Вагенщайн: За българите книгите са като хляба

– Книгоиздаването е единствената сфера в културата, която е почти изцяло частна…

Р. В.: – Изцяло частна е. Има само университетски издателства, но държавни няма. Сферата е изцяло частна и това предизвиква малко неразбиране – възприемани сме като алчните изедници. Ако искаш да печелиш, това е лошо. Като се направи една програма, едно време „Помощ за 100 книги“ се наричаше, ти трябва зорлем да загубиш, а държавата да ти покрие загубата, за да излезеш на нула. За какво работим тогава? Да не би случайно да спечелиш? Това не е лошо. Вкоренено е от социализма, че не бива да се печели. В разните институции държавата продължава да се държи като че ли ти е леля или началник. Не, тя не ми е никакъв началник, ние сме 100% частна организация. Държавата може да бъде така добра да помага, но в никакъв случай не трябва да пречи.

– Дали е възможно друга сфера да се реформира като книгоиздаването без да пострада качеството?

Р. В.: – Възможно е, стига да знаеш какво правиш. В киното е най-трудно, защото се прави с много пари. Но ако си професионалист, ако се обединиш с други държави, взимаш субсидия – може да изкараш и национална, после да намериш кой да финансира останалата част. Но дори във Франция например един филм само в страната не може да се изплати. Единствено американското, турското и индийското кино могат да се издържат със своята публика.

– Защо според вас за тези 26 години културата не излезе от социализма?

Ж. В.: – Това не може да стане с магическа пръчица. Дълъг процес е – в момента се появяват нови писатели, нови режисьори, нови актьори, нов тип поставяне на сцена, нови публики, ново потребление. Съдя и по жаждата на хората за изкуство. Виждам отзвука от самата публика, не от медиите, а от зрителите на фестивала CineLibri, който направихме. Виждам глада за подобни неща. Това е водовъртеж, който увлича, така се раждат нови форми. Но има и много дупки за запълване. Има много какво да се желае още, вземете сферата изобразителните изкуства, нашата публика не е виждала, не е имала възможност да види големите образци на съвременното и класическото изкуство, защото това струва скъпо. Скъпо е да се докарат тук, единственият начин остава да се качиш на самолета и да отидеш до Лувъра, Помпиду, Прадо, МОМА… Трябва да видиш на живо например „Госпожиците от Авиньон“ на Пикасо, първото кубистично платно в историята на изкуството, за да прецениш защо то е направило революция.

– Ако публиката ви беше по-образована, щяхте ли да издавате различна продукция?

Ж. В.: – Не. Изборът ни на заглавия е изцяло наш. Нашата собствена култура, собственият ни мироглед ни позволява да имаме по-широки схващания.

Р. В.: – Ако искаме да печелим, може да издаваме боклуци, публиката да ги граби и на нас да не ни пука. Но имаме културна политика.

Ж. В.: – И все пак има неща, които в България просто не могат да минат – да речем луксозен албум за история на изкуството с платени цветни репродукции. За това няма пазар и ние не правим инвестиция в подобни издания. Но когато говорим за текст, имаме мисия да разширим хоризонтите на хората, да покажем неща, които може би тук не можеш да видиш в музея, в театъра.

– Как се промени вашата политика по време на кризата?

Р. В.: – Никак. В този бизнес не можеш да кажеш: „Сега е криза, ще спра и шест месеца няма да работя“. Той е обвързан с много неща, имаш договори, ако не ги спазиш, губиш правата. Но имам чувството, че в световен мащаб кризата се отрази много повече на книгоиздаването, отколкото в България.

Ж. В.: – В България кризата се отрази много повече на други сфери. А в цифри нашият спад е незначителен.

Р. В.: – Върхът беше през 2008 г., през 2009-а имаше спад. А от 2010 г. върви само нагоре.

– Как си го обяснявате – защо българинът не се лиши от книгите по време на кризата?

Ж. В.: – Кризата е банкова, в недвижимите имущества, но това няма да спре българина да си купи книга. Ако имаш създадени навици за четене, книгата е необходимост почти като хляба.

– Коя е била най-силната ви година през тези 25 години?

Р. В.: – 2014-а беше най-силна, а 2015-а ще се окаже още по-добра. Миналата година имахме 35% ръст, сравнено с предишната. Тази година ще бъдат 10 на сто, сравнено с 2014-а. Най-силната година е винаги последната. Всяка година е по-добра от предишната.

Ж. В.: – Това не е реална печалба, а ръст в оборота.Но трябва да се отчетат много фактори – има повишение на цените, има новоназначени хора. Това не са чисти сметки – повишили са се наемите, повишил се е токът, заплатите на служителите ни, всичко по веригата. Машината се върти, ние печелим повече, но и харчим повече.

– Миналата година оборотът на книгоиздателския бранш беше колкото целия годишен бюджет за култура – около 120 милиона лева.

Р. В.: – Общият растеж на бранша за миналата година е бил около 7%. А държавата се бори да има 0,7 % растеж на цялата икономика.

Ж. В.: – Нека поясня една уловка в книгоиздаването – когато инвестираш в една книга, ти го правиш около две години преди тя да излезе на пазара. Тогава си платил правата. Книгата излиза на пазара, но тя е бавнооборотна стока. За да си върне инвестицията, тя стои на пазара година и половина. Така че преди 3 години си платил първите пари, след 3 години си ги чакаш обратно. А през това време има инфлация и един куп други фактори, които намаляват реалната печалба.

– Значи вие бихте могли да управлявате успешно държавата – така, както управлявате своя бизнес?

Р. В.: – То и Сакскобургготски дойде с такива намерения. Каза, че държавата трябва да се управлява като фирма. Така е, държавата в крайна сметка е нещо такова, но наистина има много интереси, които пречат фирмата да функционира.

– Като хора, които се занимават с култура, плашите ли се, че в момент светът и България са обладани от страх за чисто физическото си оцеляване?

Р. В.: – Кой не се плаши? Трябва да си луд или сляп, за да не виждаш какво става. Наскоро в един ден два самолета кацнаха в София заради заплаха за бомба. Светът днес не е радостно, мирно и оптимистично място. Тъй като и самите лидери, доколкото има такива, са объркани – две стъпки напред, една назад, като частично и те имат вина, това се отразява общо и на икономиката. Западноевропейската икономика е стабилна, но цели сектори страдат по различни причини. Сега туризмът ще пострада, например в Турция. Ние, българите, понеже сме много незначителни, някак се промъкваме между капките.

– Цветан Тодоров казва, че ситуацията в света в момента е страните на глада, т.е. Изтока, срещу страните на страха, т.е. Запада. Ние от кои сме според вас?

Р. В.: – И все пак може би сме от страните на глада. Не гледайте все пак само София, това е един оазис.

Ж. В.: – Всъщност много от правилата и изобщо от действията, които се случват в останалия свят, източния и западния, не се прилагат и не се случват по този начин в България. Ние сме в Европейския съюз, но не съвсем…

– За колко години напред планирате политиката си?

Р. В.: – За две-три години.

– А планирате ли какво ще произвежда „Колибри“ да речем след десет години? Може би основният ви бизнес вече няма да е свързан с книги?

Р. В.: – А защо не? Не смятаме да продаваме нефт или да произвеждаме ток.

– Неслучайно започнах с „Амазон“, човек в един момент решава да се развива в нови посоки, да преодолява нови предизвикателства.

Р. В.: – Едно голямо френско издателство като „Галимар“ е част от огромен общ бизнес, който между другите неща произвежда и самолети.

– В технологиите ли ще се развивате?

Р. В.: – По принуда. Но не ние да произвеждаме технологии, а да се съобразяваме с прогреса.

Ж. В.: – Съобразяваме се с факта, че светът се върти.