка ще е да се превеждат книги с Google Translate, защото е безплатно.

– Как си обяснявате тенденцията у нас творческият труд да не бъде оценяван като достоен да бъде заплатен, българите най-често предпочитат да откраднат нещо?

Ж. В.: – Напротив, не е така. Но просто законодателството у нас ни го позволява. Във Франция например можеш по-трудно да сваляш филми, отколкото в България, защото ще ви спрат интернета.

– Защо у нас държавата не спре торент сайтовете, как мислите?

Р. В.: – Защото не я интересува. Формално има звена към МВР, които се занимават с компютърни престъпления, но те не могат да се справят. Дори да искат, не могат. Може да нямат кадри, да нямат и нужната техника, не зная какви точно са проблемите им. Но на държавата това не ѝ е първият проблем.

– Отделят се 1 млрд. лева за сигурност, но е маловажно, че трудът на творците, издателите е ограбен?

Р. В.: – А отпадането на ДДС върху книгата дори не е въпрос на пари, това са нищожни средства, които по никакъв начин няма да повлияят на бюджета. Основна причина е, че на чиновниците в Министерството на финансите им е трудно да изчисляват две различни данъчни ставки. Когато се извършиха промените, една от инструкциите на финансовите експерти, на МФВ и пр., беше да има единна данъчна ставка за всичко – но сега виждаме, че в развитите държави съвсем не е така.

– Един вид държавата не ви помага, но се случва и да ви пречи?

Р. В.: – Не директно. Държавата не е зло същество, което седи и ти пречи – чиновниците нямат желание да пречат, толкова години никой не е казал: „Книгата е нещо лошо, дайте да я съсипем“. Но когато стане дума за някакви политики в областта на книгата, на практика никой не се опитва да направи нещо, включително голяма част от законодателите.

– Двадесет и шест години културата в България не е важна за правителствата и става сякаш все по-маловажна, защо?

Ж. В.: – Има голям интерес към културата от хората, а не от държавата. В крайна сметка ние съществуваме въпреки държавата, и се справяме добре. Вярно е, че е нужна глобална политика в национален мащаб за всички изкуства, която да подпомага българската култура – у нас, както и износът ѝ. В българската политиката няма дългосрочна стратегия, целта е да се оцелее до утре. Това дава отражение върху всичко, но въпреки това има възраждане в културата.

Р. В.: – Съществуваме не въпреки държавата, по-скоро покрай нея.

– Представете си какво би било, ако държавата ви помагаше – как би се развило вашето издателство през изминалите тези 25 години?

Р. В.: – Може би щяхме да загинем (бел. ред. – усмихва се). Липсата на подкрепа увеличава съпротивителните ни сили.

– Това не е ли типично мислене на човек, свикнал да бъде притискан в тези 45 години тоталитарна власт?

Р. В.: – Не, не е така. В диктатурите се ражда най-високото изкуство. Протестът поражда изкуство. В киното, работил съм дълго като кинокритик, имаше явления като Чешката вълна, Полската вълна… А след идването на демокрацията нито чехите, нито поляците достигнаха нивото на киното си отпреди, когато се работеше на ръба на позволеното и малко отвъд. А какви руски, съветски филми имаше?! Някои забранени дори. И сега се правят добри руски филми, но повечето са разни гангстерски, мафиотски и т.н. Пазарът донякъде изражда вкуса на публиката. Както беше казал Били Уайлдър: „Никой не е загубил пари от това, че е подценил вкуса на американската публика“. Когато целта стане единствено и само печалбата, изкуството не печели непрекъснато.

Ж. В.: – Консуматорското общество ражда друг тип изкуство.

„В българската политиката няма дългосрочна стратегия, целта е да се оцелее до утре. Това дава отражение върху всичко, но въпреки това има възраждане в културата“, твърди Жаклин Вагенщайн.

„В българската политиката няма дългосрочна стратегия, целта е да се оцелее до утре. Това дава отражение върху всичко, но въпреки това има възраждане в културата“, твърди Жаклин Вагенщайн.

Р. В.: – Винаги има една прослойка с по-високи изисквания. Именно благодарение на определени държавни политики се създават на т.нар. фестивални филми, има и тип книги, спонсорирани от държавата – такива, каквито масовата публика не може да издържа. Тук идва ролята на държавата – да подпомага високото качество. Идеалният вариант е да съчетаеш качество с продажби. Книгата, каквото и да си говорим, е стока и има всички характеристики на стока, макар и специална.

От времето на социализма книгата не е смятана за стока и постоянно получаваме писма от някакви институции, инстанции, затвори, училища с апела „подарете ни книги“. Те смятат, че тя им се полага, а никой не би поискал да му подарят хладилник, само защото няма пари.

Ж. В.: – Тук е ролята на държавата – тя трябва да откупи книги и да дари на библиотеки, на читалища. Крайно време е да се гласува закон, който да осигури бюджет за откупуване на книги. За да има съвременна продукция в библиотеките, защото иначе там ще може да се чете само Иван Вазов и Христо Ботев.

Р. В.: – В момента уж е гласувано нещо, но нищо не е направено. Преди няколко години имаше такава програма за библиотеките, после я спряха. Тези пари са виртуални.

1 2Следваща страница

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах