Този текст е публикуван преди повече от 1 година

Ваксинацията е въпрос на култура

Колко млади хора трябва да си отидат, преди да стане ясно, че вирусът е опасен като чумата на Средновековието и трябва да се възползваме максимално от средствата на съвременната медицина?

Лорина Камбурова (1991 - 2021). Снимка: Мария Галанина - Ваксинацията е въпрос на култура

Лорина Камбурова (1991 - 2021). Снимка: Мария Галанина

Когато млад човек си отиде от болест, усещането за трагична нелепост е много силно. Особено днес, когато медицината е уж достатъчно напреднала, за да ни спаси от заболявания, които преди векове са опустошавали континенти. Смъртта на Лорина Камбурова, причинена от Ковид, е нелепа, жестока. Предотвратима. И трябва да ни бъде за урок. Поне това да придаде смисъл на смъртта, застигнала я едва на 29 години.

Лорина е пребивала в Русия в последно време, работила е там. Ковид я застига два пъти, твърдят приятелите ѝ. Първо го изкарва леко, а по-късно се заразява повторно и стига до вирусна двойна бронхопневмония. Не е била ваксинирана, вероятно защото е българска гражданка, а и не е била част от приоритетните групи – на хора със специфични професии от първа линия, възрастни и хронично болни. Според общото мнение – непрофесионално и неосновано на никакви доказателства – Ковид не е бил опасен за нейната възраст. Което се оказа напълно, смъртоносно погрешно.

Не знаем дали Лорина е била против или за ваксинациите, но това няма значение – въпросът не е за нейните действия, а за липсата на логика у антиваксърите, а и дори у някои служебни здравни министри, които наскоро обявиха, че само възрастните над 60 години имат спешна нужда от ваксина. Колко точно млади хора трябва да си отидат, преди да стане ясно, че тази болест, тази зараза е опасна като чумата на Средновековието и трябва да се възползваме максимално от средствата на съвременната медицина?

Вече има нова разделителна линия, маркираща нивото на култура в обществото. Безспорно е, фактите ни го набиват в очите, че е въпрос на култура и здрав разум да подходиш отговорно към своето здраве и здравето на околните. Ваксинацията не е каприз на властите, а опит да се запази животът на хората. Въпреки твърденията на антиваксърите, това не е конспирация за намаляване на населението. Зомбираното параноично мислене, което плете сложни схеми как ни ваксинират насила, за да ни избият, е лишено от всякаква логика. Вирусът може да свърши тази работа сам, той самият е убиец, не е нужно да измислят ваксина, която да върши неговата работа. Ваксината е негов враг. Ваксината спасява, не уврежда. И няма никаква следа от здрав разум в разсъжденията как някой демоничен богаташ се опитва да редуцира населението чрез нея. Ако някой имаше такава мисъл в главата си и достатъчно пари, за да я реализира, можеше да избере по-малко публичен и съвсем ненатрапчив начин да осъществи „сатанинския си план“.

ОПЕРНА ГАЛА с РОЛАНДО ВИЙЯЗОН

Огромна част от обществото се поддава на нелепи обяснения, поддържани дори от безотговорни лекари с трибуна – че Ковид е безобиден, че ваксините, маските и изолацията не са необходими, че младите хора са изначално защитени. Едно от първите решения на д-р Стойчо Кацаров като служебен здравен министър беше да ограничи достъпа на хората под 60 години до ваксината. Напълно необясним ход, при условие, че ваксини вече има за всички. Дано смъртта на едно младо и талантливо момиче мотивира чиновниците в МЗ да преосмислят отношението си към вируса, независимо че не са пряко отговорни за нейното заразяване и лечение.

Още по-важно е обаче да се замислят онези, които смятат Ковид за „безобидно грипче“ или направо за „измислена истерия“. Когато по улиците вилнее убиец с пистолет, поразяващ всеки, който мине покрай него, не си правиш илюзии, че гледаш филм, който не те засяга. Слагаш бронежилетка или се криеш на безопасно място. Това правят ваксините и изолацията срещу коронавируса убиец.

Младите хора са активни, те са сърцето на обществения живот. Ако не са ваксинирани, заразата пирува сред тях и се разнася навсякъде. Както се вижда от трагедията с Лорина, дори преболедуването не е гаранция, че ще бъдеш подминат от повторна зараза. Ваксината обаче дава сигурност, поне за това, че вирусът няма да има сили да те повали тежко или смъртоносно.

Тъгата за ранната загуба на талантливата Лорина няма да отмине бързо. Но и гневът, че животът ѝ можеше да бъде спасен, ако беше ваксинирана, трябва да трае дълго. За да се научим как да пазим бъдещето си.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах